|
Христо Тотев е един от най-известните български кинооператори. Роден е на 12 декември 1939 в Симеоновград, а е завършил политикономика и статистика в София (1963), след което - задочно операторско майсторство във ВГИК, Москва
(1973). Работил е като оператор в Българска телевизия от 1960 до 1972. След това отива в Студия за игрални филми “Бояна”. Има редица награди за операторско майсторство, сред които са за филма “Осъдени души” и сериала “Адаптация” – творби на покойния голям български режисьор Въло Радев. Христо Тотев е бил председател на Съюза на
българските филмови дейци (1992-1996) и член на Управителния съвет на Българска национална телевизия (1999-2001). В момента преподава в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Работи върху сценарий за игрален филм по своето досие в Държавна сигурност. Проектът е озаглавен “Операция “Операторът”, а
съавтор на Христо Тотев е актьорът Руси Чанев.
Когато през 1999 година операторът Христо Тотев най-сетне успява да стигне до досието си в Държавна сигурност, той няма и представа какъв екшън от 300 страници му предстои да прочете и преживее. Още повече, че в него главни действащи лица се оказват той и тогавашната му съпруга Виола, която заминава през 1978 при майка си в Западен Берлин. Тези документи е трябвало да бъдат унищожени през 1987 година, но по неясни
причини са останали – може би на съответните служби тогава вече не им е било до делото на един оператор, който отгоре на всичко се оказва напълно лоялен към държавата си, въпреки всички старания, средства и напъни на могъщата репресивна машина.
Всичко започва с това, че съпругата на Христо Тотев отива със сина им Кристиян за три месеца в Западен Берлин и когато те изтичат, Виола остава още заради болестта на майка си и астмата на сина си. На Кристиян се отразява добре близостта до езерото в Берлин, за разлика от прашната и суха София. Но българският паспорт на Виола е анулиран заради закъснението и
никой не може да помогне нито той да бъде възстановен и тя да се върне при мъжа си, нито съпругът й да получи разрешение да замине при съпругата и сина си... Според Христо Тотев даже в сблъсъка между официалните държавни консулски служби (които са били склонни да разрешат въпроса) и тайните им събратя (на противоположното становище), надделявали последните. Дори тези 300 страници, които Христо
Тотев е получил не са точно неговото досие, а една степен по-високо наблюдение и разследване - Дело за оперативна проверка (ДОП),
носеща заглавие
Операция “Операторът”
“Основната идея на бъдещия филм е, че това е една система съставена от нормални хора, които иначе ядат, пият, |
“Колебаех се дали въобще трябва да го правим този филм – дали някой се интересува от това нещо? Гледайки пълното безверие в хората и абсолютно нихилистичното отношение към всичко, си мислех – кой се интересува от това нещо? И затова не искам да правя този филм като
минало, а абсолютно свързан със съвремието, за да не може да се повтори това нещо никъде по света. Нито при талибаните, нито при палестинците, нито в Америка, нито никъде. Защото системата е страхотна – тя не е само рожба на социализма, не е само рожба на фашизма, а нещо, което се възражда като птицата Феникс - от нищото. Но едва ли мислят така много хора като мен. Затова не искам филмът да бъде за една история, а за това
как едно нормално човешко семейство със своята любов, със своето дете, бива убито от тази система. И то за нищо! Защото за мен няма по-светло и свещено нещо от семейството, любовта, детето. Никой не може да ми обясни защо това е направено! Нима за 30 лева повече отгоре или за една нашивка?!” |
любят се. Но как е възможно да се вмесват до такава степен в личния ти живот? Те са чели всички наши писма – има съкровени неща между съпруг и съпруга! И въпросният оперативен работник след това, ядейки копърка или нещо подобно, преписва на пишеща машина цитатите от моите писма, които са му направили впечатление. Например, съпругата ми е получила едно гинекологично заболяване и ние обсъждаме какво да правим. А те и
това го пишат в справките. Как е възможна такава гадост?!”, възмущава се Христо Тотев.
Впрочем
психическата инквизиция
е в ход – подслушване на телефона, но не само в дома. Христо установява, че дори разговори от пощата или хотел са били прихващани. И то дори от хотел в тогавашна Чехословакия?! Той е бил включен към система за проследяване, действаща на територията на страните на бившия Варшавски договор, която обхваща цялата комуникация на заподозряното лице. Наглостта е толкова пълна, че службите дори не са се криели
и кореспонденцията е идвала демонстративно разтворена и разпечатана. “Имах чувството, че те като че ли ме караха насила да избягам или да стана доносник или шпионин”, казва операторът.
Карат го да чака с часове в различни управления на МВР, за да го приеме след часове някой следовател. След което да му покаже снимките на жена му и сина му, да го попита познава ли ги и когато той отговори утвърдително – да го освободи след минута!? Или пък прикрепеният към него оперативен работник да дойде в дома му, когато са му дошли на гости приятели, да обяви, че има обиск, да изкара навън всички и след
десет минути да си отиде! Иначе
параноята е пълна
става дума за параноята в службите. Те търсят врагове, невъзвращенци, шпиони. Дори има и такъв случай – приятелско семейство на Христо и съпругата му идва всяка година при един и същи хазяин в Бургас. По тях Виола праща малки подаръчета на мъжа си в България. Но една от годините, те решават да не дойдат в България, а отиват другаде на почивка. При това молят Христо да съобщи на хазяина им, че няма да дойдат. Христо
Тотев му съобщава, но чак сега от досието разбира какъв смут е предизвикало неговото обаждане. Защото се оказва, че хазяинът е бил също служител на ДС и вдига по тревога София, защото решава, че е разкрит?! Какво да говорим за опитите да му пратят провокатори, за да избяга в Западен Берлин по време на снимки в Чехия!
Разбира се, всички тези събития
имат и предистория
Виола е дъщеря на немкиня и българин, който е следвал в Германия. Те се връщат в България след края на фашизма, но тук попадат под внимателното око на тайните служби, които дори опитват да вербуват неуспешно бащата. И когато дъщерята се сприятелява и впоследствие омъжва за оператора Христо Тотев, вниманието си прехвърля и към него. Но те и по-рано явно не са били напълно безразлични към неговото семейство, защото
във въпросния ДОП не липсвали и факти за неговото семейство.
Не мога да си обясня напълно смисъла на действията на такъв съвестен оперативен работник, споделя Христо Тотев: “За една нашивка на пагона или звездичка да е склонен да затрие цяло семейство, да затрие човек, да затрие любовта на сина към този човек. Само и само да получи тази звездичка?! Едва ли е това. Не знам. Много е страшно. Може би това е израз на една такава система, която представлява една огромна ламя,
която не знае точно какво иска, какво прави и която иска тотално да се намесва във всичко – в личния живот, в държавата, в икономиката, в политиката.”
Всъщност
поводът за този сценарий
идва за Христо Тотев, когато среща наскоро на улицата оперативният работник, който го е разработвал. В него не само, че няма разкаяние, но като че ли и гордост от миналото и свършеното тогава. Дори той се опитва да прегърне своята бивша жертва, като че ли са преживяли скъпи мигове. Христо Тотев останал безмълвен и след това се укорявал, че не можал по никакъв начин да реагира. И решил, че
истината трябва да се каже. В името на разбитото си семейство, което в крайна сметка се разпаднало през 1984. Тогава се развели, но така или иначе никога не можал да обясни на сина си Кристиян, че причината да не го види толкова години е една непонятна за детето система, а не незаинтересован баща. Бившата му съпруга била потресена, когато преди години дошла в България и също видяла делото, а синът му Кристиян се отказал от бащиното име, не искал да го види и да
има нещо общо с родината си България, горчиво споделя Христо Тотев.
...............................
Отпечатано в "Банкеръ" |