|
правят някак си
по-интелигентно и скандалите са по-малко.
Впрочем България ще бъде призната за установена
демокрация някъде към 2010-2011, когато
приключва един 20-годишен период, през който в
страната са се произвеждали свободни и
сравнително честни избори.
Поредната дискусия
по изборното законодателство възникна (и вече
позатихна) около повтарящите се екскурзии на
избиратели с двойно гражданство, които един ден
в годината посещават близките си у нас
И на този ден все
така се случва, че има някакви кметски избори.
Така 6000 екскурзиантски гласа обърнаха вота в
Кърджали през 2003, а 1000 такива гласа за малко
да решат първия тур на частичните избори в
Крушари на 14 януари. И понеже тези екскурзии са
формално законни, но крайно неморални и силно
демотивиращи за постоянно живеещото у нас
население, то следва законът да се промени. По
въпроса се изказа даже президентът, който обаче
поради незнание или умишлено сравни тези случаи
с положението на българските избиратели в Европа
и в частност в Австрия.
Излишно е да се
казва, че българските избиратели в Австрия не
участват в организирани екскурзии за обръщане на
местния вот в България. Тя Австрия и не
разрешава двойно гражданство (да не би поради
недостатъчна демократичност?), но това е друг,
също много важен въпрос. Впрочем г-н Първанов
преди 10 години беше обявил, че ще превърне
Кърджали в един същи Сталинград, за да спре ДПС.
Разбира се, всеки има право да се променя. Но
другите пък имат право да помнят.
Странно и
срамно е поведението на БСП по въпроса за
изборния туризъм
Защото основният
потърпевш от него е и без това изнервеният,
обеднял и предаден от своите ляв електорат по
места. За да бъдем точни, от БСП все пак имаше
реакция. Предложение направи уважаваният юрист и
специалист по избори г-н Любен Корнезов. Но
предложението, съзнателно или нарочно, постигна
обратния ефект. Защото според него трябваше
избирателите с двойно гражданство да се лишат от
право на вот, което е недопустимо. А решението
на въпроса е просто и добре известно. Няма
безусловни права и правото на глас е под редица
условия. За местния вот например се иска ценз на
отседналост. И така на местни избори право да
гласуват следва да имат само лицата, живели в
съответната община през последните, да кажем,
шест месеца. Но именно на територията на
българската община, а не примерно в Бурса. Е,
може да се допусне в рамките на тези шест месеца
лицето да е излизало от страната за определен
брой дни по някакви причини.
Цензът за
отседналост не нарушава избирателното право
а само разумно го
ограничава. Тук има и силен евроаргумент. Скоро
всеки българин (над 18 години и непоставен под
запрещение) ще може да гласува за кмет на Париж
или Лондон. Но само ако е живял в Париж или
Лондон през последните шест месеца. Както и
всеки гражданин на страна, членка на Евросъюза,
ще може да гласува за кмет на София през
октомври 2007, ако обаче е живял в София поне от
месец април същата година. Просто, ясно и
справедливо. И няма нужда да се открива
колелото, щото много отдавна е открито.
И други промени са
необходими в изборното законодателство. Например
да се криминализира свободната сега
покупко-продажба на гласове. България има нужда
от гласовете на своите активни, мислещи и
мотивирани хора. И няма нужда от гласовете,
подадени за кандидата с най-високата парична
оферта. И не просто няма нужда, а тези гласове
са й вредни. Защото тази лоша практика
деактивира и демотивира мислещите български
граждани. Същите тези граждани впрочем, които
изработват социалните помощи за циганите и
пенсиите на избирателите с двойно гражданство в
Бурса.
Наред с изборния
“законен” туризъм едно от зловредните напоследък
явления е двойното гласуване. При което
един юнак на 25
юни 2005 беше използвал цели 19 фалшиви
удостоверения
за гласуване на
друго място. За да заеме трайно място в Книгата
на рекордите, като гласувал цели 20 пъти (все
пак единият път е било законно). Да сте чували
този гражданин да е разследван, съден и осъден?
Та даже и само глобен? Не сте. И може скоро да
не чуете. Освен ако новият главен прокурор все
пак не реши, че подигравката с основния
механизъм на демокрацията - изборите, не трябва
да остава хептен ненаказана. Как да пресечем
двойното гласуване? И тук решението е много
просто: прекратяване на порочната практика за
издаване на удостоверения за гласуване на друго
място. Освен евентуално на пряко ангажираните в
изборите лица, както си беше по закон до 1995 г.
Има нужда и от
редица технически подобрения: интегрална
бюлетина за президентски и местни избори,
изчистване на списъците от фантоми и т.н. Все
неща, за които има прости и евтини решения, но
няма политическа воля за тяхната реализация.
- - -
* Авторът е професор по
математика, заместник-председател на Централната
избирателна комисия (ЦИК) |
