25-03-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Божидар Маринов

15 май 2003, 11:20

Крахът на българската енергийна митология

 

"Енергетиката е стратегически отрасъл за държавата.”

“Нуждаем се от цялостна държавна енергийна стратегия.”

“България печели милиони долари от износа на електроенергия.”

“АЕЦ ни е нужен, за да бъдем енергийно независими и да продаваме енергия.”

“България трябва да стане енергиен център на Балканите.”

Цяло десетилетие слушаме тези политически заклинания. Всякакви Овчаровци, Ковачевци, Шервашидзета и други “енергийни експерти” ни обясняват как държавата не трябвало да отстъпва от енергетиката, а да се заеме с изготвянето на дългосрочна стратегия за инвестиции в енергийния отрасъл. Втора АЕЦ да вдигнем. Далекопроводи за десетки милиони долари да построим. Колко важна била енергетиката за националната ни сигурност. Как в Турция страшно, ама страшно много се нуждаели от нашия роден български ток. И прочие митове и легенди.

За миг комшиите на Босфора разбиха цялата тази митология. Не ни искат тока. Оказа се, че има пренасищане на енергийния пазар, освен това турците имали вече и по-евтини енергоизточници. Както се казва, те ти, булка, Спасовден. И се разтичаха разни политици, енергийни “експерти,” чиновници, да решават проблема.

По политически път.

Нищо че проблемът не е политически, а икономически. Турците нямат политически проблеми с нас. Просто пазарът е обективна реалност, която не иска да се съобразява с някакви държавни стратегии и чиновнически съображения. А Соломон Паси, нали не разбира човекът за какво става въпрос, се тупна по гърдите и ни увери, че “има политическа воля за решаване на проблема.”

Може и да има. Той може да има и политическа воля да забрани гравитацията. Но от това предметите няма да започнат да падат нагоре.

Аналогично, на пазара за енергия има обективни фактори – намаляващо търсене и свръхпредлагане. И цялата политическа воля на цялата Слънчева система не може да промени този прост обективен факт. Много по-важно, стана съвсем ясно и очебийно, че всички държавни заклинания за “енергийна стратегия” и “енергиен център на Балканите” са ала-бала приказки. Също толкова ала-бала, колкото и ако държавата се заеме да провежда “дългосрочна стратегия за производство на корнишони” или да превърне България в “корнишонен център на Балканите.” И енергетиката, и корнишончетата са стока на пазара, и са подвластни на строгите, неумолими, обективни закони на пазара.

Лоша новина за политиците и чиновниците: Пазарът не се подчинява на политическите машинации, а на търсенето и предлагането. Интересно, почти никой не задава открито въпроса, Защо енергетиката е чак толкова “стратегическа област”? Ако погледнем на точните цифри, целият търговски експорт на България е близо 6 милиарда долара. От тях енергетиката е само около 200 милиона долара, тоест 3%. Как е възможно някакви си 3% да са “стратегически отрасъл”, а производството на дрехи, например, което е близо 15% от експорта, да не е стратегическо? Това е като да кажем, че едно семейство с 300 лева доход има “стратегически плащания” от 9 лева на месец за кабелна телевизия. (Да не говорим, че 200 милиона долара на година са по-малко от 30 долара брутен приход на човек за година. Много, ама много стратегически 30 долара, отбележете си.) Има причина за това.

За разлика от дрехите или например от корнишоните, енергетиката дава удобна възможност за политически контрол над живота и собствеността на хората. Производството на корнишони не може да се постави в ефективен монопол. Нито производството на дрехи. Енергетиката може. Като монополизираш производството на енергия и забраниш достъпа до алтернативни доставчици, можеш да принудиш хората да плащат всякакви безумни цени за енергия, каквито наложиш. Нещо като данък “топло.” Затова политиците така много обичат енергетиката, въпреки че е толкова дребно перо. Това са чисти пари за държавата, плащани от всички нас. Без никаква възможност за граждански контрол. Тоест, да го кажем направо, енергетиката е идеалният отрасъл за практическо прилагане на максимата на всички политици и чиновници: “Ако губи, губи цял народ, ако печели, печелим само ние.”

Всички ние, включително пенсионерите и новородените, плащаме безумно високи цени, за да покриваме загуби и прахосническ... пардон, “енергийната стратегия” на НЕК. А когато НЕК печели, и по един бонбон не ни раздават. А сега вече няма и да печели. Пазарът е пренаситен, цената на енергията пада, има все повече алтернативни източници – повечето от които са частни... Забележете: тока не ни го искат. Край на митовете и легендите за “стратегическия отрасъл.” Затова са толкова разтревожени политиците и чиновниците. А всичките тези ТЕЦ-ове, АЕЦ-ове и огромни далекопроводи за Турция за десетки милиони левове... ще се снимаме за спомен с тях. То друго не ни и остава, като сме позволили на държавата да се занимава с икономика. Дано поне това да ни научи да не вярваме повече на политическите митове за “стратегическите отрасли.”

top


© 2002 Още Инфо