18-03-2004

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Божидар Маринов

 

 

26 януари 2004 13:00

Икономика, напред, ходо-ом марш!

Раз-два, раз-два...

Божидар Маринов в "Още инфо" >>

 

Попитали радио Ереван: “Може ли с държавни мерки да се увеличи раждаемостта?” Радиото отговорило: “Не може, докато средствата за производство остават частна собственост.”

Именно това беше грешката на марксизма – те вярват, че икономиката е нещо безличностно, като природните закони. Само да създадат съвършената институционална среда, да национализират средствата за производство, да напишат правилното законодателство и благата ще потекат като пълноводна река. Икономиката може просто да се манипулира и управлява с държавни декрети. И дори да се развива във възходяща посока.

Реалността е друга. Има само едно средство за производство – личната мотивация на индивидуалния човек. Машините, борсите, инфраструктурата са само мъртви предмети. Те са безполезни, ако личността няма мотивация да ги използва. Законодателството също е безполезно, ако отделните хора нямат самоконтрол да работят. Никакви насърчения не действуват в една нация от мързеливци.

Индия е добър пример за това. Англичаните оставиха в наследство почти съвършена инфраструктура – телекомуникации, радиостанции, железници, бетонни пътища. Висшата политическа класа в Индия се беше изучила в английски университети на най-съвършената правна и законодателна система в света – английското частно право и парламентарната форма на управление. Половин век по-късно Индия не е много по-развита страна от Ботсуана.

Икономиката е нещо лично. Тя не е формули, нито е законодателство, нито е инфраструктура. Тя е лична мотивация, личен интерес, личен морал, лични предпочитания за бъдещето. Ако хората не са мотивирани да произвеждат, няма външен начин те да бъдат манипулирани да го правят. Положителната мотивация може да дойде само отвътре. Отвън може да дойде само възпиране.

Утопичният социалист Лидия Шулева

За времето, което Лидия Шулева прекара на държавна заплата в Министерството на труда и социалните грижи, тя се изяви като човек, пристрастèн към налудничавите фикс-идеи, без да се интересува как работят те в реалния свят и какви поражения могат да нанесат.

Реши да се справи със “сивата икономика” в заетостта, като принуди работодателите да плащат всички данъчни безумия. Естествено, работодателите нямат лична мотивация да наемат твърде скъпи работници и започнаха да уволняват хора. Очевидно, личната мотивация не се манипулира с държавни декрети.

Реши да намали безработицата като даде държавна работа на безработните. Купи им метли и лопатки за над 200 милиона лева. Една година по-късно безработните са пак същия брой. Някои хора просто нямат лична мотивация да работят, да се развиват, да се учат. И в този случай личната мотивация не може да се манипулира чрез държавен декрет.

Тези два очевидни провала би трябвало да научат Лидия Шулева на поне две неща. Първо, не можеш с държавен декрет да повишиш личната мотивация на мързеливите. Проваленият експеримент с държавна заетост за 200 милиона лева ясно показва това. Второ, за сметка на първото, с държавен декрет можеш да ограничиш мотивацията на трудолюбивите и да ги принудиш да престанат да работят и да се развиват. Работодателите ясно показаха това.

Но Лидия Шулева не може да се учи дори от собствените си грешки

Сега идва нейната нова утопична идея: Ще прокарва закон за развитие на икономиката! С други думи, държавата постановява икономиката да се развива, икономиката ще трябва да каже “Слушам!” и да тръгне да се развива. Толкова е лесно. Също като да прокараш закон за климата. Пишеш в закона кога ти трябва дъжд, кога сняг и кога слънце... Климатът слуша и изпълнява.

Преди няколко години икономистът от световна величина Стив Ханке се опита да ограмоти правителството на Иван Костов като посочи очевидната за всеки несоциалист истина, че икономиката не може да се настройва от държавата. Не може да се прави дори груба настройка на икономиката, да не говорим за фини настройки – стратегии, насърчения, планове. Но правителството на Иван Костов се оказа здраво имунизирано против здрав икономически разум.

Лидия Шулева дори не се и опитва да чуе такива като Ханке. Когато стана министър на икономиката, тя заяви, че преминава от министерство, в което харчи пари, в министерство, което прави пари. Това е пълна глупост.

Никое министерство никога не е правело пари

Министерствата само харчат и нищо не произвеждат. Но това показва нейната нагласа – тя си вярва, че прави парите, и че има право да ги харчи. Преди ги харчеше за “безработните.” Сега ще ги харчи за държавни “стратегии” за развитие на икономиката. Тоест, отново ще взема пари от онези, които произвеждат и ще ги дава на тези, които не произвеждат.

Не е нужна пророческа дарба, за да знаем какво ще произлезе от утопичните Шулеви напъни. Икономиката не може да се развива със закон. Натрупването на закони и държавни стратегии може само да унищожи мотивацията на предприемачите. Хората работят, защото желаят да запазват изработеното за себе си. Те никога няма да са мотивирани да работят за някаква държавна стратегия или закон. Единственото насърчение за икономиката може да дойде от закриването на Министерството на икономиката и връщането на данъчните пари на онези, които са ги изработили.

В заключение: Ако въобще трябва да има закон за развитие на икономиката, той трябва да бъде само от един член – Закриват се всички икономически министерства и държавни учреждения, и всички държавни стратегии се хвърлят в кофата за смет.

Останалото е утопия.

Божидар Маринов в "Още инфо" >>

home    top


© 2002 Още Инфо