|
Едно
проучване на Американския републикански институт разбуни духовете
миналата седмица – първо, защото резултатите му се разминаха
значително с данните на повечето социологически агенции и второ,
защото всичко беше оповестено в медиите. Истината е, че
американците правят такива проучвания от години, но предоставят
резултатите само на ръководствата на парламентарно представените
политически сили, за вътрешна консумация. Факт е също, че
гарантираната им безпристрастност ги прави търсени и от ляво, и от
дясно, а достоверността на заключенията им се потвърждава на
избори.
За цифрите и
хората
Според
проучването, българите желаят най-много за премиер Стефан
Софиянски (25%), на второ място Сергей Станишев (16%), Симеон
Сакскобургготски (12%), Надежда Михайлова (8,5%), Иван Костов
(4,5%), 11% нито един от посочените. И дядо Йоцо да си, ще видиш,
че предпочитанията на анкетираните са насочени вдясно. Ако пък
обърнем поглед към партийните очаквания, както можеше да се
очаква, БСП води убедително с 18,3%, следвана (тук е изненадата)
от НДСВ с 8,4%, на трето място СДС с 6%, ДПС - 5%, ССД – 3%,
бъдещата партия на Костов 2% и Гергьовден – 1,4%. Не е нужно да си
оракул за да разбереш, че без обединение вдясно социалистите са
осъдени на успех, въпреки, че това силно се разминава с
обществените очаквания за избор на премиер. Така че за мислещите
политици въпросът вече не би трябвало да бъде “Необходима ли е
дясна коалиция?”, а кога, между кои партии и как тя ще бъде
съставена. И още по важното: “Каква политика ще правят те?”
За светлото
социалистическо бъдеще
При
положение, че социалистите спечелят изборите и успеят да съставят
правителство, трябва да е ясно, че вероятността да се провалят
както при Виденов ще бъде минимална – веднъж заради променената
политическа и стопанска конюнктура и втори път, заради
международната подкрепа, която ще имат от европейската левица.
Това не означава, че в дългосрочен план няма да направят много
бели, които са генетично заложени в мозъците им. Те няма да
предприемат нова национализация, но ще наложат ограничения на
частния бизнес и ще разширят държавната намеса в икономиката. Те
няма да атакуват открито изграждащите се системи за социално и
здравно осугуряване, но и тук ще вкарат такива правила, че
преразпределителните функции на държавата да доминират процесите.
По принципа “повече държава във всичко”, те отново ще задържат с
години нормалното развитие на България, което може да се окаже
по-лошо от разрухата. Повтарям тази хипотеза за онези, които
продължават да твърдят, че най-добре е БСП да вземе властта, за да
се провали отново. Българинът, умен или глупав, няма сили да
издържи още една катастрофа и затова апокалиптичната версия за
тотален ляв провал прави бъдещето непредсказуемо.
За лудостта
на боговете
На този фон се
забелязва раздвижване в разпарчетосаното дясно пространство.
Симеон, който успя да попилее десницата, но да запази лявото почти
непокътнато, предприема действия, подсказващи сближаване с
определяните като десни партии. СДС, ССД, БЗНС-НС- ДП, и
“Гергьовден” експериментират в София с променлив успех. ДПС
постепенно влиза в битка със ССД, защото Доган подозира, че
Софиянски иска да го измести като балансьор. За себе си е прав.
“Новото време” се държи като ухажвана госпожица, но внимава да не
я ощипят. Бакърджиев зове за обединение на по-малките партии. Иван
Костов се е съсредоточил върху градежа на новата си организация с
пълното съзнание, че за да я осъществи, трябва да изсмуче СДС
отвътре. Просто няма откъде другаде да събере членска маса и
симпатизанти.
И точно тук ще
си позволя да цитирам един анализ от края на януари т.г. на
християндемократа д-р Хайнц Брам, голям познавач на политическия
живот у нас и добър приятел на България. Той пише: “Очевидно СДС
не беше и все още не е, партия, твърдо стъпила върху програма,
която да бъде по-важна от личния интерес. Какво да мисли човек за
това, че Софиянски прояви по-голяма лоялност към Симеон, отколкото
към собствената си партия? Част от политическата култура е да
умееш да губиш достойно, без да бълваш змии и гущери, без да тичаш
да основаваш нова партия”. Опасявам се, че написаното тогава за
Софиянски, днес има нови измерения. Още повече, че в същия анализ,
писан преди Иван Костов да обяви създаването на нова партия, д-р
Брам посочва: “Както и да се тълкува оттеглянето на Костов обаче,
то в крайна сметка е причина за днешната криза в ръководството.
(на СДС, б. а.) Цитатите не са просто извадени от контекста на
анализа. Хайнц Брам е авторитет за СДС и десницата, и високо цени
както Иван Костов, така и другите лидери на стария СДС. Оценките
му са сурови, но точни и безпристрастни. Затова не би било лошо да
им се обърне необходимото внимание.
За
реалността и морала в политиката
На този фон Иван
Костов също е прав за много неща. Той казва, че ако има обединение
в дясното пространство, то ще е по волята на избирателите, а не в
резултат “на сговаряне между лидерите”. Чудесно! Той е против
безпринципните коалиции, което също е достойно за уважение. Но от
друга страна, когато се направи градация на ценностите и целите,
как да се тълкува открития флирт на експремиера със социалистите и
подчертано враждебното му отношение към СДС? В крайна сметка
политиката не е само изкуство на компромисите. Политиката е също
така съобразяване с реалностите, особено когато трябва да се
избира по-малкото зло. Политиката е и морал. И точно затова не
мога да приема, че е по-морално да се даде възможност на БСП да
управлява, отколкото да се търси дясното обединение. Това е и
основната причина поведението на десните лидери да предизвиква
повече гняв, отколкото симпатии и сантименти. На тях веднъж
завинаги трябва да им стане ясно, че на хората им е дошло до гуша
от партийни и апартни игри и ще дадат доверието си на онзи, който
постави обществените интереси над партийните и личните. И да не
забравят, че социалистите и Сакскобургготски са царе на
демагогията в тази посока. |
