03-10-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Божидар Маринов

 

От новия брой на "Про&Анти"

3 октомври 2004 13:55

Да, д-р Хинков очевидно е сбъркал

Божидар Маринов в "Още инфо">>

Дискусията за здравната каса в "Още инфо">>

 

Той през цялото време си е мислел, че ние тук си играем на партийна пропаганда. И че единственото ни намерение е да обидим СДС или - не дай си Боже! - Иван Костов.

И редакторът на "Още инфо" също е сбъркал. Той постави статията на д-р Хинков в „Дискусията за здравната каса”. А трябваше да отвори нов раздел, „Партийна пропаганда”, и да постави статията там. Както и много от текстовете на д-р Семерджиев. Защото и д-р Хинков, и д-р Семерджиев се занимават твърде много с партийна пропаганда, и твърде малко обръщат внимание на принципните

 
Българско общество за индивидуална свобода

въпроси за здравната каса. И когато им повторим тези принципни въпроси, те се отказват от конкретната дискусия и започват да говорят колко добро било СДС-то (или ДСБ-то, примерно...).

А ние всъщност говорим за здравната каса. И затова какъв комунистически урод е тя, нещо като здравно ТКЗС, в което всички влизат насила и насила са принудени да бъдат „солидарни” с другите членове-кооператори. Нещо, което всеки дясномислещ човек го вижда съвсем ясно.

Жалко е, че д-р Хинков е придобил този партиен инстинкт във всяка принципна критика да вижда партийна пропаганда или атака срещу неговата предпочитана партия или лидер. Жалко е, защото това показва, че той вече има подменена ценностна система. За него вече доброто не е добро, нито лошото е лошо. Доброто и лошото се определят според предаността към дадена партия. Ако кажеш нещо, в което д-р Хинков надушва критика срещу партията, значи си лош и служиш на враговете. Добър си единствено когато безрезервно я подкрепяш. „Който не е с нас, е против нас.” И още: „Ти права си, когато съгрешиш дори.”

Бил съм мразел Иван Костов, затова съм бил защитавал либертарианството, представете си. Истината е, че Костов ми е безразличен, както са ми безразлични всички министър-председатели от 1878 досега (чувствата си съм резервирал за семейството и приятелите). Но нито един от тези, които заемаха такъв пост след 1989, не беше истински защитник на свободата. Всички те прокарваха политика на тотална държава, политика да се мачка свободата на хората, политика на централизирана държавна власт, на държавата-мастодонт, която гази наред всички, които й се изпречат на пътя. От гледна точка на либертарианството всички министър-председатели на България след 1989 бяха социалисти par excellence. Освен един: Филип Димитров. По време на неговото управление бяха направени единствените истински стъпки в реформи към свободата. За кратко време. Разбира се, с някои уговорки – Филип Димитров можеше да направи и повече, но се изплаши или не му позволиха. Но това е друга тема. Уважението ми към г-н Димитров остава.

Вярно е, изглежда, че критиките ми са отправени към Иван Костов. Има защо. Защото открай време риториката на СДС е била риторика "за" свободата на индивида, не "против". Затова съм бил активен поддръжник и член на СДС от самото начало през декември 1989. (До 1997, когато ми стана ясно, че правителството на Иван Костов възнамерява да продължи социализацията на страната.) Социалистите няма да се трогнат от моите критики – те така и или иначе не вярват в свободата. Държавната тирания е официалната идеология на лявото. Но когато отправяш критики от десни позиции, най-вероятно е да се почувствуват засегнати именно политиците, които претендират, че са „десни”, а всъщност са толкова леви, колкото и истинските леви. Вероятно Иван Костов и хората около него осъзнават вината си за това, че имаха възможността да направят десни реформи в България, но не ги направиха. Но защо когато някой посочи проблемите на държавната принуда, те реагират така болезнено? Та какво по-естествено от това ние, гражданите, да изискваме от политиците, на които даваме доверието си? С болезнената си реакция всъщност признават, че са пропилели възможността да направят нещо истинско. Да направят истинските десни реформи за освобождение на хората от теглото на държавната тирания.

Твърдението на д-р Хинков, че либертарианството била удобна идеология за комунистите, защото били имали икономическата власт, е забавно. Но то също показва дълбокото невежество на човек, който в мислите за себе си е „десен". Според него онези, които имат много пари, имат интерес от свобода на пазара. Това е марксистки възглед; той предполага, че хората мислят според количеството на парите си.

Ние ще обясним на д-р Хинков реалността: Интерес от свобода на пазара имат не хората с пари, а хората с умения. Хората с пари имат интерес да няма конкуренция на пазара, за да си запазят монополното положение. А хората с умения имат интерес да им се даде свобода на действие, за да могат да конкурират онези с парите. Бедните хора, които имат умения, искат да няма никаква спирачка за тях, за да изявят своите умения. Богатите хора, които са си натрупали парите чрез държавно ограбване – както са нашите комунисти – нямат интерес от свободен пазар, защото нямат умения за свободния пазар, а ще трябва да се справят с конкуренция. И затова държавната принуда е най-добрият начин за тях да се предпазят от конкуренция. Такава е причината да смятам, че правителството на Костов всъщност помогна на комунистите да запазят своята икономическа власт, като продължи порочната централизация на държавата и икономиката.

За всеки случай, за да покажа колко нелепа е тезата на д-р Хинков, ще го помоля да ми покаже кое точно от комунистическите правителства през последните 15 години направи либертариански реформи. С изключение на няколкото месеца през 1992 и периода 1997-2001 всички правителства на България бяха контролирани от БСП. През цялото това време комунистическите структури упражняваха икономическия диктат. Защо никое от тези правителства не направи либертариански реформи? Така де, ако наистина либертарианството е удобно за комунистите, защо не го приложиха на практика? Сегашното царско правителство определено е контролирано от старите комунистически структури. Къде са му либертарианските реформи? Нали уж са изгодни на комунистите? Даже самият д-р Семерджиев признава, че царското правителство се движи в посока на повече държава и по-малко индивидуална и пазарна свобода. Така твърди и Иван Костов, и Надежда Михайлова. Бившият министър на икономиката Александър Божков също казва, че царското правителство всъщност връща тоталната държава. Как така уж либертарианството е изгодно на комунистите, а когато дойдат на власт, не правят нищо либертарианско?

За какво въобще говори д-р Хинков? Спира ли се поне за момент да осъзнае каква лоша шега му изиграва несмисленият партийно-политически инстинкт? Замисля ли се, че комунистите получиха тази икономическа власт именно чрез тотално одържавяване на икономиката и на целия обществен живот? И какво е лекарството на д-р Хинков против икономическата власт на комунистите? Повече държава.

Повече от същото, което даде тази власт на комунистите...

Нека да дадем още един пример за нелепостта на тезата на Хинков. Той се намира в следното негово изречение:

Нямам нищо против да дискутираме наистина сериозно и аргументирано за възможностите да се либерализира модела, още повече, че напоследък той наистина търпи провал поради крайно некомпетентното и недобросъвестно управление.

Чакай сега, нали либерализацията обслужваше онези с икономическата власт? Затова не трябвало да има либерализация. Но когато д-р Хинков не е вече във властта, изведнъж нека да си говорим за либерализация. Ако човек следва собствената логика на д-р Хинков, излиза, че той вече се е налапал като комунист и сега е готов за либерализиране на пазара.

Много объркано говорите, д-р Хинков, не смятате ли?

Бил съм либертарианец, пък съм симпатизирал на царя. Хм, като се замисля, наистина досега не съм написал нито една критика лично против Особата, въпреки че царското правителство го громих неведнъж. Вероятно ще трябва да напиша някоя - ей така, за разкош, за баланс.

Но пък д-р Хинков има улика против мен за моите симпатии – бил съм казал, че комплексарите наричали Симеон с името Сакскобурготски. Сега, това наистина е забавно. И ще обясня на д-р Хинков защо е забавно.

Изречението: „Ние го наричаме Симеон Втори, а комплексарите го наричат Сакскобурготски” не е измислено от мен. То беше казано за първи път през 1992 в телевизионно интервю от висш активист на СДС, един от символите на антикомунизма в България, също един от символите на самото СДС чак до 2001 година. Беше казано за първи път по повод първите публични спорове между БСП и СДС относно официалното отношение към царя. Изречението беше повторено няколко пъти в публичното пространство по онова време и аз помня това много добре, защото винаги съм се интересувал от политика и от СДС конкретно. Чудя се къде е бил д-р Хинков по онова време, че да изкритикува онзи непослушко от висшите сини кръгове. Вероятно д-р Семерджиев си спомня и кой е човекът, а и самото изречение, защото при цялата си лична неприязън и всички лични епитети, които отправи към мен, благоразумно пропусна да извади точно този компромат. Д-р Хинков не беше чак толкова благоразумен.

Така че когато аз повтарям това изречение, то не означава симпатия към царя, а изразява ирония спрямо рязката промяна в настроенията в самото СДС. Разбира се, аз също наричам Симеон - "Сакскобурготски", и значи се нареждам сред „комплексарите”. Но д-р Хинков си е изгубил чувството за хумор и не може да види веселото в ситуацията. Жалко, наистина.

Изгубил е чувството за хумор, но не си е изгубил инстинкта да окайва тежкото положение на отрудения американски народ. Д-р Семерджиев в последно време престана да ръси първобитна антиамериканска риторика, но д-р Хинков пое щафетата – американците са бедни, гладни, болни, бият негрите, и въобще в Америка е голяма трагедия. Май ще е добре д-р Хинков да осмисли колко смешни изглеждат тези твърдения. Още повече след личното свидетелство на толкова много хора, публикувани в тази дискусия и в Клуба на "Още инфо", които му показват съвсем точно колко по-евтино, по-добро и по-ефективно е пазарното здравното осигуряване в САЩ в сравнение с тромавите бюрократични неефективни прахоснически европейски държавни системи.

Д-р Хинков има и личен упрек към мен: Къде съм бил през 1997 да критикувам това или онова. Ами бях тук, д-р Хинков, и критикувах. Бях просто редови симпатизант на СДС, бях на 27 години и говорех за пазарната свобода като единствена алтернатива на комунистическата държава, но повечето хора вътре в СДС са така закостенели в инерцията на комунистическото мислене, че дори не могат да си представят общество, в което чиновникът не управлява всичко. Сега виждам, че и д-р Хинков има същия проблем. А първата ми публична изява беше през 2001. И дори тогава повечето хора не обърнаха внимание на идеите за свободата. Самият д-р Хинков едва сега се сети да критикува 30-дневния план, публикуван тогава в "Още инфо". Къде бяхте, д-р Хинков, през 2001, та чак сега се сетихте да ме критикувате? Едва сега, когато усетихте, че пазарната свобода всъщност означава закриване на вашия комунистически урод: здравната каса.

Но като си говорим кой кога къде е бил, защо не си спомням, д-р Хинков, да сте се изявявал преди 1989 като критик на комунизма? И това, че не съм ви чувал да критикувате комунизма, трябва ли да означава, че сте бил привърженик на комунизма?!

Друга политическа теза – не експертна, забележете – в писанието на д-р Хинков е твърдението, че всички в Източна Европа били направили така. Аз вече показах, че това е напълно неприемлив аргумент. Сега ще напомня на д-р Хинков, че почти всички в Източна Европа вече са възприели плоския данък. И той показва почти идеални резултати. И всички десни политически коментатори и икономисти го признават и го показват. През това време любимата партия на д-р Хинков мълчи относно плоския данък. Източноевропейските „отличници” много бързо след падането на комунизма демонополизираха доставките на газ, телекомуникациите, енергопроизводството; правителството на Иван Костов нещо пропусна да забележи този превъзходен пример. Чехия, Полша, Унгария, Словения рязко намалиха данъчната и бюрократичната тежест върху фирмите. В България на мястото на мутрите дойдоха данъчните чиновници (по времето на управлението на СДС). Има още много примери на истински десни реформи, които „дясното” управление на СДС така и не видя в другите източноевропейски страни и не направи нищо в тази посока.

Така че когато д-р Хинков ни каже: „Всички правят така”, това не е истински аргумент. Това е специален подбор на точно онези неща, които са му изгодни и пропускане на останалите, които не са му изгодни. Д-р Хинков можеше да използва този аргумент, само ако правителството на Костов наистина беше копирало целия опит на преуспелите източноевропейски страни. Но то не го направи. Много е удобно в един пример да се оправдаваш, че си следвал другите страни, а да забравяш за другите примери.

Д-р Хинков използва като аргумент едно несъществуващо нещо: някаква митична европейска традиция за „социална ангажираност на държавата”. Няма такава традиция. Има такава инерция. Инерция от 70-те години на ХХ век. Същите тези години, в които на власт в Германия и Франция бяха социалистически правителства. Правителства, за които след време се разбра, че имали за „съветници” и „експерти” агенти на Щази, а вероятно и на други комунистически тайни служби (разбра се, понеже там им отвориха досиетата, а правителството на Костов не го направи в истинския смисъл на понятието). И тази инерция е толкова силна, че малко западни политици имат смелостта да я критикуват, да не говорим да й се противопоставят. (Баронеса Татчър май се оказа единственият смел министър-председател в Европа. Срам за европейските мъже!)

Тази инерция забави икономическия растеж на Западна Европа дотам, че от равенство в доходите между Западна Европа и САЩ през 70-те, сега доходите в САЩ са почти двойно по-високи от тези в Германия или Франция. Инерция, която доведе държавните и пенсионните системи в Европа до фалит и до необходимост от тежко финансиране от държавния бюджет. Инерция, която изгони авангарда на новата компютърна революция – програмисти и хардуерни специалисти – към САЩ и доведе Германия до унизителното положение да обяви привличането на програмисти чрез...  специална държавна политика. Инерция, която накара по-будните граждани на Европа да си влагат парите в Швейцария и Лихтенщайн, за да ги скрият от алчните посегателства на евробюрократите. Инерция, която превърна Европа в регион със застаряващо население, страдащо от липса на инициативност, психологическо зависимо от държавни подаяния, с ниска раждаемост и никаква ориентация пред бъдещето.

„Социалната традиция” на Европа, на която д-р Хинков се опитва да се обляга, е пълна измислица. Тя е удобно име на тоталната бюрократична система, която левичарите от повечето партии в Европа (някои от тях - с доста десни наименования) се опитват да изградят. В същото време водещи политици на континента предупреждават за опасностите от тази тенденция. Един от тях например е не кой да е, а сегашният председател на Европейската комисия Крис Патън. За сведение на д-р Хинков, до 1997 Крис Патън беше британският губернатор на либертарианския Хонг Конг. (Същият Хонг Конг, който благодарение на нулевата държавна намеса и пълната свобода на пазара за 30 години постигна най-висок БНП на глава от населението в света, без никакви природни ресурси и с ужасяваща гъстота на населението – 4,600 души на кв.км.) Тежестта на бюрократичната система в Германия вече е толкова голяма, че открито се говори за промяна в посока на повече свобода на пазара и дори радикално либерализиране на досега съществуващата осигурителна система.

Има и много други такива тенденции.

Д-р Хинков не ги вижда тези тенденции. Той е програмиран да вижда инерцията от социалистическото следвоенно юношество на Западна Европа през 70-те години и да я обявява за „европейска традиция”. Между другото, същото прави и Сергей Станишев.

Накрая д-р Хинков завършва с някакъв цитат, който той твърди, че е от Ленин:

„Здравеопазването на трудещите се е дело на самите трудещи се.”

Вероятно това е предназначено да покаже, че аз и Ленин сме на едно мнение по отношение на здравеопазването.

Сега, като начало ще кажа, че съм чел много от Ленин. Трябва да познаваш добре враговете си, дори да ти се повръща, докато ги четеш. Не съм срещал такива думи. Бих искал д-р Хинков да ми каже къде точно Ленин ги е написал или казал – книга, глава, страница. Искам го, не защото не вярвам на д-р Хинков, а за да видя контекста, в който са казани. Защото за Ленин „трудещите се” не означава „отделни хора, които имат свобода на избора”, а „колектив, който е принуждаван да избира от колективната воля”, по-точно държавата. Също както д-р Хинков, който настоява, че трябва да продължаваме да имаме държавна принуда.

Освен това, бих искал да си поговорим за практиката на Ленин. Не знам доколко д-р Хинков познава историята, но ще му напомня, че няма нито едно историческо свидетелство Ленин – или кой да е комунист в историята – да е позволявал някаква свобода на избора за каквото и да било, конкретно - и  в здравеопазването. Не се сещам да е имало частни болници в Съветска Русия, не мога да се сетя за частни лекари, за свобода на индивида да плаща или да не плаща, за частни здравноосигурителни фондове.

Така че спокойно можем да кажем, че д-р Хинков вече отиде в областта на съзнателната манипулация.

Трябваше да се очаква.

Д-р Семерджиев бил дал аргументи, пък аз съм бил показал злоба. Моля д-р Хинков да ми цитира къде точно д-р Семерджиев е отговорил на моите въпроси, къде е коментирал по същество моите аргументи. За всеки случай написах статия, изброяваща точка по точка в какво д-р Семерджиев удобно забрави да отговори.

Моля също д-р Хинков да ми цитира моите думи, в които съм показал злоба. Думи, в които съм нарекъл него или д-р Семерджиев „психопати”, давал съм им някаква лична психологическа характеристика или нещо такова.

Д-р Хинков, преди време ви помолих да изключите за миг личните си емоции и пристрастия и да превключите на морала и здравия разум. Вие предпочетохте да останете в областта на емоциите. Вижте докъде ви доведе това. Така окончателно провалихте защитата на здравната каса.

Начало   Горе


© 2002-2004 Още Инфо