20-05-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Живан Икономов

20 май 2004 16:05

Кукловодът и доброволните марионетки

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Развитието на баталиите в т. нар. дясно пространство през последните дни показа нещо, което все още малцина  са склонни да признаят – Симеон Сакскобургготски се опитва да демонстрира висш пилотаж  в политиката и ако се съди по досегашните резултати, го прави успешно.

Какво цели царят

Неговата програма “максимум” изглежда има два варианта. Първият – спечелване на втори управленски мандат за НДСВ и него самия, вторият – коалиционно управление на НДСВ или част от него, заедно с БСП и ДПС, с друг премиер и президентски пост за досегашния. Важно условие за успеха и на двата проекта е едно: окончателно разпарчетосване на партиите в дясно от центъра и запълване на вакуума с формации от типа на “Новото време”, както отслабването и привличането на действащите партии.

В подкрепа на казаното са изводите на политолога Онян Минчев и на депутата от СДС Йордан Бакалов. Минчев подчертава, че царят не иска да се обвързва трайно с никого, за да може да играе свободно и в ляво и в дясно. Така е. А на въпроса “с кого в дясно” може да се отговори кратко – с всички попиляни партии, без тази на Иван Костов. В ляво – с БСП или обединената (?) Нова левица. А Бакалов смята, че появата на Новото време в крайната част на десния спектър точно сега цели да се представи пред света пълна дясна предизборна конфигурация: ДПС в центъра, после НДСВ и накрая Новото време. Между тях биха могли да се сместят всички, които приемат царската оферта за управление. Ако тези планове се осъществят, първоначално заявения от Симеон Сакскобургготски сценарий за управление, без, или само с формална опозиция, може да се превърне в реалност, а това би означавало ни повече, ни по-малко от някаква форма на господство на олигархията.

Камъкът в блатото

Тази роля изигра съдебното отстраняване на столичния кмет. Дори то да не е предизвикано макар и индиректно от загрижения за премиерския си пост Симеон, политическата смърт на Стефан Софиянски би обезглавила набиращата скорост партия ССД, а неин най-естествен съюзник биха  се оказали НДСВ и Новото време. Както и да го гледа човек – умно измислено. Защото непримиримите позици, които поне засега заемат един срещу друг Иван Костов и Надежда Михайлова не вещаят нещо по- различно от тотален провал на истинската десница на следващите парламентарни избори.

Точно поради тази причина смея да твърдя, че ако лидерите на ОДС и СДС не седнат в най-скоро време на една маса и не загърбят личните си амбиции в името на националните интереси, Симеон в буквалния смисъл ще ги сложи в джоба си и ще започне безметежния си флирт с реформираната, според някои, БСП. Такова развитие, за съжаление, е напълно възможно.

На този фон, сочената като основна линия на раздора тема за принципите на коалиционната политика придобива нови измерения. Ако във въпроса “с кого” винаги има резон, то въпросът “кога”, преди или след избори, съдържа, поне за момента, схоластичен отенък. Нещо като спорът за първичността на яйцето и кокошката. Динамиката на процесите в момента е такава, че никой не може да прогнозира с достатъчна сигурност, какво ще се случи до края на годината. Засега е ясно, че Иван Костов ще направи малка, сплотена партия, която би могла да се надява на резултат между 5 и 10 процента на изборите, но в никакъв случай на доминантна роля при едно бъдещо управление. СДС се опитва също да стегне редиците си и което е по-важно, да предложи програма, максимално близка до реалните нужди на обществото. Поне това личи от досега публикуваните откъси от нея и опитите на заместник председателя Владимир Кисьов да наложи правила на откритост в работата на Столичния общински съвет, каквито досега не е имало. Ако Кисьов и групата общински съветници на СДС успеят, това би бил реален стимул за партията да продължи по избрания вече път. Ако софийската коалиция се провали, СДС ще трябва да забрави управленските си мераци и да започне да се бори за собственото си оцеляване.

Принципът

Любопитен ход предприе Евгений Бакърджиев, с идеята си да събере в обединение Демократична алтернатива малките десни партии, с прогнозни резултати под един процент. Не приемам скептичните усмивки, с които мнозина възприеха случилото се. Веднъж, защото Бакърджиев не е политик за подценяване и втори път, защото никак не е без значение, къде ще отидат макар и малкото гласове на подръжниците на алтернативата. Парламентарните избори догодина ще бъдат различни от всички досегашни и битката ще се води за всяка десета от процента. Точно затова, накрая искам да припомня на уважаемите лидери от десницата, нещо, за което упорито отказват да мислят.

Въпросът с процентите не трябва да се разглежда само като събиране, но и като изваждане на гласове. Не става дума за механичен сбор или разлика, а за железен принцип: обединението привлича, разделението отблъсква. Простичко е – обединението е плюс, разделението – минус. Проявяваното до момента дебелоглавие може да има само един резултат – управление на БСП или на коалиция БСП – НДСВ – ДПС. Не за един, а за два мандата. Причините са известни. Както и последствията.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо