24-06-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Живан Икономов

Про&Анти

24 юни 2004 14:20

Да се спънеш на инат

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Прав е Соломон Паси в твърдението си, че краят на преговорите за членството ни в ЕС и категорично изразената подкрепа за България на срещата на върха в Брюксел е събитие, сравнимо само с върховете от българската история. С пълно единодушие държавните глави на 25-те страни – членки на съюза дадоха карт-бланш за приемането на България на 1 януари 2007 – датата, към която нашата страна се стремеше през целия преговорен процес.Успехът е още по-голям на фона на изоставането на Румъния и фактическото разделяне на двете страни в заключителния документ на срещата. Наистина, в него се казва, че присъединителният договор трябва да бъде общ за България и Румъния, но се подчертава, че това ще стане само ако Букурещ успее да завърши преговорите до края на годината. В текста не се споменава изобщо за “предпазната клауза” наложена на страната ни, която позволява при искане на европейската комисия и пълен консенсус на 25-те, приемането на България да се отложи с една година.

В документа не само се приветства завършването на преговорите, но се изразява и политическата подкрепа на 25-те да посрещнат страната ни като член на споменатавече дата. За Румъния се отбелязва единствено, че е постигнала “значителен прогрес и се е приближила до постигането на целта си”. Но за северната ни съседка съществува още една опасност, която ние сякаш вече избегнахме – предпазната клауза, която според комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген неминуемо ще й бъде наложена, да бъде за възможно забавяне не с една, а с две години. При такъв неблагоприятен вариант почти сигурно Румъния ще влезе в друг “пакет” – с Хърватия, а това може още повече да отдалечи датата на приемането й.

Наблягам на подробностите в заключителния документ, защото самата среща в Брюксел ще се впише с големи букви в историята – на нея беше приета първата Конституция на обединена Европа. Проектът на Конвента, ръководен от бившия френски президент Валери Жискар дЕстен, беше критикуван, променян и допълван, но в крайна сметка приет. И което е най-важното, приет без да се променя философията му. 25-те, независимо от сериозните различия, които имаха по редица текстове, показаха, че компромисите са възможни при взаимно зачитане на интересите и прецизна градация на приоритетите. Наблюдателите изтъкват изключителните заслуги на ирландското председателство, което е намерило пресечните точки на интересите и е формулирало компромисните текстове. Конфликтите излезнаха на повърхността при търсенето на подходящ председател на Европейската комисия, който да замени действащия Романо Проди. Германия и Франция подкрепиха кандидатурата на белгийския премиер Ги Верхофстаг, който беше в един лагер с тях срещу войната в Ирак. Великобритания се противопостави категорично. За сметка на това Франция и Германия блокираха кандидатурата на британския еврокомисар Крис Патън. Няма страшно – до края на мандата има доста време, а и подходящи личности ще се намерят.

За нас е важно, че на този изключителен фон, на една среща на която се решават съдбовни за Европа и света въпроси, на България беше отделено специално място. Акцентирам върху тази подробност, защото маскираните вече като евроскептици противници на българския избор започват опасни игрички. Според министър Меглена Кунева само до края на тази година България трябва да изпълни 734 ангажимента към ЕС, което ще рече между 100 и 140 на месец. Работата е огромна, сроковете малки и всякакви отклонения могат да бъдат фатални. И изведнъж – хоп, проблеми с финализирането на сделката с БТК (по глава “Конкуренция”), нови скандали в и около Булгартабак холдинг, и като капак – искането на референдум за АЕЦ. Дето викат хората - на инат ще се спънем в прага на аристократичния клуб.

По същото време, като в някакъв театър на абсурда, любезните ни депутати, вместо да си вършат работата, си мерят партийните заслуги. А като слуша човек лидерите на БСП излиза, че те са ни вкарали в НАТО и сега зорлем ни тикат към ЕС. Айде холан – хората, че са късопаметни - късопаметни са, но чак пък толкова…

Основният конфликт около европейската конституция се състоеше във формулировката за мнозинството, с което трябва да се взимат решенията. Първоначалният вариант изискваше гласовете на 50% от държавите, които да обхващат 60% от населението на ЕС. Опасенията на Полша, Испания и други по-малки държави беше, че така големите страни, като Германия, Франция и т.н. ще получат прекалени правомощия. Крайният вариант е 55% от държавите и 65% от населението. Другите нови моменти, които позволиха приемането на Конституцията са създаването на постовете председател и външен министър на ЕС, както и решението броят на еврокомисарите да се намали на 18 след 2014. Сега той съответства на броя на страните членки. Спорната клауза за християнството не влезе в преамбюла на основния закон на ЕС и това предизвика гняв в някои държави, но ако беше влезла, гневът щеше да е при други. Предстои всички страни, сегашни и бъдещи членки на ЕС да съобразят и хармонизират националните си конституции с европейската.  

Начало    Горе


 2002 Още Инфо