Таип Ердоган, лидерът на Партията на справедливостта и развитието, успя да спечели последните парламентарни избори в Турция за изненада на мнозина. Неговата партия бе основана през втората половина на 90-е години, когато пътищата на Ердоган и Ербакан се разделиха. Неджметин Ербакан се смята за ветеран на политическия ислям в страната, който досега не можа да опровергае подозрението, че има намерение да въведе в Турция Шериата – една система от норми, която твърде трудно се свързва със западните представи за право. Затова Ердоган и реформаторите около него създадоха Партията на справедливоста и развитието като алтернатива на линията, следвана от неговия доскорошен съратник.

Турция има най-дългата в ислямския свят история на държавен живот, който е еманципиран от религията. Турският ислям не познава насилието и с това се отличава не само от арабския, но и от политическия ислям. В арабските страни политическият ислям възниква като средство за отпор срещу колониализма. Турция обаче открай време е независима държава - тя не е била ничия колония. Политическият живот в Турция обачесе развива в демократична среда и намира израз в политическите партии.

От политическия ислям произхожда и Таип Ердоган. Но той успя да осъзнае, че в Турция не може да се прави политика срещу възгледите на подкрепящите светския начин на живот. Неговата Партия на страведливостта и развитието официално се представя за консервативна, без да къса със своите доста очевидни религиозни корени. Преди изборите тогавашният премиер Бюлент Еджевит предупреди, че ако Партията на страведливостта и развитието дойде на власт, ще възникнат проблеми в управлението на държавата, но досега Ердоган не влезе в конфликт със светските и демократичните принципи на турската традиция. Още като кмет на петнадесетмилионен Истанбул, Ердоган не поставяше под съмнение принципите на светската държава, но съмненията към него в част от турското общество все още са налице.

Ердоган спечели изборите, защото политическият живот в страната от дълги години насам се въртеше около 4-5 партии и техните лидери-ветерани. Предизборните обещания никога не биваха изпълнявани. Пазарлъците за създаване на коалиционни правителства нямаха край, защото от 4-5 партии никоя не можеше да спечели достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно. В същото време хората чакаха решения на задълбочаващите се социални проблеми. След всичко това, а и притиснато от тежката икономическа криза, турското общество изрази протестта си в изборните урни. То искаше да покаже, че има нужда от политици с ново мислене. Точно този протест доведе Ердоган на власт.

Въпреки подозренията, идващи от миналото, Ердоган олицетворява очакванията за промени. Засега е твърде рано за преценка дали те ще се сбъднат, но в обществото продължава да е жива надеждата, че моралната основа на исляма, в съчетание с турската светска държавна традиция, е градивната формула, която може да донесе по-добро бъдеще за страната.