|
Сутринта
отидох на централния пазар във Варна (варненци го наричат
“колхозния” пазар, по неизвестни за мен причини.) Обичам да си
похапвам зелен чесън и лук. Полезно, а и е вкусно. По това време
на годината е и евтино.
Имам си там на пазара едни любими баби, които обикновено седят
малко настрана и не пречат на никого. Та тези баби в малките си
“бахчи” в двора произвеждат разни такива вкусотии като чесън,
марули, лук, копър. Някои даже изкарват по някой морков или ряпа.
Понеже зеленчуци им;
не
са “индустриално производство,” те не са безвкусни като онези в
супермаркетите.
Освен това, допада ми предприемчивостта и трудолюбието на бабите.
Допада ми, когато някой възрастен човек не е легнал на едната
пенсия, нито непрекъснато се оплаква как държавата не се грижи за
него, а впряга в производителна дейност и последните останали
старчески сили. Смятам, че това е нещо, което заслужава моята
финансова, морална и психологическа подкрепа. И аз, като млад
човек с прилични доходи, обичам да възнаграждавам бабите за
тяхното трудолюбие. Разбира се, това не е подаяние. Продуктите на
бабите наистина са добри и качествени.
Та
отидох аз значи на пазара при моите любими баби. Само че този път
пред тях беше застанала някаква луксозно облечена и гримирана
лелка, която с важен и надменен поглед пишеше нещо в някакъв
формуляр. Бабите я гледаха с боязливи погледи. Поисках да си купя
нещо. Не можело.
–
Какъв е проблемът? – попитах.
–
Данъчна проверка – отговори лелката в скъпото костюмче. – Тези
госпожи тук нямат разрешение за продажба, не са регистрирани
търговци, нямат касови апарати. По закон това е нарушение и трябва
да им съставя акт.
Огледах бабите. Какви нарушители, какви престъпници, а аз да не
знам! И толкова време съвсем наивно съм спонсорирал организираната
престъпност и контрабандата по пазарите! Сигурно само за миналата
година съм излял едно 50-60 лева в тази бабешка сива икономика.
Казах на данъчната инспекторка, че това е смешно. По пазарни цени
всяка баба има стока за най-много 3-4 лева. Всяка от бабите идва
да продава най-често през ден – просто “бахчата” не може да
произведе толкова много стока. Това да прави към 50 лева на месец.
Като се има предвид, че става въпрос за 3-4 месеца в годината,
всяка баба прави оборот от “сива икономика” най-много 200 лева на
година. За повечето хора това не са кой знае какви пари. Но за
бабите с техните мижави пенсии това наистина е важен допълнителен
доход.
Но
200 лева в никакъв случай не са достатъчни, за да се платят всички
лицензи, регистрации, разрешителни, касови апарати и други
чиновнически безумия за “законна търговия.” Тоест, бабата просто
не може да стане “законен” търговец със своята малка “бахча.”
–
Вие не разбирате – увери ме данъчната инспекторка. – Тези баби
също са нелоялна конкуренция за законните търговци тук на пазара.
Погледнах цените на бабите; после се обърнах да видя цените на
“законните търговци.” Бяха едни и същи. Попитах най-близкия
“законен търговец” дали смята бабите за нелоялна конкуренция.
–
Глупости! – изсмя се той. – Не ми пречат техните малки продажби.
Нека си продават жените стоката. От една пенсия не се живее.
Данъчната инспекторка се намеси:
–
Като им са малки пенсиите, нека да протестират за по-големи
пенсии, вместо да нарушават законите.
Да, разбира се, че точно това трябва да правят. Вместо да
произвеждат продукт и да го продават, по-добре да се специализират
в политически натиск. Много по-законно е от производството и
трудолюбието, разбирате ли. Типично мислене за държавен чиновник.
Попитах бабите:
–
Какво ще правите сега?
–
Ами тая булка като си замине, пак ще си продаваме. Акт-не-акт,
останали са ми две връзки лук и три марули, трябва да ги продам.
Данъчната инспекторка наперено предупреди:
–
Ако не напуснете мястото, по-късно ще се върна с полиция да ви
махне от тук.
Спомних си една сцена преди три-четири години, когато местното
данъчно управление беше решило да “въведе ред” на същия този
пазар. Кварталът беше отцепен като от полицаи с автомати
“Калашников” като в антитерористична операция. Данъчни с
пистолети, проверяваха сергиите за касови апарати и клиентите за
касови бележки.
Пред очите ми е още една майка с две деца, едното на 5-6 години,
другото още в количка. Беше спряна от двама данъчни с пистолети на
кръста, придружавани от полицай с автомат. Искаха й касова бележка
за торбичка с пет памперса и две бурканчета с бебешки храни.
Майката ги пренебрегна и се опита да ги заобиколи, но не успя.
Последва около десетминутна разправа с
майката-престъпник-контрабандист. Чудя се дали не трябваше да
напишат акт на бебето в количката – в крайна сметка то беше
истинският потребител на контрабандните продукти.
Помислих си, че най-вероятно данъчната лелка със скъпото костюмче
може да извика полиция. Тръгнах към дома. Не исках да гледам
демократичната сцена на въоръжени полицаи с палки, които разгонват
седемдесетгодишни баби-нарушители, контрабандисти на чесън, лук и
маруля.
Като се върнах у дома, отворих си книгата на Джордж Оруел, 1984,
и прочетох:
...И ако искаш да видиш бъдещето, представи си човешко лице,
смазвано от ботуш... завинаги.
Ето такова бъдеще предвижда за нас Милен Велчев и цялата царска
пасмина в правителството. Ще мачка сивата икономика. До край! С
автомати и палки срещу майки с деца и престарели баби.
Епилог
Освен ако... не му попречим на Милен Велчев.
Англичаните са решили този проблем преди 360 години, и са станали
световна сила. През 1642 народът на Англия избесва по дърветата
хиляди кралски данъчни чиновници (американците правят същото през
1775). А през 1649 екзекутират и царя... пардон, краля.
След това икономическият просперитет идва от само себе си.
Историята ясно го показва.
Дали пък да не
постъпим като англичаните и ймериканците? | 
