|
Срещата, която трябва да приключи
днес в унгарската столица, е в голяма степен решаваща за съдбата
на българската десница, което ще рече и за близкото бъдеще на
България. Никой не очаква да се случи чудо и лидерите на
боричкащите се напоследък политически формации да плеснат с ръце и
да се прегърнат, но шансът, който им дава Европейската народна
партия да проявят разум и коалиционна култура, не е за изпускане.
След края на разговорите ще стане ясно дали Будапеща ще се
превърне в символ на политическа отговорност и далновидност, или
всички вкупом ще потънат в дълбоките води на Дунава между Буда и
Пеща.
Преди два дни зам.-председателят на
СДС Николай Младенов даде в числен вид формулата за дясно
обединение: 60 процента общи идеи в програмите и 40 процента
доверие. Звучи логично, защото след всички тежки думи, които се
изговориха, по-голямо доверие като начало не може да се очаква. Но
ако вникнем малко по-дълбоко, ще видим, че 60 процента общи идеи
по възловите въпроси в програмите съществуват и дават наистина
добра основа за стратегическо сътрудничество, дори за обща
предизборна стратегия.
Всъщност и възловите въпроси не са
толкова много. На първо място кои са реалните десноцентристки
партии, но не като риторика, а като програми и действия. На второ
- какви са целите, които си поставят. На трето, с какви средства
възнамеряват да ги постигнат и, на четвърто - кой е основният
политически опонент. Едва след като се отговори ясно на тези
въпроси, ще дойде време да се умува към предизборни или
следизборни алианси трябва да се върви, с кои други партии или
коалиции може да се търси сътрудничество, по какви теми и т. н.
Първият положителен ефект от срещата
обаче е факт. Лидерът на новата партия "Демократи за силна
България" Иван Костов прие, макар и след дълга кандърма, да
участва лично. От своя страна веднага след като разбра за
съгласието на Костов, председателката на СДС Надежда Михайлова
замени в състава на делегацията Николай Младенов с Филип Димитров.
Така, ако съдът не беше постановил забрана на Стефан Софиянски да
пътува, в Будапеща може би щяха да заседават тримата
министър-председатели на България от десницата през последните 15
години. Казвам "може би", защото не съм убеден, че при участието
на Софиянски Костов щеше да приеме поканата.
Както и да приключи днес срещата,
аксиоматична истина е, че трябва да се преговаря и да се търсят
пресечните точки за сътрудничество. Особено след като стана ясно,
че основният политически противник е не само един и същ за всички,
но и доказана заплаха за бъдещето на България. И независимо от
ниагарския блясък в очите на Станишев. |
