|
Девет народни представители поискаха
вчера външният министър Соломон Паси да бъде изслушан в парламента
по повод отказания достъп за информация на НАТО на кандидатите за
посланически постове Емил Велев (за централата на пакта) и Любомир
Тодоров (за Канада). Депутатите са от СДС, БЗНС - НС, ОДС, НДСВ и
"Новото време". Пасуването на представители на БСП, ДПС и НИЕ не
изненадва никого.
Само преди два дни Комисията по вътрешен ред и сигурност отхвърли
предложението на депутати от СДС и ОДС за промени в Закона за
класифицираната информация, с които трябваше да се разсекретят
архивите на бившата Държавна сигурност до 1991. Против са
гласували генералите от БСП Любен Петров и Тодор Бояджиев, а
председателят Владимир Дончев (НДСВ) и колегите му от мнозинството
са се въздържали. Също показателно.
В понеделник правителственият
говорител Димитър Цонев оповести официално, че Държавната комисия
за сигурност на информацията (ДКСИ) вече ще проверява
предварително всички номинации за посланически постове и вероятно
не само тях, като си припомним печалния опит с военния ни
представител в Командването на НАТО в Монс - ген. Павломир Кънчев.
Тук трябва да кажем едно голямо "Добро утро" на управляващите. Или
- след дъжд - качулка. Резилът пред новите ни партньори остава.
Общото между трите събития от
седмицата е в самата основа на проблема за достъпа до
класифицирана информация и ако трябва да го наречем с истинското
му име, то ще трябва отново да говорим за архивите на бившата ДС и
досиетата. И колкото и да се съпротивляват политиците с нечиста
съвест, каквито и аргументи против осветляването на истината да
привеждат, тя ще излезе наяве, заложените в миналото мини ще
гърмят още години наред и ще взривяват усилията на българската
дипломация и авторитета на страната пред световната демократична
общност. По естествен път се налага мисълта, че това е важна част
от "целта на занятието". Или още по-точно казано - след като
България стана член на НАТО, а приемането є в ЕС е на близкия
хоризонт, поне да остане в периферията на двете могъщи организации
и да не се пречка много на Русия при осъществяването на
външнополитическите є амбиции.
Въпреки всичко дори за най-върлите
противници на българската евроатлантическа интеграция става все
по-безпощадно ясно, че и у нас ще стане същото, което вече се
случи във всички държави от бившия комунистически блок, които
избраха пътя на свободното пазарно стопанство и демокрацията.
А на онези, които мислят, че
обществото все "трева пасе", ще припомня стария виц за един, дето
навремето пускал позиви, на които не пишело нищо. Като го хванали
милиционерите, се зачудили - "Ми тук нищо не пише!" Е к'во да
пише, им рекъл арестуваният - то всичко е ясно... |
