|
При соловото пеене има една важна
подробност - и най-малката грешка се забелязва лесно от
слушателите. Когато си пял фалшиво, при това неведнъж, меломаните
са особено придирчиви. А когато си провалил грандиозен национален
спектакъл, трябва да минат години, за да се качиш отново на
сцената. И да бъдеш не само перфектно подготвен, но и достатъчно
различен, за да избегнеш нелицеприятните аналогии.
Имам усещането, че от доста време
ръководството на БСП живее в някакъв свой огледален свят и
денонощно се радва на образа си, отразен от социологическите
агенции. Сякаш соцлидерите са били в командировка при последните
парламентарни и президентски избори, когато огледалата се оказаха
толкова деформирани и отраженията толкова криви, че стотици
политици и експерти от всички цветове още ближат раните си.
Но БСП се готви да управлява солово.
Натири и Николай Камов, и Александър Томов, а бюлюкбашията на
стратегическия партньор ДПС беше набеден за политически брокер.
Така се помпат мускули във фитнес-център, но не и в концертната
зала на голямата политика.
Какво ново ни предлагат социалистите
като управленска програма и като лица, които ще я изпълняват?
Нищо. Или нищо и половина. От всичко, което говорят и пишат, се
разбира едно - повече държава навсякъде, повече преразпределение,
демек харчене, смътни намеци за ренационализация, прокарвани
съвместно с внедрения в НДСВ министър Георги Петканов, мъгливи
разсъждения за деликатните сфери на социалната политика,
образованието и здравеопазването, които трудно могат да си
позволят дори шведските социалисти, и "да живее международното
положение" по отношение на външната политика. Нито една конкретна
дума за създаване на реални условия за индивидуален просперитет на
основата на лични качества и инициативност. Единственият възможен
извод е, че БСП продължава да бъде в плен на посткомунистическите
си утопии и трудно се ориентира в дебрите на съвременната пазарна
икономика.
От друга страна, какви нови лица ни
се предлагат? Кои стоят най-близо до модерния, но наследствено
обременен Станишев? Във врата му дишат Румен Овчаров и Румен
Петков - двама от най-приближените преторианци на печално
запомнения премиер Виденов. Значително по-именитите като
професионалисти Папаризов и Пирински са натикани в трета глуха.
Любен Корнезов се лута между професионалната си съвест и
партийните повели. Янаки Стоилов жали по Лилов. Сал един Стефан
Данаилов остана за интелектуален камуфлаж на сцената.
В интерес на истината има и нещо
ново. Красимир Премянов се завърна на червен кон от Китай. Преди
на изток България граничеше с неговите владения. Сега е време пак
той да ни поведе и на запад.
Какво ти солово пеене - "Бодра
смяна" репетира Реквиема. |
