29-04-2004

29 април 2004 13:10

Героизиране на Първанов по Путински

Текстът е отпечатан в днешния брой на "Про&Анти"

Първанов отиде в Ирак и от това произтече международен скандал, в който бяха замесени полски военни, иракски метежници, варшавски медии и един виден софийски телохранител с генералски пагони. В нашенското публично пространство скандалът не откънтя, той бе потулен, засипан с информационна шлака и сметен под миндера.

Българските политици и родните медии в хор възславиха

хероичната визита на държавния глава в Кербала,

макар че Георги Първанов не е първият, няма да е и последният висш държавен ръководител на страна от антитерористичната коалиция, посетил своите сънародници, които участват в омиротворяването на Ирак. А нашият президент освен всичко друго е и главнокомандващ на българската армия и това е допълнителен морален и длъжностен ангажимент, който прави посещението колкото естествено, толкова и очаквано.

Но посещението на българския президент не мина както на неговите колеги. Кортежът на Първанов бил обстрелван от “неизвестни” миналата неделя, побърза да ни съобщи по “Хоризонт” още в понеделник сутринта шефът на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров. Той е придружавал държавния глава в Ирак. Стрелбата по президентския кортеж продължила около минута, военните от охраната отвърнали на огъня и нападателите, които били с две БМВ-та, били принудени да избягат, разказва генералът.

Съвсем друго се е случило по информация от командващия полската дивизия в Кербала ген. Мечислав Бенек. Имало е престрелка в близост до маршрута, по който се е движил кортежът на Първанов, но по колите не е стреляно. Това бе недвусмислено заявено по “Дарик” и от говорителя на многонационалната дивизия, командвана от Полша, подполковник Робърт Шелески.

Третата версия ни я поднесе военният министър Николай Свинаров. Инцидентът не е бил нападение срещу кортежа, но нямало спор, че срещу бронираната кола на държавния глава са произведени изстрели.

Проблемът е, че спор има. Водят го двама генерали – български и полски – които са преки участници в събитията и противоречията между казаното от тях са повече от очевидни, независимо дали ги забелязват иззад дипломатично запердените прозорци на министерския кабинет. И подробностите с двете БМВ-та например в разказа на нашия генерал само навяват съмнения за умисъл, а не за погрешна преценка на случилото се.

А вчера високопоставен български офицер от нашия контингет в Кербала е признал, че стрелба по кортежа на Първанов просто не е имало, научихме от полските медии.

За да стане скандалът още по-голям, ген. Владимиров обвини за “нападението” срещу президентския конвой медиите в Полша, които съобщили за посещението на Първанов твърде рано, като по този начин са действали едва ли не като информатори на метежниците.

Но и тук телохранител №1 на републиката влиза в открито противоречие с полските военни, а по всичко личи – и с фактите. Полското командване е уверило, че репортажът за президента Георги Първанов е излъчен 20 минути след излитането на самолета му за родината, като това вече не беше отречено и от военният ни министър.

Инцидентът при президентското посещение или онова, което ген. Владимиров ни представя като инцидент, овенчава неколкоседмичното

драматизиране на българското участие в омиротворяването на Ирак.

Докато официалните държавни власти поддържат заявената вече съпричастност към усилията на коалицията, “участта на нашите момчета” е предмет на оплакване и вайкане от медийни милозливци, борци за мир и всевъзможни “граждански” образувания, зад чиято фасада наднича позастарялото лице на добре познатите от миналото “трудови колективи” и прочие ОФ-хомункулуси.

“Защо да се бият с иракчаните, нали нямало да ни върнат дълга?” – питат борците за мир. Но кой направи този дълг? Какво и кога продаде на вересия? Защо тогава и то точно на Садам бе продадено това оръжие, г-да миротворци? Тези въпроси обаче не се задават.

“Даваме жертви заради американците, които сложиха ръка върху иракския петрол, а за нас – нищо...” – възмущават се “гражданските комитети”. Но износът на петрол от Ирак вече достига количествата отпреди началото на военната операция и носи на временното управление в Багдад (не на американците!) приходи от над $60 млн. дневно. Благодарение на това заплатите на учителите, лекарите и държавните служители са увеличени десетки пъти. Разкрити са 200 000 нови работни места. Темпът, с който нараства вътрешният брутен продукт, наближава 45% годишно. Според допитванията, повече от половината иракчани смятат, че животът е станал “съществено по-добър” след окупацията. Последователите на Моктада Ал Садр са няколко хиляди и са финансирани отвън – от или чрез Иран. Всичко това го пишат медиите по света катадневно. Да сте чули или прочели нещо подобно в някоя българска медия?

“Българските военни не са подготвени за участие в бойни действия, а само за охрана.” – продължават на припяват други “трудови колективи”. Охрана? Ами какво означава това? Ако въоръжени лица атакуват охранявания обект, какво предприемат охранителите? Ни влизат ли в “бойни действия” с тях? И ако не могат или не желаят да влязат, то охранители ли са въобще?

“Трябва да се направи нещо за гарантиране на сигурността на нашите момчета.” – това го дъвчат даже и някои политици. Кой да го направи? Не е ли армията тази институция, която осигурява сигурността на учителките, инженерите и цвеклопроизводителите? Ето каква иновация ни се предлага:

Учителките да осигуряват сигурността на армията.

Да, в Ирак загиват българи – вече шест. Но това са професионалисти, за които се предполага, че са подготвени за участие във въоръжени сблъсъци – например, при охрана на някакъв обект. Затова сме пратили военни, а не учителки. Освен това участието им в тази мисия е доброволно, което означава - със съзнание за поетия риск. Както шофьорът на камион поема своя риск при сключване на трудов договор. Е, рискът е различен, затова и заплатите им се различават. А пък ако рискът е завишен заради грешка или недобросъвестност на някое длъжностно лице, то си има начин това да бъде установено и виновният – наказан. Къде е драмата?

Точно два пъти повече са загиналите в Черна гора свищовски деца. На тях не са им платили, за да отидат там – напротив, техните семейства са плащачите. Те са отишли на екскурзия – не да омиротворяват западната ни съседка. Да сте чули някой да препоръчва “преформулиране” на екскурзионните пътувания, както предлагат това за военната ни мисия в Ирак? Та нали жертвите в случая са два пъти повече, отколкото при военните в Ирак... Не, разбира се, но не поради очевидното малоумие, което би издало такова предложение.

половингодишен период за снимането на една серия, от което следва, че цялата епопея ще бъде завършена след 40 години.

Слава Богу, на нас засега ни се размина с неколкоминутен радиорепортаж, поднесен ни от ген. Владимиров. Но предварителната подгрявка на публиката, драматичния размах на описания “инцидент” и последвалото медийно героизиране на президентската визита в Ирак ни карат да очакваме с любопитство и нетърпение следващите 85 опуса от епопеята, в който и жанр разгърне да се по-нататък тя. Но дали и у нас снимките ще завършат чак след 40 години? Режисьорът е неизвестен и няма кого да попитаме...