|
На фона на непрекъснати заседнаия,
срещи, за, против, вайкания и увъртания в София, гарнирани с една
оставка в генералния щаб, българските бойци в Кербала носят службата
си с чест и отговорност. Независимо от променената обстановка след
появата на Моктада Садр и неговата “Армия на Махди”, единствено
командващият батальона подп. Петко Лилов, в съгласие с полското и
американското командване, може да вземе решение за предислокация на
войниците в друга база или район.
За да стане ясна действителната ситуация
в Ирак сега, е добре да се припомнят няколко важни подробности.
Първо, операцията в Ирак е изцяло
военна. След принципното решение за участие в коалицията, политиците
не играят. Решения кога, какво и как да се прави, взимат военните.
Техни са и най- бързите канали за връзка и обмен на оперативна
информация. В този смисъл най-доброто за нашите войници е тясното
сътрудничество и координиране с полските и американските им колеги,
което те и правят.
Второ, целта на операцията е създаването
на демократична държава в Ирак, и точно това е причината за яростната
съпротива не терористите и появата на нови политически и военни
играчи. Какъв ще бъде Ирак след войната е въпрос от съдбовна важност
за Близкия Изток. Дали ще имаме още една демократична и светска
държава, като съседна Турция, или ще надделеят иранските аятоласи и
привържениците на ислямския фундаментализъм. Това е все още въпрос с
повишена трудност, но от отговора му зависи цялостната тенденция в
региона. Привържениците на фундаментализма се опасяват, че независим,
демократичен и светски Ирак може да бъде заразителен пример, да
повлече крак и да обърка много тънки сметки в по-близки и по-далечни
дори държави. Затова шиитската Армия на Махди е сериозен и непредвидим
противник, а съюзническите сили искат залавянето или направо
унищожаването на Моктада Садр. Битката е нито повече нито по-малко за
Ирак след войната.
Трето, американската страна има
амбициите и намеренията да предаде властта на иракчаните до 30 юни. Но
тези иракчани, които се очаква да получат правото да управляват са
противници на фундаментализма и следователно са също противници на
Садр. Тях той атакува с двойно ожесточение, а те разчитат на
съюзниците. С наближаването на заветната дата обстановката явно ще
продължи да се нажежава, и може би българското настояване за по-тясно
обвързване на НАТО и ООН с решаването на конфликта ще придобие нова
актуалност.
Четвърто, специално в Кербала Садр не
може да разчита на голяма подкрепа, защото истинският авторитет сред
шиитите там е великият аятолах Али ал Систани, който е значително
по-умерен. Проблемът е, че ал Систани е иранец, и това дава на 30
годишния иракчанин Садр възможност да го атакува. Макар да е също
духовник, като религиозен авторитет Садр все още не може да се
сравнява със Систани.
Пето, мнозина забравят една деликатна
подробност – несметните богатства натрупани през последната година в
джамиите. Богатствата, които милионите съвестни богомолци продължават
да даряват и които се изчисляват на стотици милиони долари, са особено
прималива плячка за терористите, мародерите и престъпниците, които от
своя страна съпътстват всяка тежка форма на граждански размирици и
конфликти.
Това са само част от факторите, които ще
влияят пряко върху развитието на процесите в Ирак през близките
месеци.
На този фон, протестите, които някои се
опитват да организират в България са меко казано странни. Грозно и
недопустимо е да се спекулира с естествените страхове на роднините и
близките, както и да се ангажират институции, които повече могат да
попречат, отколкото да помогнат. Нормално е президентът Първанов да
приеме част от близките и да ги успокои, не е нормално присъствието
пред президентството на присъединила се “група хора”с антиамерикански
лозунги. На тия комунистически мекерета трябва много категорично да им
се припомни, че в Ирак американци и българи воюват рамо до рамо, и
така антиамериканските лозунги се обръщат директно срещу нашите бойци,
което е недопустимо. Обществото ни трябва да вникне в дълбочината на
цинизма, да се забравя и игнорира фактът, че и американските войници
имат семейства и близки, че и тях майки са ги раждали, че и те са
“деца на Америка”, чийто живот е не по-малко ценен от живота на
българите.
И най-накрая е недопустимо да се
забравя, че ако тероризмът не бъде спрян там, в Ирак, той може да
дойде и тук, както в стана в Ню Йорк, в Мадрид и на десетки други
места по света. И затова не неучастието, а непоколебимостта и
единството на антитерористичната коалиция е единственото засега
възможно средство терорът на фундаменталистите да бъде спрян или поне
ограничен. Колкото до конкретните неотложни стъпки, които трябва да
се предприемат в Ирак, нека оставим военните да си свършат работата.
Те имат и професионализма и волята да се справят.
Отпечатано в "ПроАнти" |
