|
Лошо, много лошо е за една държава,
когато генералите є се превърнат в постоянен център на внимание за
медиите. Точно на това сме свидетели напоследък.
Началникът на Генералния щаб на
армията ген. Никола Колев с непредпазливо (?) изявление даде
основание на обществото да си припомни думата "преврат" и
случаите, когато съдбата на България се е решавала от хората с
пагони. Последва тихо измъкване на пръсти и бледи опровержения в
стил "такова животно нема".
Шефът на НСО ген. Димитър Владимиров
се подхлъзна на динена кора, подложена от собствените му
подчинени, а по всичко си личи - не само от тях. Подхлъзна се
така, че поне за пред хората повлече след себе си и началника на
НСБОП ген. Румен Миланов - той не му бил подал своевременно
информация, която уж неофициално имал. Скандалите около конфликта
между ген. Колев и военния министър Свинаров, както и около
смените на шефове на специалните служби независимо от гледната
точка са тежък удар по авторитета на правителството и
управляващите. Удар, който може не само да разтресе здраво
държавата, но и да доведе до предсрочни избори.
На този фон гръмна още един ефектен
скандал - да се строи или не край Казанлък паметник на загиналите
по време на освободителната за България руско-турска война турски
войници. Както се казва - всичко Мара втасала, та и туй.
Възникват елементарни, но твърде
важни въпроси: защо точно сега проблемът с паметника беше натрапен
на обществото, след като се знае, че той е обсъждан още през 1992
г. и е останал без последствия? Кой има интерес от детонирането на
силни националистически чувства месеци след приемането на страната
ни в НАТО и седмици след техническото приключване на преговорите
ни за членство в ЕС? Обикновено простите въпроси изискват прости
отговори, но в случая не е точно така, защото сме свидетели на
сложно преплитане на интереси.
Първият възможен отговор е свързан с
така наречения "кризисен PR" - управляващите провокират нов
скандал, който трябва да засенчи пред целокупния народ трещящите
до момента. Напълно логично и възможно. Но кои са управляващите?
НДСВ и ДПС - да, безспорно. БСП? С риск да си навлека за пореден
път гнева на привържениците на левицата - също да и също
категорично. Защото двама нейни видни представители в лицето на
президента Първанов и на вътрешния министър Петканов са в "окото
на бурята", колкото и да не им е приятно да си го признаят, а
рокадите, на които сме свидетели по върховете на специалните
служби, го потвърждават. Наистина главният секретар на МВР се
пребори шеф на НСБОП да стане директорът на РДВР - Пловдив, ген.
Валентин Петров, но за негов заместник вторият в БСП Румен Петков
и министър Петканов наложиха поредното плевенско протеже на Петков
- подполковник Мирослав Николов. Имената на кандидатите за шеф
НСО, макар и неофициално обявени, са на хора, до един обвързани с
левицата. Като имаме предвид кои стоят начело на полицията,
разузнаването и контраразузнаването, се вижда, че преди идващите
избори БСП вече има тотален контрол над специалните служби.
Другият голям заинтересован от
скандала с "паметника на феса" е Ахмед Доган. За запознатите не е
тайна, че зад грижливо поддържаната фасада на ДПС от месеци се
вихрят бури. Няма нищо по-силно сплотяващо за избирателите на
етническата партия от националистическата заплаха. Защото
латентният страх от антитурски настроения сред българите ще
позволи на лидера на ДПС отново да се яви в ролята на бащицата,
или на Сокола закрилник.
А на нас не ни остава друго, освен
да честитим на ген. Бойко Борисов поредния ромб на пагона. Това е
положението. |
