|
При
трагедията в Беслан загинаха най-малко 339 души, повечето деца, а
стотици други бяха ранени. От Москва направиха всичко възможно
информацията за случая да бъде максимално ограничена. Въпреки
спуснатата завеса и откровените лъжи постепенно стана ясно, че
координацията между специалните части, армията, милициите,
опълчението и пр. е била нулева, което е и основната причина за
големия брой на жертвите. Разбра се също, че двамата местни
губернатори изобщо не са благоволили да се появят на мястото на
действието, а операцията е била ръководена от министъра на
вътрешните работи и шефа на Федералната служба за сигурност – ФСБ.
Руският президент Путин използва светкавично драматичните събития
за да ожесточи позицията си към войната в Чечения и да обяви
мерки, които концентрират в него самия толкова власт, колкото от
сталиново време никой в Русия не е притежавал.
Какво
предприе Путин
Нека първо
си припомним свършеното до тук.
Най-голямата заслуга на президента е укрепването на федералната
власт, стабилният растеж на икономиката и новото самочувствие,
което се опитва да изгради на руснаците. Но по същото време той
притисна и почти унищожи независимите медии, започна саморазправа
с олигарсите, омаломощи политическите си противници в дясно и в
ляво, включително комунистическата партия, ограничи рязко
влиянието на различните организации на гражданското общество.
Успоредно с изброените действия, той назначи на възлови постове в
центъра и регионите няколко десетки хиляди действащи и бивши
офицери от КГБ, които явно са основната му опора и се ползват от
неговото доверие. Всичко това, макар и със зор, беше преглътнато
от САЩ и ЕС, под сянката на борбата със световния тероризъм. Но
след Беслан Путин пресоли манджата. Първо предложи да се премине
към изцяло пропорционална система на гласуване при парламентарните
избори, с което на практика елиминира най-ярките си политически
противници. На второ място отмени избора на губернатори и други
местни ръководители и обяви, че те ще бъдат назначавани от Кремъл,
т.е. от него. Само преди седмица се разбра, че същото се отнася и
за кметовете на големите градове. Бюджетът на службите за
сигурност беше напомпан с допълнителни 5 млрд. долара.
На какво
разчита президента
Главно на
стабилният растеж на икономиката - над 6% ръст на БВП през
последните години. С една много важна забележка, този ръст може да
изиграе крайно лоша шега на московските стратези, защото според
експерти, той се дължи изключително на високите цени на петрола и
горивата, от които Русия в момента получава свръхпечалби. По данни
на Европейската комисия, в момента тя осигурява 44% от природния
газ и 18% от суровия нефт, внасяни от 25-те страни – членки на ЕС.
При едно рязко спадане на цените на световния пазар, руската
икономика неминуемо ще изживее сътресение и темповете на растеж ще
се забавят. В момента подобна перспектива изглежда далечна и Путин
ловко се възползва от благоприятната за него конюнктура. Затова и
реакциите в Русия срещу мерките, които той обяви, в общи линии
бяха вяли, а гласът на руските демократи – в голяма степен,
заглушен
Реакциите по
света
Още в
средата на септември Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл
посочи, че САЩ подкрепят Русия в борбата срещу тероризма, но с
едно допълнение: “С терористи и убийци не може да има политически
диалог... но не бива да има отказ от държавните институции,
основани на демократичните ценности”. А именно такова отстъпление
от основните принципи на демокрацията се наблюдава в Русия. Тогава
руският външен министър Сергей Лавров отговори ядосано и в стил “А
вие защо биете негрите”, но даде да се разбере, че въпреки
критиките, отношенията с Вашингтон са приоритетни за Москва. След
това, макар и по-меки, последваха реакциите на представители на
ЕС, между които на комисаря по човешките права Алваро Хил-Роблес.
Най-накрая се появи и “Писмото на стоте”, в което 100 най-видни
световни политици и хора на духа в прав текст заявиха: “ Путин
ограничава свободата и независимостта на пресата, унищожава
федеративната система на Русия, произволно хвърля в затвора реални
и въображаеми политически противници, отстранява от участие в
изборите законни кандидати, заплашва лидери на неправителствени
организации и отслабва политическите партии”... Това не е
демокрация и въпреки, че за комунизъм в Русия вече трудно може да
се говори, случващото се силно напомня на някаква форма на
диктатура.
Големият
риск за Путин и Русия
Това е
безумното концентриране на властта в Кремъл и обезсилването на
регионите. Ограничаването на правата на местните власти,
отнемането на правото на избор притъпява инициативността на
хората, свежда труда и мисленето им до безропотно изпълнение на
нареденото “отгоре”. Така държавата се превръща в полувоенна
организация, която е прекалено консервативна и затворена, за да се
развива с темповете на модерния свят. По същество, в дългосрочен
план, подобна политика обрича Русия да крета на опашката на
Европа. Но тя обрича и президента Путин, защото няма преял с власт
държавник, който рано или късно да не се сринал с трясък. Ако не
промени рязко политиката си и не се върне, при това в разумни
срокове, към ценностите на демокрацията, като истински самурай
руският президент методично се подготвя за сепуко. |
