07-07-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

7 юли 2004 9:40

Изкуството на обществената забрава

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Българинът много обича да използва по повод и без повод крилатата фраза “Всяко чудо за три дни”. И е прав, с една забележка – в нашето модерно време колко дни ще трае чудото в най-голяма степен зависи от медиите. Тогава следващият въпрос би трябвало да бъде “А от кого са зависими медиите?” Един от начините да получите достатъчно точен отговор е като следите не това което излъчват или пишат, а онова, което премълчават. Защото почти от зората на телевизията се знае, че събитие, което не е отразено на екрана… не се е случило. Звучи цинично, но за съжаление е вярно.

Започнах с тези малко по-общи разсъждения, защото ако има нещо, което Симеон Сакскобургготски, министрите и депутатите му са овладяли до съвършенство, то е изкуството на обществената забрава. Създаваш гръмотевичен скандал, държавата настръхва, но ако не след три дни, то след седмица, пелената на мълчанието приспива духовете. Ефект подобен на затихването на водните кръгове след хвърлен в блатото камък.

Да си припомним яхтения скандал в Монте Карло. Разбра ли някой какво са дирили заедно на борда хора, обявени за мафиоти с наркотичен привкус, хора срещу които се стреля и трещят бомби от една страна, и действащи министри и депутати, от друга. Няма цивилизована държава, в която министър-председателят да не уволни светкавично такива хубостници, няма гражданско общество, което да не се опита поне, да се освободи от премиер, партия и правителство, които ги толерират и прикриват. По-точно би трябвало да няма – но има.

Същата държава, в която само преди две-три седмици, най-висшият военен чин, началникът на Генералния щаб, си позволи не само политически изявления, които са табу за кадровите офицери, но и доста недвусмислени намеци за намесата на армията в политиката, което преведено на нормален език означава ни повече, ни по-малко, предупреждение за военен преврат. Някой да му поиска оставката? Или поне някой да го накара да си посипе главата с пепел за успокояване на духовете? Сакън, да не се скърши хатъра на БСП-то и президента дето го крепят, че мнозинството се клати…

А пита ли се някой какво става с прехвалените операции по външния дълг, след като съвсем наскоро беше обявено, че предстои нова? Кой е прав в оценките си – тандемът Велчев и Катев, които твърдят, че всичко е екзактно, или също така авторитетните икономисти Венци Димитров и Пламен Орешарски, които говорят за загуби между 500 и 800 милиона долара до момента. Да се поинтересува някой за какви комисиони става дума, кой ги е получил и къде са? Да е чул някой за самосезиране на прокуратурата, която иначе е много активна за решаване на изборни, политически, а напоследък и на църковни проблеми? Не, не и не. Какви стотици милиони, какви пет лева… Кметската жетвена кампания е в разгара си.

Същият минисър Велчев, барабар с цяла плеяда членове на кабинета били взимали луди пари (2094 лв. месечно) от борда на “Булгартабак”, след като законът им позволява таван от две минимални работни заплати. Ама какви пари, моля ви се? Те отивали в специална “сметка”  - за благотворителност.  Ами това май е благотворителност за държавна сметка или по-точно за сметка на данъкоплатеца. И ние даже да не знаем, че сме благотворители. И каква тогава е тази “сметка”? Дали не е на някоя “присъдружна” на Лондонското  Сити фондация – не е ясно. Няма и да се изясни, след като дори въпросът на депутатката Румяна Георгиева, зададен от парламентарната трибуна, най-високата трибуна в държавата, остана без отговор. Нейсе…

А да се сеща случайно някой за баталиите на дипломатическия фронт и в частност за скоропостижно отзованите ни посланици от натовски столици, заради отказан достъп до класифицирана информация? Или за обгърнатите в тайна кадрили по върховете на специалните служби, които се събудиха една сутрин като филиал на “Позитано” 20 и подразделение на Държавна сигурност. Та там почти не остана шеф без закалката на ДС, както е и в еквивалентните звена на Министерството на отбраната. Да замълчим – нали вече сме в НАТО, което според Сергей Станишев дължим изключително на реформираната БСП.

Мога да продължа до безкрай, но не е нужно. Важното е това, с което започнах. Защото ако искаме един ден в България да има истинско гражданско общество, е задължително да се научим да чуваме неказаното, да виждаме непоказаното и да разчитаме ненаписаното. Тогава ще разберем защо най-мощните електронни и печатни медии имат странно селективна памет, ще разберем и кой стои зад тях. Ще видим и онази тънка паяжина, която обвързва престъпността, полицията, специалните служби и държавното управление, която навсякъде по света се нарича мафия, а тук за нея е някак невъзпитано да се говори, защото “такова животно нема”, както би заключил шопа.  И едва тогава маските ще изтънеят, ще станат прозрачни и ще можем да видим бруталното лице на действителността, в която почти доброволно сме вегетирали.

Позицията на управляващата днес коалиция е ясна: “Кучето си лае – керванът си върви”. Но се питам, сигурен ли е керванбашията, че онуй, дето му се мержелее на хоризонта е оазис, а не мираж?

Начало    Горе


 2002 Още Инфо