|
Използвам перифраза на филмовото
заглавие "Преброяване на дивите зайци", с което Георги Мишев и
Едуард Захариев обезсмъртиха абсурдите на "реалния социализъм",
защото в навечерието на частичните кметски избори в Белоградчик и
Свиленград темата за негласуващите, т. е. "дивите избиратели",
отново излезе на дневен ред. И как няма да излезе, след като
всички проучвания сочат, че около 50 процента от имащите право на
глас изобщо не смятат да се разходят до урните. Логично е да
потърсим причините за очертаващата се пасивност, след като е ясно,
че резултатите от този вот ще бъдат важен ориентир за партийните
централи преди парламентарните избори догодина.
Първото, което бие на очи, са, меко
казано, странните коалиции, формирани в двата града. В Белоградчик
зад "независимия" кандидат Людмил Антов е накацала следната
пъстропера компания: НДСВ, БСП, ДПС, БЗНС-НС, "Евророма", БСД и
др. Как става тоя номер, не е ясно. В Свиленград сме свидетели на
не по-малко колоритна комбинация: ССД, ДПС, ДСБ, НДСВ. Там БСП
играе почти солово, като подкрепя компрометирания от предишните
избори Георги Илиев, а СДС търси своя феникс в лицето на
учителката Пенка Николова. Чешитите от "Гергьовден" застават зад
бившия кмет д-р Христо Минков заедно с БЗНС НС, ОБТ, НДПС и БСДП
на Нихризов. Бяла лястовица е жестът на ССД в Белоградчик, които
оттеглиха своя кандидат и заявиха, че ще подкрепят кандидата на
СДС. Е, кажете сами, какво да прави драгият избирател в подобна
ситуация, освен да гледа ошашавено, да тегли една завъртяна майна
и да отиде да си копа лозето или да си пие ракията.
Истината е нелицеприятна, но
обективна. Защото нито една конкретна партия в България, без ДПС,
която е етническа, не изразява и не защитава интересите на също
така конкретна обществена група, с която да се идентифицира. На
второ място партокрацията, за която говореше още навремето
покойният Радой Ралин, е неоспорим факт - държавни и местни
лидери, членове на партийните елити и взаимнообвързаните с тях
представители на бизнеса са се оплели бетер свински черва и не
дават пиле да прехвръкне към върховете. Затова гледаме едни и същи
муцуни от 15 години. На трето място през цялото това време БСП, и
по-специално ченгетата от бившата ДС, изпълняваха такава
пропагандна схема, която да прикрие вината им за многократните
провали на България преди и след 1989 г. и да размие представите
на хората за същността на партиите до класическото "Всички са
маскари". А в интерес на истината ще добавя, че това никога нямаше
да се случи, ако и сините пеликани не се бяха наплодили през
времето на прехода като розовите в езерото "Сребърна". При
Симеоновото управление пеликаните от всички цветове са защитен
вид. За разлика от избирателите. |
