28-05-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

28 май 2004 10:15

Солово БеСеПеене

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

При соловото пеене има една важна подробност - и най-малката грешка се забелязва лесно от слушателите. Когато си пял фалшиво, при това неведнъж, меломаните са особено придирчиви. А когато си провалил грандиозен национален спектакъл, трябва да минат години, за да се качиш отново на сцената. И да бъдеш не само перфектно подготвен, но и достатъчно различен, за да избегнеш нелицеприятните аналогии.

Имам усещането, че от доста време ръководството на БСП живее в някакъв свой огледален свят и денонощно се радва на образа си, отразен от социологическите агенции. Сякаш соцлидерите са били в командировка при последните парламентарни и президентски избори, когато огледалата се оказаха толкова деформирани и отраженията толкова криви, че стотици политици и експерти от всички цветове още ближат раните си.

Но БСП се готви да управлява солово. Натири и Николай Камов, и Александър Томов, а бюлюкбашията на стратегическия партньор ДПС беше набеден за политически брокер. Така се помпат мускули във фитнес-център, но не и в концертната зала на голямата политика.

Какво ново ни предлагат социалистите като управленска програма и като лица, които ще я изпълняват? Нищо. Или нищо и половина. От всичко, което говорят и пишат, се разбира едно - повече държава навсякъде, повече преразпределение, демек харчене, смътни намеци за ренационализация, прокарвани съвместно с внедрения в НДСВ министър Георги Петканов, мъгливи разсъждения за деликатните сфери на социалната политика, образованието и здравеопазването, които трудно могат да си позволят дори шведските социалисти, и "да живее международното положение" по отношение на външната политика. Нито една конкретна дума за създаване на реални условия за индивидуален просперитет на основата на лични качества и инициативност. Единственият възможен извод е, че БСП продължава да бъде в плен на посткомунистическите си утопии и трудно се ориентира в дебрите на съвременната пазарна икономика.

От друга страна, какви нови лица ни се предлагат? Кои стоят най-близо до модерния, но наследствено обременен Станишев? Във врата му дишат Румен Овчаров и Румен Петков - двама от най-приближените преторианци на печално запомнения премиер Виденов. Значително по-именитите като професионалисти Папаризов и Пирински са натикани в трета глуха. Любен Корнезов се лута между професионалната си съвест и партийните повели. Янаки Стоилов жали по Лилов. Сал един Стефан Данаилов остана за интелектуален камуфлаж на сцената.

В интерес на истината има и нещо ново. Красимир Премянов се завърна на червен кон от Китай. Преди на изток България граничеше с неговите владения. Сега е време пак той да ни поведе и на запад.

Какво ти солово пеене - "Бодра смяна" репетира Реквиема.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо