10-03-2005

3 юли 2004 14:00

Здравната реформа: Обикновен социализъм

Един милиард лева се оборотират на българския лекарствен пазар, научихме от медиите наскоро. Засиленият журналистически интерес към темата бе допълнително възбуден след пресконференция на КНСБ, откъдето към изуменото публично пространство изтекоха прелюбопитни данни. Хапчетата, които се изписват от личния лекар и се плащат частично от здравната каса, излизат по-скъпо, отколкото ако се купят директно от аптеката. Това го знаят отлично болните, които са опитвали чорбата на “социалното” ни лекарствено снабдяване – останалите бяха потресени.

След почти 15 години "преход" продължаваме да живеем в страната на обикновените неща

Лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов посочи като пример капките за очи Salafan. Касата плаща за тях 12 лв, а пациентът трябва да добави още 36 лв. Така общата им стойност става 48 лв. Ако се купят директно от частна аптека, същите капки струват 20 лв. Миакалцитът, който се приема за укрепване на костната система, е три пъти по-скъп, отколкото в САЩ. Месечното терапия с препарата в БГ струва $150, оттатък Атлантика - само $50. Препаратът за кръвно тертензиф е 12,46 лв, като НЗОК поема 1,70 лв. Пациентът плаща остатъка от сумата плюс потребителска такса от 1,20 лв. Който си спести ходенето при личния лекар, ще даде само 10 лв.

Още когато създаваха Националната здравна каса, разумните предупреждаваха: въвеждането на подобен монополист в сферата на здравеопазването, при това – с държавно управление, няма нищо общо с пазарната реформа, нито с хуманизма, нито дори с изпълнението на афишираните абстрактни “социални” (тоест – за всички по равно) цели. И сега това излиза на ачика.

Какво значи всеки здравно осигурен с някаква конкретна диагноза да получава от Националната здравна каса (НЗК) примерно 25% от стойността на предписаното му медикаментозно лечение?

Ето какво означава:

• От екстрата ще се възползват в повечето случаи тези, които са водили нездравословен начин на живот, или не са предприели навреме мерки срещу първите симптоми на заболяването, или не са изпълнили докрай предписаната им терапия и т. н. Те ще харчат от парите на другия – онзи, който е водил здравословен начин на живот, или е предприел навреме мерки срещу първите симптоми на заболяването, или е изпълнил докрай предписаната терапия и т. н. И по изброените причини (или поради някое друго лично положено усилие), на него не му предписват въпросния препарат. Защо той трябва да финансира безотговорността за собственото здраве, невежеството или нехайството на други хора? Вярно, има конкретни случаи (природни бедствия, инциденти, внезапни онкологични заболявания – то даже и това не винаги е толкова внезапно! и пр.), при които сполетеният от бедата няма вина, но каква е причината неговото злощастие да служи като индулгенция за тарикатите и маргиналите, които харчат за здравето си чужди пари? Това би било толкова по-малко възможно, колкото повече са конкурентите на здравноосигурителния пазар, които се борят помежду си за вноските на своите клиенти и харчат техните осигурителни спестявания като частни стопани. Абсурдно е да се очаква подобно икономическо поведение от държавни чиновници в осигурителна компания с монополно положение на пазара. Авторът на здравната реформа тип “НЗК” абсолютно еднозначно е предпоставил този вид масова кражба.

• Кой ще достави фармацевтичния препарат “Х” за клиентите на държавния монополист? Ето още едно слабо звено, което системно и неминуемо предизвиква корупция. Ако въпросното лекарство струва на свободния пазар 10 лв и касата поема примерните 25%, здравно осигуреното лице в “социална” държава ще доволства от цената 7,50 лв. Доставчикът ще е щастлив, че си е осигурил крупен клиент и с голяма степен на вероятност би споделил част от печалбата си с онзи чиновник, който му е оказал съдействие за търговския успех. Дотук, както се казва, со леб да го ручаш. Взели-дали нещо под масата, ама нали купуваме оня илач с 2,50 лв по-евтино! Откъдето започва голямата измама. Ако някой си е осигурил пазар за лекарственото средство с чиновническа благословия, той няма нито един мотив да изпълнява обичайното поведение на търговската компания, която е спечелила доверието на клиентите си с ниска цена, високо качество или по-добри доставни условия. Цената, качеството и доставните условия престават да го интересуват. Той е мотивиран единствено да се съобразява с решаващия фактор – апетита на чиновника. А апетитът, казват, растял с яденето. А пък и чиновникът вече е зависим от диктата на онзи, който го държи в ръцете си, тъй като винаги разполага с някакъв набор от доказателства, с които може чрез разобличенията си да елиминира непослушния “заради корупция”, че да сложи по-послушен.

• И тогава влиза в сила Вариант Б. Здравно осигуреният ще е доволен да купува фармацевтичния препарат “Х” и за 8 лв, стига това да е все още по-малко от онези 10, които иначе би дал на свободния пазар. В тази схема 25-те процента “социална” отстъпка на касата вече вълзизат на 4 лв и така облагодетелстваният доставчик започва да получава за същото лекарство 12 лв - с 2 лв повече от своите колеги, които се борят на пазара без чиновнически патерици. Те ще трябва някакси да оцеляват с 20% по-ниски приходи от продажбите на този препарат...

• В един момент апетитът на всички участници в “социалното” мероприятие така нараства, че се стига до абсурда едно лекарство да струва с “намалението” от касата повече, отколкото в редовата частна аптека. И ако това е абсурд, то става напълно непосилно да бъде окачествен примерът с капките за очи Salafan, които струват на здравно осигурения 36 лв, а доставчикът получава от всяка продажба 48 лв в сравнение с 2,4 пъти по-ниската цена от 20 лв на по-неповратливите му конкуренти, които си нямат платен агент в системата на централизираното монополно здравно осигуряване.

Безумието на последиците е така мащабно, че само няколко години след началото на “реформата” българинът плаща за миакалцит три пъти повече от американеца. Последният живее в “тежките условия” на “антисоциалното” пазарно здравно осигуряване и получава най-малко 20-30 пъти по-високи доходи за труда, който полага на работното си място.

Няма никакво колебание: става дума за колосален масов грабеж, организиран под наивната милозлива маска на обикновения социализъм: ти няма какво да му мислиш, държавата ще се погрижи за теб.

А държавата – това са те. Същите като господина Богоева, който в качеството си на здравен министър подписва договор за доставка на медикаменти, а в качеството си на физическо лице ги дистрибутира, както научихме в петък от парламентарния контрол след запитването на депутата д-р Стойчо Кацаров.

Как се нарича това "обществено-политическо устройство"? Навсякъде по света - както е указано в заглавието.