Първанов отиде в
Ирак и от това произтече международен скандал, в който бяха
замесени полски военни, иракски метежници, варшавски медии и един
виден софийски телохранител с генералски пагони. В нашенското
публично пространство скандалът не откънтя, той бе потулен,
засипан с информационна шлака и сметен под миндера.
Българските
политици и родните медии в хор възславиха
хероичната
визита на държавния глава в Кербала,
макар че Георги
Първанов не е първият, няма да е и последният висш държавен
ръководител на страна от антитерористичната коалиция, посетил
своите сънародници, които участват в омиротворяването на Ирак. А
нашият президент освен всичко друго е и главнокомандващ на
българската армия и това е допълнителен морален и длъжностен
ангажимент, който прави посещението колкото естествено, толкова и
очаквано.
Но посещението
на българския президент не мина както на неговите колеги. Кортежът
на Първанов бил обстрелван от “неизвестни”
миналата неделя, побърза да ни съобщи по “Хоризонт” още в
понеделник сутринта шефът на Националната служба за охрана ген.
Димитър Владимиров. Той е придружавал държавния глава в Ирак.
Стрелбата по президентския кортеж продължила около минута,
военните от охраната отвърнали на огъня и нападателите, които били
с две БМВ-та, били принудени да избягат, разказва генералът.
Съвсем друго се е случило по информация от
командващия
полската дивизия
в Кербала ген. Мечислав Бенек. Имало е престрелка в близост до
маршрута, по който се е движил кортежът на Първанов, но по колите
не е стреляно. Това бе недвусмислено заявено по “Дарик” и от
говорителя на многонационалната дивизия, командвана от Полша,
подполковник Робърт Шелески.
Третата версия
ни я поднесе военният министър Николай Свинаров. Инцидентът не е
бил нападение срещу кортежа, но нямало спор, че срещу
бронираната кола на държавния глава са произведени изстрели.
Проблемът е, че
спор има. Водят го двама генерали – български и полски – които са
преки участници в събитията и противоречията между казаното от тях
са повече от очевидни, независимо дали ги забелязват иззад
дипломатично запердените прозорци на министерския кабинет. И
подробностите с двете БМВ-та например в разказа на нашия генерал
само навяват съмнения за умисъл, а не за погрешна преценка на
случилото се.
А вчера
високопоставен български офицер от нашия контингет в Кербала е
признал, че стрелба по кортежа на Първанов просто не е имало,
научихме от полските медии.
За да стане
скандалът още по-голям, ген. Владимиров обвини за “нападението”
срещу президентския конвой медиите в Полша, които съобщили за
посещението на Първанов твърде рано, като по този начин са
действали едва ли не като информатори на метежниците.
Но и тук
телохранител №1 на републиката влиза в открито противоречие с
полските военни, а по всичко личи – и с фактите. Полското
командване е уверило, че репортажът за президента Георги Първанов
е излъчен 20 минути след излитането на самолета му за родината,
като това вече не беше отречено и от военният ни министър.
Инцидентът при
президентското посещение или онова, което ген. Владимиров ни
представя като инцидент, овенчава неколкоседмичното
драматизиране
на българското участие в омиротворяването на Ирак.
Докато
официалните държавни власти поддържат заявената вече съпричастност
към усилията на коалицията, “участта на нашите момчета” е
предмет на оплакване и вайкане от
медийни милозливци, борци за мир и всевъзможни “граждански”
образувания, зад чиято фасада наднича позастарялото лице на добре
познатите от миналото “трудови колективи” и
прочие ОФ-хомункулуси.
“Защо да се бият
с иракчаните, нали нямало да ни върнат дълга?” – питат борците за
мир. Но кой направи този дълг? Какво и кога продаде на вересия?
Защо тогава и то точно на Садам бе продадено това оръжие, г-да
миротворци? Тези въпроси обаче не се задават.
“Даваме жертви
заради американците, които сложиха ръка върху иракския петрол, а
за нас – нищо...” – възмущават се “гражданските комитети”. Но
износът на петрол от Ирак вече достига количествата отпреди
началото на военната операция и носи на временното управление в
Багдад (не на американците!) приходи от над
$60
млн. дневно. Благодарение на това заплатите на учителите, лекарите
и държавните служители са увеличени десетки пъти. Разкрити са 200
000 нови работни места. Темпът, с който нараства вътрешният брутен
продукт, наближава 45% годишно. Според допитванията, повече от
половината иракчани смятат, че животът е станал “съществено
по-добър” след окупацията. Последователите на Моктада Ал Садр са
няколко хиляди и са финансирани отвън – от или чрез Иран. Всичко
това го пишат медиите по света катадневно. Да сте чули или прочели
нещо подобно в някоя българска медия?
“Българските
военни не са подготвени за участие в бойни действия, а само за
охрана.” – продължават на припяват други “трудови колективи”.
Охрана? Ами какво означава това? Ако въоръжени лица атакуват
охранявания обект, какво предприемат охранителите? Ни влизат ли в
“бойни действия” с тях? И ако не могат или не желаят да влязат, то
охранители ли са въобще?
“Трябва да се
направи нещо за гарантиране на сигурността на нашите момчета.” –
това го дъвчат даже и някои политици. Кой да го направи? Не е ли
армията тази институция, която осигурява сигурността на
учителките, инженерите и цвеклопроизводителите? Ето каква иновация
ни се предлага:
Учителките да
осигуряват сигурността на армията.
Да, в Ирак
загиват българи – вече шест. Но това са професионалисти, за които
се предполага, че са подготвени за участие във въоръжени сблъсъци
– например, при охрана на някакъв обект. Затова сме пратили
военни, а не учителки. Освен това участието им в тази мисия е
доброволно, което означава - със съзнание за поетия риск. Както
шофьорът на камион поема своя риск при сключване на трудов
договор. Е, рискът е различен, затова и заплатите им се
различават. А пък ако рискът е завишен заради грешка или
недобросъвестност на някое длъжностно лице, то си има начин това
да бъде установено и виновният – наказан. Къде е драмата?
Точно два пъти
повече са загиналите в Черна гора свищовски деца. На тях не са им
платили, за да отидат там – напротив, техните семейства са
плащачите. Те са отишли на екскурзия – не да омиротворяват
западната ни съседка. Да сте чули някой да препоръчва
“преформулиране” на екскурзионните пътувания, както предлагат това
за военната ни мисия в Ирак? Та нали жертвите в случая са два пъти
повече, отколкото при военните в Ирак... Не, разбира се, но не
поради очевидното малоумие, което би издало такова предложение.
Просто
трагедията на децата си е детска трагедия, а “трагедията” на
военните в Ирак е мизансцен за героизиране на лицето Георги
Първанов.
Тези дни
“Мосфилм”
започна снимките на филмовата епопея
“Президентът в големия град”. Главен герой и изпълнител на
ролята в 86-серийния филм е лично Владимир Путин. Продукцията
е възложена на режисьора Андрей Свиридов, популярен с изяви в
еротичното кино. Той предвижда |
|
Героят (вдясно) и неговият
наставник |
половингодишен
период за снимането на една серия, от което следва, че цялата
епопея ще бъде завършена след 40 години.
Слава Богу, на
нас засега ни се размина с неколкоминутен радиорепортаж, поднесен
ни от ген. Владимиров. Но предварителната подгрявка на публиката,
драматичния размах на описания “инцидент” и последвалото медийно
героизиране на президентската визита в Ирак ни карат да очакваме с
любопитство и нетърпение следващите 85 опуса от епопеята, в който
и жанр разгърне да се по-нататък тя. Но дали и у нас снимките ще
завършат чак след 40 години? Режисьорът е неизвестен и няма кого
да попитаме... |