|
На фона на демонстрираната всеобща
загриженост за съдбата на българския батальон в Кербала обществото
загуби контурите на недекларираните официално цели на основните
политически играчи. За съжаление, край зеленото сукно се настаниха
и фуражки, които явно се изживяват в забранена им от конституцията
роля.
Пръв между тях е началникът на
генералния щаб ген. Никола Колев, който си позволи открито да
атакува военния министър Свинаров пред медиите и то съгласувано с
върховния главнокомандващ Георги Първанов.
От своя страна държавният глава също
се нахвърли върху Свинаров, с което умишлено или не, шумно цопна в
блатото. Всъщност президентът рядко си позволява прибързани и
необмислени ходове и си струва да се помисли, защо поема риска да
лепне петно, а не орден на белия си кител.
Интересите на Първанов
В дългосрочен план, вече беше писано
за това, Първанов ще избира между два основни варианта. Първият -
да се бори за втори президентски мандат - досегашният му рейтинг
говори, че такава възможност съществува реално. Вторият - да се
опита с помощта на БСП или по друг начин, да се домогне до
премиерския пост, което е по-малко вероятно. Опитите, които прави
напоследък, да влияе върху процеси извън сферата на неговите
пълномощия говорят, че апетитът му и за продължително и активно
участие в политиката е неутолим. Бъдещето ще покаже, доколко
амбициите му са осъществими, но засега стартовите му позиции са
определено добри.
В краткосрочен план нещата са
по-интересни. Само преди дни той ловко си спечели подкрепата на
силовия вицепремиер Панайотов и запази под свой контрол външното
разузнаване /НРС/ и Националната служба за охрана. Като държавен
глава той има достъп и до информацията на всички останали
специални служби, въпреки че формално погледнато, те не са на
негово подчинение. Точно тук има един малък детайл, който остава
извън общественото внимание - скоростта на достъпа. Защото всички,
които боравят с подобна материя знаят, че понякога, за вземане на
адекватно решение са важни не часове, а минути.
Не е тайна, че в областта на
отбраната Първанов се опира основно на началника на генералния щаб
Никола Колев и недолюбва министъра Свинаров. Да, но военното
разузнаване и контраразузнаване, известни като Служба "Военна
информация" и Дирекция "Сигурност", са подчинени на Свинаров.
Наистина към генералния щаб има друга разузнавателна централа,
/подчинена на внезапно подалия оставка ген. Калчо Танев!/ , но тя
има функциите на оперативно войсково разузнаване и информацията,
която осигурява е недостатъчна и има друг характер. Затова за
президентът е особено важно министърът на отбраната да му бъде
изцяло предан, което не може да се каже за Николай Свинаров.
Затова хипотезата на депутата от СДС Йордан Бакалов, че искането
на президента за преформулиране на мандата на батальона в Ирак,
цели смяната на Свинаров, е логична.
Греховете на Свинаров
Основният грях на министъра на
отбраната е лоялността му към премиера и партията НДСВ, на която
той е заместник-председател. Нормално е, при това положение,
президентът да изпитва съмнения, каквито не би имал, ако например
вместо Свинаров в министерското кресло седеше някой Петканов. А
Петкановци - дал Господ.
На второ място Свинаров се провали
със сделката за ремонта и преоборудването по натовски стандарти на
самолетите МИГ 29, с което, колкото и да се премълчава, остави
България без надеждна изстребителна авиация, ерго, постави под
заплаха националната сигурност. Не че някой се е затичал да му
търси отговорност, но фактът си е факт.
На трето място са гафовете му с
военнопромишления комплекс, в частност с "Терем". Веднъж за
блокирането на работата му и довеждането на част от заводите до
фалит, втори път - заради незаконния износ на продукция с двойно
предназначение, който вбеси американците и останалите партньори от
НАТО.
На четвърто, но не по важност място
е информацията на източници от МО, че Свинаров все още не е
получил достъп до секретите на НАТО. Може и да го получи, но
забавянето е показателно.
На ринга
Първият удар нанесе ген. Колев, като
се оплака пред медиите, че няма връзка с министъра си. После
гневно запита, дали не съществува и друг щаб, паралелен на
генералния. Свинаров му го върна, като също публично го посъветва
да не се прави на медийна звезда, още по-малко на политик. След
това пусна истинска медийна бомба, като обяви нов щат от стотина
млади, обучени на Запад офицери, които постепенно, в рамките на
няколко години, ще заемат местата на съветските възпитаници,
каквито са повечето висши чинове в армията. Това беше истинско
кроше за Колев. Истината е, че в дъното на спора им всъщност е
Стратегическият преглед на отбраната, в който ще бъде фиксирана
числеността на Българската армия и щата на министерството.
Свинаров иска 39000 щика - Колев - 45000. Президентът подкрепи
началника на ГЩ и напомни на Свинаров за раздутия щат в
министерството. И точно тогава "напечената" обстановка в Ирак му
дойде като каре аса, и той поиска "преформулиране на мандата",
защото нашите войници там така или иначе водели сражения. От
правна гледна точка, според мандата, даден им от парламента за
мироопазваща, а не мироналагаща операция, те нямат право на това.
Е, защо тогава, при едно не дай си Боже тежко сражение с жертви и
непреформулиран мандат за мисията, да не падне главата на
министъра? Така Първанов прехвърли ловко горещия картоф на
правителството и парламента.
Политическите сили още се почесват.
Докога ли?
- - - - - -
* Текстът е отпечатан в "Кеш" с някои
съкращения поради обичайните ограничения вразмера при
печатните издания |
