|
Боли ме за това, което за пореден
път се случва в БНТ. Почти 14 години от живота ми са свързани с
нея. Имах честта и удоволствието да работя с прекрасни хора и
професионалисти, 90 процента от които отдавна смениха попрището,
на което се изявяват. Повечето от тях напуснаха сградата на "Сан
Стефано" 29 с неприкрито огорчение. Нямаше ни едно правителство
през 15-те години на прехода, което да не се опитало и в крайна
сметка успешно да използва националната телевизия като салфетка,
която след употреба става ненужна, освен ако не се рециклира. С
рециклиране никога не се постига най-високото качество, за което
всички властващи са словоохотливи, но никой не е имал интерес да
го постигне. Защото в медиите високото качество е еквивалент на
независимост, от една страна, и на компетентност, от друга.
Компетентността и независимостта са взаимосвързани понятия - по
принцип компетентният професионалист не обича да бъде зависим от
дилетанти, още по-малко от дилетанти политикани. А точно такава е
нерадостната съдба на телевизионните журналисти.
Основният проблем на БНТ е липсата
на идентичност. Каква телевизия е тя - държавна, обществена или
търговска? От всичко по малко, т. е. никаква. Е, за какво говорим
тогава и защо се чудим на безумията на СЕМ, след като неговите
членове в голямата си част са продукт точно на никаквата телевизия
и последното, за което ги е грижа, е да формулират и да изградят
идентичността на БНТ.
Вторият голям проблем на
националната ни телевизия е дефицитът. Дефицит на идеи, дефицит на
личности, дефицит на експерти и не на последно място - дефицит на
воля и смелост за противопоставяне на политическите абсурди и
наглостта на икономически заинтересованите фактори. Точно този
дефицит превръща институцията БНТ в манипулативен орган на властта
и в дойна крава за рекламодатели и платежоспособни групировки,
които не пестят средства за прокарването на корпоративните си
интереси. И което е още по-лошо, превръща колегите в лунатици,
които се лутат между собственото си чувство за достойнство и
страха от уволнение.
Но в дъното на всичко са
парламентарно представените политически сили. Вместо да се
занимават с глупости като рекламата на твърд алкохол в пиково
време, те просто са длъжни да създадат и приемат нов закон за
електронните медии, като ясно разграничат коя от тях каква е, как
се финансира и какви са задълженията є към обществото и държавата.
И когато основните принципи бъдат формулирани, с дебели букви да
запишат параграфите и алинеите, които гарантират конституционното
право на информация, свободата на словото, етническата и верската
толерантност. Стане ли това, големите личности и творци ще се
завърнат в БНТ, тинята ще се отложи на дъното, а достолепни
личности като професор Владков няма бадева да стават за резил.
Боли ме за БНТ. |
