30-05-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Любомир Данчев

 

 

29 май 2005 18:45

Know how: Социална образователна система*

"И тъй ох, и инак олеле..."

Захарий Стоянов

Първо изречение от забележителната му книга "Чардафон Великий". Тя има три официални издания на български - едно в края на ХІХ век, друго в началото на 40-те години от ХХ век и трето от началото на 90-те години на същото злощастно столетие. Последните две издания са били редуцирани и редактирани според политическата конюнктура на своето време или по съображения за "осъвраменяване" на езика - и двете съображения са нанесли значителни поражения върху оригинала.

Образованието е доста консервативна и за щастие – устойчива структура. Например, в продължение на дълги десетилетия овладените познания на учениците у нас се оценяват по една и съща система - възприетата шестобална. Така е и днес. Има съпоставимост, има възможност да се проследи динамиката на "успеваемост" или както там го наричат историците и статистиците на просветата...

Някои ученици завършват с отлични дипломи и получават възможност да отидат в учебно заведение, което ще им предостави по-висока степен на образование и шансове за определен тип социално развитие. Други не се справят така успешно с тази задача и това ги принуждава в един момент да се огледат внимателно, за да потърсят приложение на различни свои умения, каквито несъмнено има всеки човек. Като не става за доктор или адвокат – какво, няма да може да си храни семейството ли? Глупости. Той е просто як – може да носи. Или пък е сръчен – умее да разглобява и сглобява часовници. Или нещо съвсем трето, четвърто, пето...

Системата за обективно остойностяване на придобитото от учениците познание им дава шанс отрано да се ориентират кой накъде. Едни – към техникумите. Други – към университетите. Трети – директно да чиракуват при добрите майстори. И така всеки получава своя шанс – кой с придобито по-високо образование, кой – с придобито по-голямо умение.

Фактът, че сме различни, го научаваме още във втори-трети клас. Още тогава известен днес и много талантлив български художник преписваше от тетрадката ми с моето благосклонно съдействие на контролните по аритметика. Помагах на свой комшия, закъсал до поправителен изпит по литература, но пък той ми ремонтираше колелото.

Свободна обмяна на придобити умения и познания между свободни хора – така се нарича това. Тя не ни е осигурена от държавата и за нейното съществуване десетилетия наред никой чиновник не си е мръднал и пръста. Но пък съществува (именно заради това може би) благодарение на относително обективната селекция, която осъществяват оценките за придобитите в училище знания, които ориентират хората как да подреждат по-нататък живота си. И по някаква странна логика засега тази система е останала извън полезрението на социалните инженери.

И слава Богу!

Защото можеше да бъде и иначе.

Представете си, че някой страстен кабинетен почитател на всеобщото и колективно щастие внезапно констатира тази крайна несправедливост: някои завършват седми клас с отлични дипломи, други – с тройки. Какво неравенство! – ще възкликне вдъхновено той. В следващия момент може да ни предложи ето такава система за постигане на социална справедливост:

Преамбюл. Не е справедливо едни да получават високи оценки в училище и високи шансове за социална реализация, пък други – не. Трябва да се възцари равенство.

За целта:

Член 1. На тези, които получават по-високи оценки, да им бъдат отнемани известен брой единици, които да бъдат използвани по усмотрение на учителския съвет за повишаване на успеха сред онези, които системно показват по-нисък успех.

Член 2. Най-добре е данъкът „за висок успех” да бъде прогресивен, а не плосък – ще бъдат отнемани повече единици успех на онези, които имат особено висок успех.

Член 3. Единиците да бъдат събирани и раздавани според специално написана Наредба на Просветното Министерство с приложена Инструкция за Нейното Приложение.

Член 4. Данъкът „за висок успех” да се гласува всяка година от Парламента в пакет с останалите данъчни задължения на гражданите.

Член 5. Социалните помощи "за нисък успех" да се гласуват всяка година от Парламента в пакет с останалите социални помощи за гражданите.

Членове 6, 7, 8...

Не се смейте, в областта на икономиката и социалното дело абсолютно насериозно се възприемат подобни решения. Те работят и харчат парите на данъкоплатците със страшна сила.

Но да се върнем в образованието. Представяте ли си каква ще настъпи, ако някой приложи провеждането на такава "социална политика"?

На първо време гигантски екипи от държавни чиновници ще пишат проектозакони, проектонаредби и проектоинструкции. След това висшите държавни чиновници ще трябва да ги обсъждат, да привикват за съгласуване представители от Съюза на репресираните отличници, Дружеството на двойкаджиите и всички останали синдикати, каквито междувременно учредят техните съученици, родители, баби и стринки.

И това - всяка година навръх приемането на Държавния Бюджет (Ох...)

Накрая ще започне и най-интересното: парламентарните пледоарии. Какъв, да речем, трябва да е данъкът „висок успех” на ученик, който е първенец на олимпиадата по химия, но не му върви историята? Какъв да е размерът на социалната помощ "за нисък успех" в училище за децата от извънбрачни връзки? И останалите подобни - знаем ги от новинарските предавания на медиите за сродни дебати по други теми:

"Отрудените хора от моя избирателен район..." -(Ах!...)

"Съюзите на работодателите и синдикатите в пълно съгласие възразяват срещу това да..." (Олеле!...)

Разбира се, нито чиновниците, нито депутатите, нито ученическите и родителските синдикални организации ще могат да предвидят всички конкретни случаи, които възникват в живота. И ще остане един обем от единици данък "за висок успех” и единици социални помощи "за нисък успех" в разпореждане на самите учители. Нов корупционен ресурс! - ще се зарадва веднага държавно платената просветна общност.

Но пък тя ще трябва да се примири и с друго. На учителите няма да им остане много време за преподаване и дори за разиграване на споменатия корупционен ресурс, защото ще трябва да попълват огромен брой формуляри всекидневно – също както на лекарите днес не им остава време да лекуват пациентите си. Учителите ще трябва да описват подробно (съобразно Инструкцията, със списък на приложените доказателствени документи, чиято достоверност е надлежно удостоверена от подписалия формуляра учител) по какви причини на П.С. следва да му се увеличи данъка "висок успех" в училище, тъй като е от семейство с високи доходи, както се полага по член незнамсикой... Или че социалната помощ "за нисък успех” на М.Ч. трябва да се намали, защото пуши трева в училищната тоалетна. И така нататък. Освен това ще възникват изключително комплицирани случаи.

Примерен казус: Имаме ученик със среден успех 3,48. Полагат му се социални помощи "за нисък успех” - по Наредба - при успех под 3,50. В този граничен случай учителят може обаче по силата на незнамсикой член от Инструкцията да вземе субективно решение и да отсече: „Не!”, понеже онзи тинейджър веднъж го е напсувал. Но пък практиката е показала, че просто не може да бъдат написани два държавни нормативни документа, които да не са в противоречие помежду си поне в три пункта. И после в това училище ще дойде инспектор, ще констатира нарушение на Наредбата от страна на учителя, учителят ще се позове на Инструкцията... И ще последват едни-и...

Друг примерен казус: Имаме отличник с успех 5,78. Обаче по математика е пълна скръб – само двойки. Какъв данък "за висок успех” да му определят? Ако класната му е преподавателка по литература, може и да му намали ставката, понеже в нейните часове се проявява блестящо. Ами ако е математичката, пред която той упорито мълчи и отказва дори да я поздравява по училищните коридори?

Всичкото това обаче е бял кахър в сравнение с главния резултат. А той се съдържа в това, че всички ученици няма да имат нито една причина да учат. За какво да учат отличниците, като накрая ще им отнемат част от оценките с данъка "за висок успех”? За какво да учат по-неуспяващите ученици, като накрая ще им дадат социална помощ "за нисък успех”? Всички ще завършват с някакви усреднени дипломи около 4,00-4,50.

Но никой няма да е усвоил никакви познание, никой няма да е бил мотивиран да овладее умение. Общото количество придобити знания и умения в обществото стремглаво ще започне да намалява. В недалечен момент няма да има кой да ти направи читав архитектурен проект за къщата, че да не падне, или пък да ти шпаклова стените така, че мазилката да не се отлющи на втората седмица.

Най-странното е, че прилагането на подобни социално-инженерни решения в други области на човешкия живот се приема за нещо естествено - и дори за прогресивно, някакси! - макар че резултатите са напълно сходни и доста очевидни. Още веднъж - слава Богу, че капитализмът е оцелял в някакъв макар и окаян вид поне при оценяването на придобитите от учениците познания. Иначе просто не искам да си представя как щеше да изглежда всичко наоколо.

- - - - - -

* Авторът безмилостно ще търси с всички законови средства авторските си права от онези социалистически идиоти, които се опитат да приложат подобен образователен модел на практика

Начало    Горе


© 2002-2005  Още Инфо