15-08-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Любомир Данчев

 

 

19 февруари 2004 17:50

По Богородица в Долни Лозен,

или още за потомците на одрисите в шопско

 

“...И му се присънила самата Богородица. И му казала да копае до акацията. На сутринта взел кирката и изровил нейния каменен кръст. Ето го...”

Това го разказва баба Траяна, живата история на Долни Лозен. “Най-старото село в Софийско” – уверяват вещо местни познавачи на етническото разселение из Балканите. Знаят кога племето одриси си отишли, пък дошли остготите... И по това време лозенчани заселили меката планина между Витоша и Ихтиманска Средна гора. А селото го кръстили Лозен, когато в тези древни земи се заселили и пришълци от северняшко село, съседно на Люти брод, със същото име.

Кръстът на Светата Божия майка е центърът на празника в чест на нейното Успение. Стои отрупан

с цветя пред входа на църквата. Наоколо ровят кокошки.

Вдигат курбана в неделя, 17 август 2003, който иначе е ден на мъченика Св. Мирон. Денят на Успението на Светата Богородица е 15-и, но тогава е петък и не се колят животни – тъй е рекъл отец Михаил и тъй трябва да бъде. Тук неговата дума значи много.

В сутрешната църковна служба участва ученически църковен хор – някой да е чувал нещо подобно? “Комунистите дори докара в черквата, тук да коленичат и да се молят Богу” – казва баба Траяна.

Църквата “Св. Георги” е на 130

години. Три пъти подхващали градежа, три пъти се срутвал. И за темел зазидали в основите й човешка сянка. “Езическо е, затова бяхме в безбожие по тия места. Шест попа смениха, преди да дойде отец Михаил. Във вражда и омерзение живеехме. Сега сме едно – християни пред Бога и пред небето. Шеста година вече.”

Казаните врат от зазоряване. “8 часа му трябва на курбана” – пояснява 50-годишният Красимир, докато щедро ръси кълцан джоджен, мащерка, целина, девисил и магдноз в десетте казана. Над един тон чорба е произвела неговата бригада. В нея бълбукат шест цяло и една четвърт овце плюс боб, чушки, домати, моркови и запръжка. Рецептата? “Купуваш овца, наемаш ме да ти направя чорбата, пък ако те благослови Богородицата, може и да ти кажа рецептата.”

Кръсимир не е кръстен.

“Ще ти кажа кога си готов за Христа” - рекъл му отец Михаил. Тринадесета

година носи по четвърт овца на общоселския курбан заради избавлението на сина си – бутнала го кола, а 8-годишното момче се отървало с леки охлузвания. Поел готварския диригентски черпак от бай Стойко – преносител през епохите на древната кулинарна традиция. “За първи път правя чорбата без него, той я магереше от 1950, та до миналата година” – споделя Красимир. Асистират му бивш управител на култовия ресторант “Бордо” от 4-ия километър на Цариградското шосе, професионален майстор готвач и още неколцина ентусиасти.

“Дай по една чорба за служебната маса, трета ракия пием” – примолва се един от тях. “Абе нали ти казах, че преди да дойде попът да пее, никой и една лъжица няма да сръбне от тия казани” – скастря го Красимир.

Отец Михаил завършва водосвета с молитва за здравето на хилядите, чиито имена са записали богомолците от сутринта. Докато чете Евангелието, по движението на устните се вижда, че десетгодишният му асистент Светльо знае текста наизуст. Стотиците богомолци търпеливо изчакват края на службата под рехавата сянка на акацията. Температурата надхвърля 35 градуса. Накрая един по един минават за благословия, преди отец Михаил да отиде и освети казаните с чорба за изгладнялото множество.

Край кръста на Светата Божия майка кокошките продължават да си ровят.

Баба Траяна разправя за моминските си видения, когато Богородицата я посветила в пророчеството си за смъртта на цар Борис и за предстоящите 48 години комунизъм. Защо и дали точно 48? И какво ще последва после? “Не ме питай, момче...” – смълчава се тя, обръща се рязко и отива да върне иконата на Богородица в църквата.

Допреди няколко години сградата е била пред

срутване. Цепнатина в стената зеела. “Човек можеше да мине през нея – ей такава!” – показва баба Траяна. “Абе човек не, ама котка минаваше” – уточнява отец Михаил. Сега църквата е почти напълно реставрирана от преподаватели и студенти в Художествената академия.

Градежът е укрепен – този път без вграждане на човешка сянка, само с много доброволен труд на лозенчани. Процесът на реставрация е документиран и ще бъде създаден мултимедиен продукт, който ще разказва на потомците за това как едно село преборва безбожието.

В основите намерили пластове от стара мазилка със стенописи от 1616. “Я да ги видим” – понечва да прекрачи зад олтара 17-18-годишно момче, което внимателно изслушва разказа на отец Михаил. “Ще те пусна оттатък, след като се кръстиш, момко” – спира го той.

Богомолците си сипват от курбана и после изчакват свещеникът да мине, да освети питите хляб и да ги разчупи. Насядали са край дървени маси или направо на тревата. Когато при тях дойде отец Михаил, всички стават на крака. Подпийнал старец споменава нечия майка. Тутакси се втурват двама да го укротят. “Оня там е комунист” – сочи баба Траяна. “Баща му уби полския пазач по девети, тая с шарената рокля на съседната маса е дъщеря на полския...”

И двамата чинно целуват ръка на благославящия ги отец Михаил.

Празник е: Денят на кръста на Богородицата.

© Снимки - авторът

Всички снимки от празника>>

home    top


© 2002 Още Инфо