Пороят беше толкова силен, че можеше спокойно да отнесе дузина средно издържливи бабички, успешно преживели всички социални метаморфози в България през последните шест десетилетия. Изливаше се от Горни в Долни Лозен  по асфалтовото трасе на петицата. И автобусът, дори да се зададеше, нямаше как да бъде забелязан даже на 50 метра от самата спирка иззад спускащите се от небесните селения водни талази. Точно такова е растоянието до магазинчето на Малинка. Под тентата в двора при силния страничен вятър можеха да се поберат на сушина не повече от четирима. И се побраха. На две пластмасови маси.

На едната самотен господин редеше високодецибелни псувни.

- Да ти таковам такованката, ама ти въобще не знайш кой беше най-богатият! Тя нивата беше петстотин, изкараха е четиристотин нарочно, да ти таковам такованката!

В крайчеца на другата маса беше приседнала Госпожата и мълчеше. Жената и Мъжа, леко понамокрени от дъжда преди да се подслонят тук, подпийваха от две пластмасови чаши джин-тоник с по една вишна и по една бубонка, откъснати от двора и смачкани с пръсти в питиетата.

На съседната маса се намеси втори участник в разговора, какъвто впрочем физически не присъстваше:

- Ти че ми каеш, дедо ми беше по-богат, той шестстотин имаше, да ти таковам такованката.

Очевидно цялата компания на онази маса си падаше по цветистите псувни. Господина все повече се разпалваше и отиде до магазинчето за двестаграмка зелена пещерка, неизвестно коя подред. Върна се и рече:

- Бе той Геле си го знаем, че е от по-богат род, бре - това бе сравнително поуспокоена намеса на неизвестен арбитър, който не пропусна вяло да добави: "Да ви таковам такованката!"

След което Господина отново повиши тон. Броят на участниците в диспута на масата му стремглаво растеше, а дъждът не спираше да вали с отчайваща упоритост.

Жената и Мъжа слизаха от Планината. Бяха дошли на кратка разходка през почивния ден. Прогнозата си беше за дъжд с прегърмявания и през цялото време вниманието им беше в северозападния небесен сектор - онова място, откъдето в Софийското поле прииждат атлантическите циклони и фронталните атмосферни смущения с драматичен характер. Като започна да преръсва и облаците във въпросния сектор се свъсиха, двамата зарязаха брането на диви ягоди и заслизаха към селото.

Завариха Господина самотен в двора край магазинчето на последната спирка - последното убежище преди автобуса за София.

- Да ви таковам такованката! - поздрави ги отривисто той.

Малко преди да завали из ведро, дойде и Госпожата. След като и на нея пожелаха да й таковат такованката, тя попита учтиво дали е удобно да седне на единствената друга маса, където беше що-годе защитена от налитащите водни струи. Жената и Мъжа й казаха, че е удобно.

Чертите на лицето й излъчваха мекота и интелигентност. Бе облечена с мъжко кожено яке, прищипано отпред на гушата с безопасна игла. Помоли за цигара и запуши с вирнато малко пръстче.

- Имам апартамент на седмия етаж - направи опит Госпожата да завърже разговор - в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията. Иначе си живея тук.

Жената и Мъжа учтиво я изслушаха.

- От Лозен по-убаво нема! - додаде Госпожата в опит да прояви чувство за хумор, което беше заглушено от съседната маса. Там поредният намесил се в тежката дискусия прогърмя: "Да ви таковам такованката!"

Не се очертаваше дъждът скоро да намалее. Жената предложи на Мъжа да пият по още едно и докато той притича до магазина, тя се присегна изпод тентата през преградата от струяща вода да откъсне вишни и бубонки.

Предложиха коктейл и на Госпожата.

- Благодаря! - каза тя. После им съобщи:

- Имам апартамент на седмия етаж в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво нема!

На съседната маса дискусията прерастваше в скандал. Седмият или осмият пореден виртуален участник в едноличния разговор настояваше, че неговият род бил още по-богат. Дедо му имал 800 декара. В подкрепа на твърдението си той заяви:

- Да ви таковам такованката!

Повтори го неколкократно в керсчендо и закратко се умири. Госпожата вметна:

- Имам апартамент на седмия етаж в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво нема!

Тя набързо беше успяла да се справи с коктейла си. Помоли за още една цигара. Жената се опита да поддържа разговора и зададе въпрос. Госпожата веднага отговори:

- Имам апартамент на седмия етаж в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво нема!

- Да ви таковам такованката! Деветстотин декара, ей, да ви таковам такованката!

Наддаването в многолюдното съзнание на Господина от съседната маса продължаваше с бясно темпо. Излезе магазинерката, за да подмете малката канавка, задръстена от преобърнатото кошче за смет.

- Що не влезете вътре? - обърна се тя към Жената и Мъжа.

Госпожата веднага поясни:

- Имам апартамент на седмия етаж в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво нема!

За убедителност в разговора се намеси и Господина:

- Да ви таковам такованката! - отсече той.

И тогава пристигна маршрутката, като спря на метри от тротоара пред магазинчето. Докато набързо си събираха торбите с билки, Жената и Мъжа дочуха Госпожата да казва на магазинерката:

- Имам апартамент на седмия етаж, в самия център на София...

- Да ви таковам такованката! - допълни Господина.