|
|
До няколко седмици СДС ще представи
на обществото своя нов проект за България. Той ще е на базата на
"успешния мандат на сините в управлението", на 24-те им
предложения за промяна в Конституцията и днешните реалности според
решението на Националния съвет на партията. Тази новина от
заседанието във вторник остана встрани от новинарските прожектори,
засенчена от напускането на Едвин Сугарев и още повече от якото
рамо, което Иван Костов даде на Надежда Михайлова.
Преди около два месеца в серията
бомбени заплахи имаше и една срещу "Раковски" 134. Точно покрай
нея бе разкрита една иначе закрита сбирка на бивши министри и
техни заместници от правителството на ОДС. Всъщност още месеци
по-рано сините са започнали да готвят своя нов проект за България,
но войната в Ирак отложи обявяването му, а те забавиха писането на
домашното си. В момента доизпипват детайлите и обещават в началото
на юни да го покажат на политическата сцена. Ще могат ли обаче
стройно подредените управленски идеи и намерения не просто да
привлекат общественото внимание, но и да пресрещнат очакванията на
седесарите и въобще на десноориентираните хора за един обновен
Съюз на демократичните сили? За съжаление това не зависи от
качеството на "Нов проект за България". Не зависи дори от това,
дали сините имат кадровия ресурс (а те го имат) да го изпълнят. А
от възможността им да пробудят отново доверието на хората. Като им
покажат например, че имат силна и единна партия. Впрочем точно на
последното си заседание във вторник те започнаха да стягат и
лустросват старата си къща за новите предизвикателства. И то с
най-тежката артилерия:
Костов проговори!
Експремиерът и бивш син лидер
проговори наистина не пред медиите, а при закрити врати само пред
ръководството на своята партия, но го стори толкова отчетливо и
категорично, че думите му бързо намериха място във вестниците.
"Ние трябва да сме единни, а затова ни трябва политическа идея.
Разединен, СДС няма нужда от предсрочни избори." С тези свои думи
и с ярката защита, която той направи на Надежда Михайлова, явно е
имал за цел да разбие слуха, че тлее напрежение между него и
наследничката му. И че има два центъра на власт в СДС, като
естествено по-силен е този на площад "Гарибалди", където е офисът
на фондация "Демокрация". А че нещо поскръцва между Костов и
Михайлова се говори още от края на далечната 1999 г., когато
тогавашният премиер ремонтира кабинета си, без да обясни защо го
прави. Наред с това министрите, останали във второто правителство
на ОДС, трябваше да подадат оставка като членове на НИС на синята
партия. С мотива, че се прави разделение на властите. И тогава
посветените се чудеха как Надежда Михайлова хем е
заместник-председател на Европейската народна партия, хем няма
никакъв пост в своята.
Дори Костов и Михайлова да са
заровили дълбоко томахавката заради бъдещето на СДС остава
въпросът, как ще изглежда съюзът през новия век. Би могъл да е
командирска партия
Костов я описа така: "Председателят
олицетворява партията. Надежда е нашето лице. Ние трябва да я
подкрепим. Този, който не приема председателя, не приема решенията
на националната конференция." Такъв впрочем беше СДС по негово
време. Проблемът обаче не е просто в Командира, а в това, че в
България хората идентифицират лидера с партията. Например казват:
"Този лидер е слаб (в случая Надежда Михайлова). Не може да удари
с юмрук по масата и да стегне редиците, да овладее структурите."
Но като партия от лидерски тип СДС няма да може да изпълни новия
си проект за България. Въпреки че на първо време твърдият син
електорат би бил много доволен. За жалост на носталгично
настроените по ранните 90-те седесари с тропане по масата и
хващане на структурите за гушите успех не се постига. Надежда от
своя страна умее да се обляга на екипа си, не пропуска случай да
благодари на парламентарната група, изобщо да покаже, че държи на
демократичната процедура и спазва общите решения. А рамото, което
є даде Командира, гарантира, че решенията наистина ще се спазват
от всички. И ще се вземат, а не както досега се протакаха в
застиналото безвремие на 800-те дни. Така че публично
прокламираният нов-стар тандем Костов Михайлова е една добра
първа крачка към излизане на сините от вцепенението след юни 2001
г. Но само Надежда плюс Командира не могат сами да изпълнят цялото
пространство, заемано някога от СДС. Доверие сините ще спечелят,
ако представят на обществото букет от ярки личности, обединени от
тази идея, за която Костов говори.
Опасната играчка предсрочни избори
Единодушно синият пленум реши:
искаме предсрочен вот, предпоставка за предизвикването му ще е
успешното ни представяне на местните избори. Този рискован ход
предизвика недоумението на анализаторите, които много добре знаят,
че рейтингът на СДС е два пъти по-нисък от червения. Но с него
Надежда и екипът є искат да демонстрират, че вече са проветрили
къщата си и кислородът най-сетне ги е подтикнал към активност.
По-интересно е дали наистина допускат, че някоя от останалите
парламентарни сили ще се съгласи след местния вот да променя
статуквото. Тук дори царят иронично подметна: "Да видим къде и в
коя страна има подобни прецеденти."
Надежда Михайлова извади много
логично звучащ аргумент: "СДС не измерва ползата за себе си,
България има нужда от предсрочни избори. Доверието в Народното
събрание е 10 процента. Нека всички парламентарни партии проверят
доверието в себе си." Твърде интересен бе отговорът на шефа на ПГ
на НДСВ Пламен Панайотов: "Всички основни политически сили в
страната би трябвало да имат националноотговорна позиция в един
такъв ключов момент за реализиране на съществените национални
приоритети." Демек знаем, че сме слаби, но не ни клатете, защото
на 1 май 2004 г. трябва да приключат преговорите с Европейския
съюз, след година ще станем и пълноправни членове на НАТО. А нали
евроатлантическият проект беше основен приоритет на СДС през
последните 14 години? Михайлова си знае урока и бе отговорила в
аванс на Панайотов: "Драматичният спад на доверието към
институциите създава предпоставка за развитие на недемократични
алтернативи." Звучи добре, но ще я разберат ли хората? Може би ще
я чуят по-ясно, когато тя и колегите є аргументират тезата си:
"Отслабването на властта засилва криминализацията в страната. А
това би трябвало да стане в близките две-три седмици, когато ще се
дебатира вотът на недоверие към премиера за вътрешната му
политика, който ОДС ще внесе до дни."
А къде в схемата е Едвин?
Случи се почти всичко, което той
поиска: вот на недоверие, курс към предсрочни избори, дори опит за
политическо пробуждане и стремеж към действие от страна на сините.
Е, настояването му за революционни методи не бе прието. Те просто
не се вписват в новия проект, който СДС е задължен да осъществи,
ако иска да играе в дясното пространство каквато и да е роля и
през този век. Явно и седесарите не са онези, които Сугарев помни
от началото на 90-те. Осъзнали са, че 14-годишната им партия
излиза от пубертета и трябва да действат като "опитни политици",
както ги нарече Симеон. Само че защо трябваше да му кажат толкова
грубо, че е останал в миналото?
Текстът е отпечатан в
"Кеш". |
