Тогава те ще догласуват на второ четене закона за достъп до архивите на комунистическите репресивни служби. Какви ще са конкретните текстове на членовете и алинеите – това си е тяхна депутатска работа, въпрос на тесен парламентарен професионализъм. Ние, гражданите, очакваме обаче с тези конкретни членове и алинеи да бъде създадена законова основа за разкриване на цялата истина за 62-годишния здрач в историята на спецслужбите, преддеветосептемврийския им коминтерновски генезис и следдесетоноемврийската им мимикрия.

● Нас ни интересува какви са били целите и задачите, с които са създадени и структурирани комунистическите репресивни служби. С какви ресурси са разполагали те през годините - в пари, материална база, кадрови щат, брой хонорувани и доброволни сътрудници, контрол върху ресурси на други институции у нас и в чужбина, etc. Какво са работили всичките тези хора, какви функции са изпълнявали, какви операции са разработвали и осъществявали.

● Искаме да узнаем какви са били взаимоотношенията на Държавна сигурност, на военните разузнавателни и контраразузнавателни служби с Народната милиция например, както и с другите държавни институции, с бизнеса и с престъпните групировки - преди и след 10 ноември 1989.

● Какви са ги вършили в страната, сред населението на родината ни – поголовно, по социални, етнически и религиозни групи, а също и поединично.

● Ще ни се да разберем как са стояли отношенията ни със съветските КГБ и ГРУ, с руските им правоприемници, със съответните служби в ГДР и останалите бивши или пък досегашни соцстрани.

● Каква именно е била „братската помощ”, която щедро сме оказвали (за сметка на данъкоплатеца) на родствени партии и борчески групировки в Третия свят – чрез дарения или неизгоден за нас износ на определен вид стоки и услуги или чрез предоставяне на инфраструктура и логистика вътре в страната ни.

● Как точно сме водили борбата с "империализма" и „гнилия Запад”.

Въпросите могат да продължат. Най-важният измежду тях е: ще отговори ли поне на един от тях законът, който ще гласуват депутатите в сряда? Понеже ако имат намерение да ни огласят някакви клюкарски списъци, ще е жива подигравка със 17-годишното ни очакване. При това тези списъци са многократно прочесани и прочистени през тези почти две десетилетия. И като връх на всичко ще им назначат комисия, която ще решава чие име да се огласи и чие не - според „интересите на националната сигурност”.

Именно затова в цивилизования свят съществува понятието класифицирана информация, което обаче се оказва доста по-различно, както личи, в нашия правен мир. В онези страни се засекретяват някакви факти с класифициран срок – 10, 20, 30 години… След което се разсекретяват. Стават общодостъпни. Публикуват ги в интернет. Ако случайно не ги публикуват навреме, разсеяните държавни служители ги наказват. Понякога - уволняват. Може и в затвора да идат. Никакви комисии не преценяват какво да е достъпно и какво не, след като е изтекъл срокът на секретност. А документите на комунистическите репресивни служби дори не представляват държавна тайна от момента, в който Конституционният съд официално обяви това преди години.

И като гледаме, националните им интереси в ония страни са добре защитени. В най-прагматичен план – гражданите им живеят далеч по-охолно от нас. И не за сметка на държавния бюджет, а понеже са отвоювали правото си държавата да им предоставя  възможност свободно да се трудят и да печелят. И освен това защитава тези права на своите граждани. Не като у нас – посписъчни кредити за „наши другари” и повсеместен държавен, монополистичен или откровено силов рекет върху независимите предприемачи и обикновените потребители - следдесетосетоноемврийската версия на комунистическия терор.

Какви ли чудовища ще изпълзят от всичкия този мрак, ако наистина в сряда депутатите гласуват каквото трябва? Само че те май няма да гласуват баш това, понеже е в ущърб на "националните интереси". Впрочем ние знаем в ущърб на чии интереси е. В сряда депутатите изглежда ще гласуват предимно за отдавна прочесаните и прочистени списъци.

Да си гласуват – кой смислен човек вече се интересува у нас от такива неща? Е, и списъците са интересни, но само като допълнение, като необходимо пояснение и за персонификация на извършителите. Не като същност на лустрацията - на осветляването, от което се нуждае подземният свят на комунистическото ни минало и посткомунистическото ни настояще.