|
България завърши с успех преговорния
процес за членство в ЕС. Наложената на страната ни в края на
преговорите "защитна клауза" по същество представлява засилено
наблюдение за практическото изпълнение на поетите ангажименти. Тя
събуди основателни тревоги в Букурещ.
"Защитната клауза" има и друг смисъл
при неизпълнение или забавяне на изпълнението на някои от
критериите страните - членки на ЕС, ще имат право по препоръка на
Европейската комисия да отложат приемането на България с една
година, т. е. за 1 януари 2008. Това може да стане само при пълно
единодушие на 25-те сегашни членове на ЕС.
Вълнения в Букурещ
По този повод румънският външен
министър Мирча Джеоана изрази "изненадата" на Букурещ от
наложената на България мярка. Но по-нататък нещата се изясняват.
"Не виждам причините, заради които трябваше толкова да се бърза",
допълва той. Всъщност въпросът е, че Румъния изостана значително
от България и за да се вмести в сроковете, трябва да затвори
най-късно до Нова година цели 6 глави. От друга страна,
еврокомисарят по разширението Гюнтер Ферхойген подчерта, че би
искал това да стане до октомври в рамките на неговия мандат, но
едновременно даде да се разбере, че същата "защитна клауза" ще
бъде приложена и за Румъния. Ако това стане, дистанцията между
двете страни ще се запази. И така стигаме до сърцевината на
проблема. Според дипломати при последното си посещение в България
Гюнтер Ферхойген е привнесъл важен нюанс в едно от изявленията си.
Вместо да говори за "договор за присъединяване към ЕС" на България
и Румъния, каквато е досегашната практика с останалите новоприети
страни, той е използвал термина "протокол за присъединяване",
което според анализаторите може да означава два отделни протокола,
или навременно приемане на България и забавяне на Румъния. Този
вариант е лош за северната ни съседка, защото междувременно ЕС ще
започне преговори и с Хърватия, а в такива случаи рискът от
"препакетиране" винаги се увеличава.
Българските тревоги
Това, че България се справи дотук
добре, ни най-малко не трябва да ни успокоява. И Ферхойген, и
ирландският външен министър Браян Коуен, който председателства в
момента Съвета на министрите, предупредиха, че ще следят
най-стриктно как София изпълнява ангажиментите си особено по
отношение на правосъдието, администрацията, борбата с
организираната престъпност и корупцията. Вицепремиерът Пламен
Панайотов уточни пред медиите, че само до края на юли в страната
ще пристигнат 25 контролни мисии на ЕС, за да проследят на място
развитието на процесите. И така ще се продължи до фактическото ни
приемане в съюза през януари 2007. Но както се казва всяко зло
за добро. Такъв строг мониторинг е доказано здравословен за
България, защото действа като остен на някои депутати, политици и
магистрати, които по една или друга причина сетете се каква
най-често, се съпротивляват яко срещу реформите. От друга страна,
присъствието на наблюдатели на ЕС в София гарантира, че независимо
какво правителство ще дойде след изборите догодина, то ще трябва
да следва предписанията на Брюксел. А иначе Ферхойген продължава
да е категоричен в позицията си, че рисковете за една приета, но
недостатъчно подготвена страна не са по-малки от тези за самия ЕС
и точно затова "защитната клауза" е изгодна за всички.
Какво предстои
Още днес или утре на срещата на
върха в Брюксел се очаква ЕС да стартира подготовката на договора
(протокола?) за присъединяване. Ако всичко върви по график, той
трябва да бъде подписан през първата половина на следващата година
и след това да бъде ратифициран от всичките 25 страни членки на
ЕС. Процесът е дълъг и тромав и затова имаше смисъл да се бърза и
със завършването на преговорите. Едва след неговото приключване
идва моментът на реалното присъединяване.
Още по-важно за България сега е да
използва оставащото време за пълноценна подготовка за усвояването
на средствата, които ЕС е планирал за страната ни за периода 2007
2009. Става дума за внушителната обща сума от 4.7 милиарда евро,
от които около 800 милиона отиват директно и без условия за
субсидиране на фермерите, но всички останали средства ще се
отпускат срещу защитени проекти. Досегашният опит показва, че
далеч не сме шампиони в усвояването на предприсъединителните
фондове и затова би било добре усилията да се концентрират в
сферите, за които са предвидени най-много пари селско
стопанство, регионално развитие, инфраструктура.
Всъщност най-добрата новина е, че
поне до момента България се показва като коректен и надежден
партньор, който стриктно изпълнява задълженията си. Успешният
финал на преговорния процес в рамките на ирландския мандат, както
беше оптимистичната прогноза при планирането на процедурата,
доказва, че усилията на страната ни не са останали незабелязани. |
