|
Българските военни, в частност онези
в Генералния щаб, май последни ще разберат, че България стана
пълноправен член на НАТО и че на балканските тарикатлъци трябва
веднъж завинаги да се сложи край. В Брюксел те не минават. От
каквато и гледна точка да се анализира и обсъжда случаят с
отзоваването на ген. Павломир Кънчев от съюзното командване на
НАТО, за Европа се вижда, че става дума за абсолютно безобразие.
Да се изпрати човек без сертификат за достъп до натовските тайни в
Монс е, меко казано, нахално и тъпо. Да се изисква след това
информация от ДКСИ защо въпросният генерал не е получил достъп,
след като такова задължение на комисията не фигурира в закона, е
знак за пълно неразбиране на правилата и критериите, които са
задължителни в Алианса. Неразбиране, че по същество в България
ДКСИ представлява службите за сигурност на НАТО, а не на
Варшавския договор, както някои, изглежда, продължават да мислят.
С две думи - излагацията е пълна.
Но казусът има и други страни.
Примерно, вярно ли е, че въпросният генерал Кънчев е протеже на
началника на Генералния щаб и цялата история може да се тълкува
като пореден епизод от скандалното противопоставяне между министър
Николай Свинаров и генерал Никола Колев? И затова ли
новоназначеният ген. Ангел Златилов е предложен от министъра?
Замисля ли се някой изобщо какво влияние ще окаже случилото си на
самия генерал Кънчев, на офицерското му достойнство, самочувствие
и бъдеща кариера след скоропостижното му прибиране? Какво
впечатление ще оставим пред новите си партньори с тази игра на
"иди ми - дойди ми"? И какво в крайна сметка пречи да се заимства
чуждият опит, според който проверката се извършва задължително
преди искането на агреман от отсрещната страна, а резултатите се
предоставят на проверявания, за да може той сам да прецени и да
вземе решение. Това предложи не друг, а председателката на ДКСИ
г-жа Цвета Маркова, но ще има ли кой да я чуе, след като и сега
комисията има проблеми с достъпа до информационните масиви на
военните специални служби и трябва да приема данните им на юнашко
доверие. А критериите, които България е разработила за проверките,
са добри и в Брюксел нямат възражения по тях - остава да се
прилагат безкомпромисно. Но ако е истина, че в предложените
изменения на Закона за въоръжените сили се засилват правомощията
на военното разузнаване и се ограничават възможностите на ДКСИ да
си върши работата, очакват ни много подобни скандали.
Всъщност коренът на проблема се крие
в пълното неразбиране за смисъла от гражданския контрол над
армията и специалните служби като основен атрибут на демокрацията
от страна на военните и на част от "ковачите на закони".
Апропо, честит Гергьовден! |
