18-03-2004

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Божидар Маринов

 

 

19 юни 2003

Министерство на социалното замърсяване 2

Министерство на социалното замърсяване 1

Текстът е отпечатан в "Седем"

 

В социалното министерство не обичат да четат. Това е лошо. Ако бяха прочели в брой 2 на “Седем” статията “Министерство на социалното замърсяване”, тя нямаше да получи днешното си продължение. Но тъй като не са я чели, два месеца по-късно оттам изсипаха в социалната околна среда нова порция чиновническо замърсяване.

Миналата седмица някакво странно административно създание – Агенцията по заетостта – излезе с великолепната идея как да се справи с безработицата. Безработни висшисти ще бъдат наемани на стаж в администрацията! Ще им се плащат по 220 лева, плюс осигуровки, застраховки, пенсионни нещо-си-там.

Чокумба, нали знаете, родиль се на кльон, живяль на кльон, сега иска работи на бюро. И министър Шулева сковава бюра за стотици и хиляди български Чокумби, та да има къде да работят.

В помощ на министър Шулева ще се опитаме да покажем откъде идват проблемите с безработицата на висшистите. Както се казва, познаването на същността на проблема е половината от решението.

Най-напред, изключително странно звучи понятието “безработен висшист”. От 5-6 години частният бизнес в България непрекъснато се оплаква, че на пазара липсват мотивирани и компетентни хора. Всеки ден вестниците отпечатват стотици обяви (повечето на английски), в които се предлага работа за образовани млади хора. Е, не предлагат западноевропейски заплати, но във всички случаи дават доста повече от 220 лева, често плюс служебен автомобил и мобилен телефон. Накратко, работа за млади висшисти – колкото щеш. Само дето фирмите нещо не искат онези, които им предлага българското висше образование.

И това е проблемът № 1: държавното образование изсипва на пазара всяка година хиляди хора с дипломи, които не са подготвени да служат на другите с труд и познания. Повечето познания и умения, които са придобили в университетите, се оказват безполезни. Иначе казано, държавното висше образование е универсален социален замърсител – поглъща огромни обществени средства, за да произвежда обществени отпадъци. Никой работодател не иска да наема на работа отпадъци. Затова има безработни висшисти.

Но защо тогава тези хора не се образоват сами? В момента няма нищо по-лесно в България от това да научиш английски, например – има учебници, самоучители, курсове, частни учители на смешни цени от 3-5 лева на час. Освен това, знаенето на този език дава предимства не само в България. Десетки фирми търсят работници и служители за Западна Европа, за САЩ, Канада...

Само че “безработните висшисти” отказват да се образоват. Като си вземат дипломите, те очакват държавата да се погрижи за тях, без да полагат повече усилия. Откъдето идва очевидният проблем № 2: проблемът на “безработните висшисти” не е пазарен или обективен, а морален и субективен – нежелание да поемеш отговорност сам за себе си, за своя живот, нежелание да бъдеш полезен за пазара.

Моралните и субективни проблеми не могат да бъдат решени с държавни средства. Намесата на държавата само задълбочава проблема.

Все пак остава една последна възможност: онези “безработни висшисти,” които нямат сили и средства за по-нататъшно образование или самообразоване, да си намерят работа като по-слабо платени работници или служители – и не непременно по “специалността” си.

Само че такива работни места няма. Защото с последната си активност по регистриране на трудовите договори и “осигурително” ограбване на частния бизнес, Лидия Шулева лиши фирмите от ресурси да наемат работници с по-ниски умения и на по-ниски заплати. Точно това пишеше в предишната статия със същото заглавие. Това е проблемът № 3: държавната намеса на трудовия пазар ограничава пазара и създава безработица. “Колкото повече рестрикции се поставят върху труда, толкова повече нараства цената му, което обезсърчава бизнеса да наема нови хора” – каза канадския икономист Мартин Уебър пред “Капитал” в миналия му брой.

Накрая се явява Лидия Шулева, която ще използва взетите от частните фирми пари, за да създава чиновнически работни места за безработните, които тя самата е направила безработни.

Да го кажем по друг начин. Лидия Шулева е като водач на автомобил, който блъска пешеходец, спира, слиза от колата и казва: “Колко се радвам, че се случих тук и сега, за да ви помогна.”

Какво практическо решение да предложим на г-жа Шулева?

Край едно шуменско село преди време местната кравеферма години наред си изхвърляше говеждите екскременти. Бунището загни и започна да вони, реката надолу потече кафява и смърдяща. После се намериха екоентусиасти с предложения за ликвидиране на замърсяването. Но бунището бе така огромно, че всеки опит за почистване само разнасяше вонята наоколо. Накрая вдигнаха ръце и най-големите екоентусиасти.

Десетина години след като кравефермата спря да функционира, без всякаква човешка намеса природата унищожи бунището. Вместо воня на гнило, сега там лъха свеж юнски аромат на билки.

Пазарът на труда в България е като това бунище – от десетки години всякакви държавни институции изсипват на него нормативните си екскременти. Бунището вече е толкова голямо, че всеки опит за почистване ще доведе само до повече воня и замърсяване.

Единственият начин да доведем свежия пролетен аромат на пазара на труда е да махнем главния замърсител – държавата. Дано да се намери някой да прочете на Лидия Шулева тази проста истина

home    top


© 2002 Още Инфо