|
Кадрилът е
танц, при който партньорите периодично се сменят, но танцуващите
са неизменно едни и същи. Нещо такова наблюдаваме вече 15 години
на българския политически дансинг. Оркестърът свири, политиците
танцуват и между тях неизменно присъстват физиономиите на старите
ченгета от Държавна сигурност. С невероятните си изпълнения през
последната година те определено събраха овациите на публиката,
която видяла-недовидяла, разбрала-недоразбрала гледа шоуто да
продължава, пък после да става каквото си ще. Точно този обществен
непукизъм, близък до нихилизма, позволи на червените кукловоди да
превърнат системата за национална сигурност в танцова площадка и
отново да пласират на дансинга личности, които отдавна трябваше да
са изгонени от залата.
БСП
завладява службите
Заиграването на
БСП с армията и специалните служби не е от вчера и няма да свърши
утре. Такава е историческата логика. Проблемът е, че надушили
аромата на властта и радващи се на мълчаливата подкрепа на
премиера, босовете на левицата съвсем му отпуснаха края. Публично
афишираната подкрепа за началника на генералния щаб ген. Никола
Колев доведе до безпрецедентно негово изявление с намеци за
преврат, след което не последва нищо. За подобни действия в
цивилизования свят незабавно разжалват и уволняват. Покрай шефа на
НСО ген. Димитър Владимиров изгърмя и ръководството на НСБОП и
дори ген. Румен Миланов да заеме мястото на Владимиров, резилът
няма да е по-малък. Защото на неговия пост вече се мъдри
досегашният шеф на РДВР Пловдив Валентин Петров – поредното
протеже на зам. председателя на БСП Румен Петков. Същият вездесъщ
Румен Петков, който преди половин година назначи друг свой
храненик – директора на РДВР – Плевен Илия Илиев за шеф на
националната полиция. Всеки момент се очаква от плевенската шапка
да изскочи още един заек, който ще бъде заместник на Валентин
Петров в НСБОП. Като прибавим към така формиралата се компания
директорите на разузнаването и контраразузнаването, изпитаните
кадри на ДС Кирчо Киров (с брат член на ВС на БСП) и Иван Чобанов,
като притурим шефовете на повече от половината районни дирекции на
вътрешните работи в страната и хората, отговарящи за
информационните масиви в силовите министерства ще видим, че БСП не
само реално е във властта, но и участва в управлението на
най-деликатната сфера, каквато е националната сигурност.
Едно е безспорно
– това не би могло да се случи без съгласието на
министър-председателя, независимо дали то е доброволно или му е
наложено.
А сега накъде?
Независимо от
всичко, ако искаме поне в по-далечното бъдеще проблемите на
сигурността да се решават от хора с чисти ръце и без политически
уклони, са необходими поне две неща. На първо място трябва да се
изработят и приемат такива закони за специалните служби, които
ефективно да не допускат партийна и каквато и да било друга
политическа или корпоративна намеса в тяхната работа. Не е тайна,
че апетитите към НСБОП се подклаждат веднъж от политически
интереси – заради контрола върху натрупаната информация и втори
път – заради контрола на контрабандните канали, митниците и пр.,
къде вече политиката се преплита с корпоративните интереси.
На второ място,
и това ще бъде най-трудно, трябва да се неутрализират повече или
по-малко законспирираните агенти на комунистическата държавна
сигурност, чиято еманация е генералското движение в БСП. Без да
бъдат демонизирани, членовете на това т. нар. “движение”
продължават да дърпат конците в БСП, в силовите министерства и
особено в Министерството на външните работи и точно благодарение
на тях около името на страната ни непрекъснато трещят скандали.
За да се случат
и двете неща има едно задължително предварително условие и то е
свързано с отварянето на архивите на специалните служби до 1992 г.
Тогава ще стане ясно кой - кой е и с каква работа ще е най-добре
да се занимава. И това няма да бъде “лов на вещици”, а възможност
за реабилитация на неопетнените служители на ДС, които ще могат
спокойно да работят за държавата. Естествено, който е вършил
безобразия, не дай Боже престъпления, не трябва да има място в
съвременните специални служби и държавната администрация. И ако
сега се върнем към библейското “по плодовете им ще ги познаете”,
вижте кой как гласува в парламента, щом се отвори дума по
повдигнатите въпроси. Вслушайте се в позициите на министрите, на
премиера и на надпартийния президент на републиката. И ако успеете
да видите и разберете истината, първото което ще ви се изясни е,
че с изключение на периода 1997 – 2001 БСП не е излизала от
управлението на страната. Че всички провали във външната и
вътрешната политика, в икономиката, особено в сферата на голямата
приватизация, са свързани по един или друг начин с интересите на
хора обвързани с бившата ДС, с интересите на онези, които
акушираха при раждането на българската мафия.
Овладяването
на специалните служби от БСП, на което сме свидетели, е само част
от голямата игра за бъдещето на България. В крайна сметка
последната дума трябва да имат избирателите.
|
