Продължение

Мутрите на 40-те

Те изпълзяха откъде ли не. От шумака, където бяха забягнали, за да се укриват от властите. От кварталните кръчми, където се събираха местните безделници. От затворите, чиито врати бяха специално разбити, за да се произведе нужното количество криминален контингент в социално обръщение. Имаше и неколцина оцелели парашутисти или подводничари, изпратени специално за целта от Съветския съюз. И малцина леви интелектуалци, но те бяха толкова малцина, че не можеха да осигурят кадрови ресурс за осъществяване на масовата операция – смяна на властта по места: по областни центрове, градчета, села, паланки и махали.

Там върлуваха мутрите на 40-те.

Впоследствие ги нарекоха комунисти, въпреки че повечето от тях въобще не са подозирали за съществуването на Маркс, Енгелс или Ленин. Те идваха нали знаете вече откъде… Там трудовете на споменатите „мислители” просто ги нямаше. И момчетиите бяха лишени от възможността да получат теоретическа подготовка. Имаха време само за практическата.

Приложиха практическия си опит веднага – нали знаете, куршум в тила на кмета, на попа, по-личните хора в селото или градчето, в много случаи – направо с мотиките и теслите по главата. „По-личните” бяха избирани по признака кой от тях има някаква лична или семейна  вражда със съответния „слязъл от гората” партизан.

Характерологията на тези хора става по-разбираема от соц-фолка, който създадоха. Освен  бележитото "Пàртизан се зà бой стяга, мята пушка на рамò...", те сътвориха и сумати чалгаджийска продукция по него време. Примерно, «Шумете дебри и балкани». Аз не мога въобще да си въобразя как дебърът шуми. Хеле пък балканът или всичките балкани, които са се привидели на комуноида при сътворяването на този безумен стих. Но пък той настоява, призовава де що има дебър и балкан да шуми.

Хайде холан!

Подобно малоумие в стихоплетството виждаме рециклирано в съвременната чалга. Музиката, по която си падат днешните мутри. Която изпълняват техните гаджета и любимки. Която ехти по радиа и кръчми до несвяст. Не е случайно това «възраждане» на тъпотата. То е генетично заложено. Просто се самовъзпроизвежда. Днешните мутри са необразованата част от потомците на тогавашните. Понеже известна част от потомците им се пообразоваха и дораснаха до бизнесмени или «юпита» в държавната администрация.

Мутрите на 40-те получиха своя шанс заради международното положение. Тогавашната политическа класа, както и мнозинството от населението, възприемаше съветската армия като част от антихитлеристката коалиция – като съюзник на САЩ и Великбритания. От пролетта на 1944 англоамериканците дебаркираха в Нормандия и това легитимира по определен начин ходовете на Коминтерна, понеже в България не беше достатъчно популярен фактът, че съюзническите отношения между трите велики държави са стъпили върху уговорката, че централата на световния комунистически заговор ще бъде закрита. И затова Кимон Георгиев, Дамян Велчев и компания този път си свършват работата почти безпроблемно, след като три дни преди това в пределите на страната ни навлиза армията на държава, която е член на антихитлеристката коалиция. Възможната опозиция на преврата ги възприемаше като локално политическо представителство на антихитлеристката коалиция.

Същото е и по места. След като ОФ обявява, че е взел властта в София, кметовете и областните управители просто са чакали да се появят съответните представители на на новата власт, за да им предадат постовете си. Германия е била пред погром. Срещу нея вече е бил целият свят със твърде забележителното в България участие на Съветския съяз. Хората са реагирали естествено и логично.

Професионалните бандити – също. Те са усетили, че на пазара има празна ниша от ОФ-активисти, които организирано вземат местната власт. И заели нишата им.

После запели «Щумете дебри и балкани» и други тогавашни чалгаджийски парчета. И започнали да трепят наред – даже преди да получат надлежно указание от Москва за това. И много преди да коминтерновската смяна в управлението на Кимон Георгиев, Дамян Велчев и компания – една смяна, каквато професионалните превратаджии несъмнено са очаквали.

Още на 19 май 1934 те участват в една международна схема на Коминтерна, която довежда на власт в Берлин нацистите. Тогава от Коминтерна се разпореждат на германската компартия да не се коалира със социалдемократите след току що приключилите избори. И така Хитлер получава възможност да вземе власта с малцинство. По едно удивително стечение на обстоятелствата коминтерновските агенти Кимон Георгиев, Дамян Велчев и компания се раздвижват по същото време в опит да установят у нас корпоративно управление от типа на Мусолиновския фашизъм.

Който пък взема властта в страната си по горе-долу същото време, когато Кимон Георгиев, Дамян Велчев и компанияв правят първия си преврат – от 9 юни 1923. През септември същата година комунистите се опитват да организират въоръжено въстание, а през ноември в Берлин Хитлер изпълнява едно решение на Политбюро на ВКП (б), което е публикувано от Виктор Суворов в една от книгите му. Бъдещият фюрер организира първия си метеж по нареждане от Москва и то в чест на годишнината от октомврийската революция (която след серия от тъпанарски календарни реформи вече е станала ноемврийска).

Цялото това стечение на обстоятелства в историята на Германия, Италия и България в периода 1923-1934-1940 ни дава основание да предположим, че мутрите на 40-те години са дъщерно образувание на онзи червеноармейски кораб, който е поел към България след «Ледоразбивачът» на Суворов, само че за по пряко – през Черно море.

Затова тъстът на сегашния ни национален омбудсман Гиньо Ганев - Кимон Георгиев, заедно с Дамян Велче и останалите коминтерновски агенти от втора ръка, са знаели, че трябва да се стягат за високоплатена пенсия - от Москва се задават истинските нови началници на държавата. След локалния превратаджийски ледоразбивач. И те не закъснели. У нас се завърнали коминтерновските агенти първа ръка Горги Димитров, Васил Коларов и компания, но не преди площадката да бъде разчистена.

Разчистили са я мутрите на 40-те, като избили 40-50 000 души, вкарали поне два-три пъти повече в лагери, изпонаплашили народа и заели съответните удобни позиции във властта по места. Оставало да дойдат онези неколкостотин, които са били подготвени за управление на страната в Коминтерна. Както Суворов писа, имало е поне по толкова за всяка европейска държава, че даже и за някои латинамерикански!

Така се е бил подготвил за "отечествената" война другарят Сталин.

И така нататък...