|
Продължение
Партизан
Имаше
такава песен в пеенките за трети или четвърти клас през
първата половина на 60-те (така се наричаха учебниците по
пеене - бел. авт.) : "Пàртизан
се зà бой стяга, мята пушка на рамò..."
Цитирам първия стих буквално - по оригинала. Понеже
мелодията е популярна, опитайте се да я запеете и мигновено ще
разберете какво именно представлява песента. В оригинал! Не
редактирания римейк, който пеят сега червените бабички по
митинги.
По-нататък в същата песен
грейва
и такъв поетически и стилистически шедьовър: "...девет месеца
нечути майка сина не видè..." Какво
има да му е "чуто" или "нечуто" на един месец - това е
известно само на автора, който обаче е бил отлично
информиран единствено за това,
че майката подир изтичането на това "нечуто" време не е видела тоз "партизан". Няма съмнение, че
шедьовърът е
четен на здрачаване и след три-четири ракии
пред другарки и другари, преди да поеме някъде през 50-те
години пътя си нагоре по
литературната йерархия за публикуване по пеенките.
Кой е тоз
"партизан", откъде и защо си е взел пушката, за какъв бой се е стягал,
поради что я е метнал на рамо таз пушка и как е загинал "...в боя люти
със врага...", кой е тоз враг и какво въобще се е случило -
всичко това си остава тайнство, достъпно само за невнятното
съзнание на онези, които и до ден днешен продължават да
пеят хорово тази песничка с умиление.
В
детството и юношеството си непрекъснато се сблъсквах с
езикови конструкции, чиито смисъл не съм в състояние да
разбера и 40 години по-късно. Например, какво се крие зад
фразата "беззаветно предан". Тя беше особено популярна в
ония години и опитваше да опише моралните достойнства на "партизана".
За мен и до ден днешен остава непонятно какво негативно в
пропаганден смисъл би имало в това той да е "заветно
предан". Няма комунистически агитатор, който е в състояние
да ми разясни загадката на тази тотална безсмислица.
Да оставим езиковите бездни и да се върнем към
историята. Тоз "партизан", неговите другарки и
другари слезли по Девети от
гори и планини. В песенното творчество събитието е описано
така "...идат бодри партизани, народни верни синове..." Тук
не бива да се задълбочаваме в тълкуването на проблема как
така партизаните са "бодри", като в гората са гладували.
Според социалистическата митология по тази именно причина им се е
налагало да обират мандри, да крадат агнета и - както
сподели преди 20-тина години един "партизан" директно по
"Хоризонт" в тогавашното сутрешно предаване "Дела и
документи": "Па нема леб, па нема соль, па едем мèсо..."
Както и да
е, съумели са някак да се поободрят. След което тръгнали да слизат от
гори и планини. Но дори при доста приблизителни изчисления общият
брой на "народните верни синове"
е бил крайно недостатъчен за завземането на
властта "по села и градове", както се пее в една от двете
споменати или в някоя друга песен за другаря "партизан". Как са се справили със задачата
тези зле въоръжени, изпосталели от шумкарлък и
жандармерийски преследвания хора? По официални данни са били
20 000.
По онова
време още не са имали хеликоптери и джипове "Чероки" или "Крайслер".
Ако се доверим на официалната крайно неубедителна
статистика, на населено място се е падал по половин-един "партизан".
Хайде, имали са и някакви си ятаци (други легендарни фигури
от онова време). Целият контингент едва достига за 1-1,5 до
максимум 2 човекобройки за превземането на единичен град,
село, паланка или махала. Сред тези населени места обаче
трябва да включим и София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен...
Хайде
холан, 20-30 000 души (преко сили и отвъд пределите на
въображението, запознато с особеностите на социалистическата
историография), ако все пак са били толкова, а и ако са били
такива, каквито ги описваше от своя страна социалистическата
кинематография и белетристика, не могат да издържат на два
редовни български войскови батальона в реален сблъсък.
Тоест, никаква власт не са могли да вземат с оръжие в ръка.
Какво
всъщност се е случило по Девети? Как е протекла бележитата
соцреволюция?
Очевидно
наличното към 9 септември количество "партизан" е било
недостатъчно. Трябвало е по някакъв начин да бъде
масовизирано. И започнали да го масовизират.
Всъщност,
историята на българския соц е разказ за това как няколко
хиляди комуниста стават един милион.
Следва продължение>> |
