18-02-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Милена Бояджиева

Кеш

18 февуари 2005, 19:30

Орел, рак и щука тракат вилици на софрата

Скандалните коалиции от София през Свиленград до Велинград

Партиите умряха - да живеят личностите! Ако гледаме "позитивно", както ни съветва Симеон Сакскобургготски, това би трябвало да е изводът от резултатите от частичните местни избори във Велинград. Там един човек, местен бизнесмен, успя да победи кандидата, зад когото бяха застанали цял вагон политически партии, а сред тях и четири парламентарни - СДС, БСП, НДСВ и БЗНС - Народен съюз.

Докато през последните десет дни покрай т. нар. политическа криза политици и анализатори заклеймяваха безпринципните коалиции, една твърде абсурдна и без никакви принципи коалиция - между сини, жълти, оранжеви и червени, беше натикана в ъгъла. Вота във Велинград спечели местният бизнесмен Фидел Беев. Той получи подкрепата на 59.4% от съгражданите си, и то при доста високата за местни, и то частични, избори активност от 70 процента. А опонентът му Атанас Водев получи само 40.5 процента въпреки (или заради) сериозното партийно рамо. Почти всички парламентарни сили без Костов и Доган заложиха на загубилия състезател - НДСВ, БСП, СДС, БЗНС - НС, както и организацията на столичния кмет Стефан Софиянски - ССД, и се изложиха в недотам лицеприятен предизборен съюз. Иначе лидерите на сини, жълти и червени един през друг обясняват едно и също - как Водев бил независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, а партиите им само били подкрепили личността. Все пак доста смущаваща е

прегръдката между Симеон Сакскобургготски и цялата лява и дясна опозиция

в лицето на Сергей Станишев, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски и Анастасия Мозер. Пита се в задачката кое е по-недопустимо ­ Костов и Станишев заедно с Мозер и Михайлова да се обединят срещу управляващите от НДСВ и ДПС или всички партии да се съюзят срещу един местен бизнесмен. Наистина скандален. По време на парламентарната криза леви и десни за съжаление не успяха да убедят хората за какво се борят - за падането на правителството и поставянето под въпрос приемането ни в Европейския съюз или за спасяване на парламентаризма. Публиката чу по-ясно първите аргументи на мнозинството, но не обърна сериозно внимание на факта, че Симеон и министрите му, подпомагани от отстранения бъдещ председател на Народното събрание Огнян Герджиков, не уважават парламентаризма и не считат за нужно да се отчитат пред депутатите, т. е. пред избирателите. А отслабването на институциите - в случая на Народното събрание, е в резултат на последователната политика, която води царят, откакто се превърна в премиер и партиен лидер. Една след друга институциите се превръщат в посмешище, доверието към парламента е на критичния минимум - 18 процента според НЦИОМ, срещу 68 на сто неодобрение. Партиите от своя страна също преживяват срив и това личи особено ясно от шамара, който получиха във Велинград. Но Симеон постигна тези "забележителни" резултати, защото получи необходимата помощ от ляво и от дясно.

Нито Станишев, нито Костов, нито Михайлова успяха да убедят публиката

защо в една зряла и устойчива демокрация не бива да е размита границата между ляво и дясно, защо не е редно да се съюзяваш с довчерашния си опонент в името на байганьовския "келепирец". А не успяха да са убедителни, защото за 15 години хората се научиха не само да слушат какво им говорят политиците, но и да гледат какви ги вършат. Как да повярват, че атаките на опозицията срещу правителството са искрени, след като чудесно знаят, че и на "Раковски" 134, и на "Позитано" 20 хвърлят боб с всевъзможни социолози, за да познаят отсега с кого - със сините или с червените, ще управлява Кобургът през следващия мандат. И се надяват печелившият зар да се търкулне в тяхното дворче. Е, самите царисти отидоха още по-далеч с проблемите на самоидентификацията си. Пиронът заби зам.-председателят на НДСВ Даниел Вълчев. Той заяви във вторник, че един от рисковете пред НДСВ в предстоящия в края на юни т. г. вот е, че повечето от избирателите считат партията за дясна. Той имаше предвид факта, че заради десните реформи е възможно левите избиратели да се отдръпнат от царя и да се върнат при БСП.
Впрочем за това отдавна предупредиха и социолозите. Но тук хората на Симеон още веднъж си отварят вратичката евентуално да правят избор за евентуална коалиция както с леви, така и с десни. След неуспешния вот срещу правителството през миналата седмица жълтите се втвърдиха доста повече от допустимото спрямо стогодишната партия. С която нищо чудно да скроят правителство само след пет месеца, през юли.

Както всички знаят, класикът в жанра е Ахмед Доган

Той често повтаря как ДПС ще участва в следващото правителство независимо кой друг ще е в него. И никой не го ругае за аморалност, тъй като ДПС лидерът никога не е говорил празни приказки за "нов" морал.

По-сложна е играта на Иван Костов. Заради принципите си той не може да се събере с почти нито една дясна партия. Заради тях дори рискува да не прескочи четирипроцентовата бариера за следващия парламент. Но само преди половин година на не по-малко скандалните местни избори в Свиленград партията му ДСБ подкрепи спечелилия тогава претендент Георги Манолов. Тази победа се оказа Пирова за "силните" демократи, защото те се изложиха в компанията на ССД, ДПС, НДСВ. Тогава Командира не успя да отговори защо в Свиленград може да управлява със ССД на Софиянски, а в София не може. Само в "митничарския" район ли Доган не е "проклятие", а Симеон - "вреден", за България. В Свиленград социалистите имаха свой кандидат - Георги Илиев, и макар и трудно, преглътнаха загубата с утешителната печалба от Белоградчик. По същото време и там имаше частични кметски избори. В скалистия град те "познаха" победителя, но заедно с НДСВ, ДПС, БЗНС - НС, "Евророма", БСД и др. Прави впечатление

отличната игра на земеделците на Анастасия Мозер

- те се съюзиха с царя и БСП както сега във Велинград, така и преди половин година в Белоградчик. Още по-любопитно е, че като нищо ще може да се окажат победители и във Велинград. Там единствената партия, която от самото начало подкрепя Фидел Беев, е земеделската на Яне Янев. А в момента БЗНС-тата са в напреднала фаза на преговори за обединение и се очаква до края на този месец да се споразумеят да играят заедно на предстоящите парламентарни избори заедно със Стефан Софиянски и ВМРО. И по този път Фидел Беев от човек на Янев може да се превърне в кмет на цялата новосформираща се коалиция...

А защо хората се отвращават от коалициите от типа "Орел, рак и щука"? Отговорът се крие в почти нулевите резултати, постигнати за година и половина от десните, съюзили се да управляват заедно София. Може би наистина взаимно се контролират да не крадат, както обещаха, когато се обединяваха столичните общински съветници на СДС, ССД, "Гергьовден", БЗНС - Народен съюз и Демократическата партия. Но от този взаимен контрол пострада същинската работа. Да не говорим, че той не беше достатъчно ефективен и се стигна до там, че никой не разбра кога дружества със 100 процента общинско участие са продали дяловете си от Общинска банка.

Оставяме настрани питанките купени ли са изборите във Велинград, в Свиленград? И кой плати масрафа в граничния град - може би митничарската "мафия"? Но дори това да е вярно, защо политиците го направиха възможно? Защо и до днес - след три петилетки преход, няма читав закон, който да регламентира финансирането на политическите партии и още по-малко да има ред, задължаващ въпросните играчи да го спазват. Всичките партии, танцуващи в абсурдни коалиции с цел да получат парченце от още неизядената баница, са били на власт - и СДС, и БСП, а НДСВ днес държи лостовете. Но никой досега не си направи труда да въведе въпросния регламент, за да не ограничи собствения си апетит в моментите, когато се настанява на трапезата. Още по неприятно е, че след като слязат в опозиция, партиите само от кумова срама говорят за ред, защото си знаят - все някога ще настъпи и техният час.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо