|
Водевилът,
който министърът на вътрешните работи и главният секретар на МВР
разиграха на връх празника на полицията, не буди смях. Той
затвърди усещането, че разделителните линии между двамата са се
превърнали в разломи, които не вещаят нищо добро за обществото,
поне за онази негова част, която очаква силовото ведомство да му
осигури елементарни условия на сигурност, за мирен и спокоен
живот. За сметка на това сега могат да са спокойни престъпниците,
независимо дали са улични бандити или “добре облечени
бизнесмени”...
Поредната
схватка между политическото и професионалното ръководство, колкото
и да са размити понякога границите между тях, дойде след като
министърът уволни шефовете на няколко РПУ и други полицейски
началници, без да предупреди главния секретар или да поиска
мнението му. Аргументите, които излага без да изпада в
подробности, са “незадоволителна работа” и “недопустими дребни
трикове”, с които, както се разбра, се инсценирало повишаване на
разкриваемостта на престъпленията. Решил – уволнил, може да е
абсолютно точен в преценките си. Но назначенията, които направи
министърът през годините на мандата на НДСВ, бяха много повече в
полза на една друга партия, която се прави на опозиционна, но по
същество управлява, без да е печелила избори. Затова обществената
подозрителност е обяснима.
От друга
страна, ако човек се опита да вникне в тезите на министър Петканов
и на генерал Борисов ще види, че и двамата са прави за себе си.
Генералът не иска министъра да кадрува през главата му, след като
самият той е оперативния ръководител. Да, но според закона за МВР
пълномощията са изцяло в ръцете на министъра. Бойко Борисов
признава, че законът дава абсолютно право на политиците пряко да
ръководят службите на ведомството. “Всяка една партия, която вземе
властта, може да кадрува, да ръководи и да постъпва както намери
за добре” посочва той. Според него, точно по тази причина година
преди и година след изборите МВР спира да работи. Наистина има
такъв момент и той е обществена тайна.
От своя
страна Петканов е коректен, когато твърди, че навсякъде в Европа
политическото лице, а не водещата професионална фигура ръководи
министерството. “Управлението на човешките ресурси е от
компетентността на министъра”, подчертава той, но допълва, че в
определени случаи предложенията за промени могат да се правят и от
главния секретар. Какво излиза – при повече добронамереност и и
добросъвестност към мисията на министерството, двамата биха могли
да не си пречат в рамките на съществуващия закон. Но не би. И
затова става все по-наложително, ако отново не седнат да се
разберат като хората, Горският да излезе от рилските си дебри и да
се намеси. Защото подпрян на рейтинга си и на международния си
авторитет, генералът надали се страхува особено от министъра. От
своя страна Петканов, като “топла връзка” между БСП и НДСВ ще
направи всичко възможно да остане непоклатим на мястото си, а защо
да не храни и надежди за по-късно. При така очерталата се патова
ситуация надеждите за реален успех в борбата с престъпността ще
продължат да бъдат химерни. Защото едно са думите и имената в
отчетите на МВР, съвсем друго надписите по надгробните плочи. Те
са и по-трайни, да не река вечни, свидетелства за едно излишно
пропуснато време. |
