|
|
...В постингите на Ночевски по-горе има
родолюбие и болка заради състоянието на България, има и
предизвикателство към размисъл и сериозен анализ. За мен е
удоволствие да пиша по националния въпрос след неговите смели и
честни мнения.
Nochevski: За разлика от гърци и сърби, наблегнали на въоръжената
борба, българинът обръща нужното внимание на пробудата, на
просветата и образованието, на отварянето към цивилизования
свят...
Любителите на историята знаят как
вътрешната слабост на Отоманската империя започва бързо да се
проявява и как особено след мирния договор от Кючюк Кайнарджа
Империята постепенно попада под попечителството на Европейските
сили. Идва времето на поробените народи - гърци, сърби,
черногорци, румънци, арменци в надпревара излизат на историческата
сцена. Това става трескаво, романтично, театрално дори - такива са
били вкусовете тогава, европейската преса превръща жестокостите на
"the undespicable Turk", подвизите и екзотичните нрави на
християнските народи в един безкраен сериал. Западните историци и
днес обичат да описват тези национални борби, толкова те са
живописни, героични и богати на характери. Героите, мъчениците
изявяват в най-пълна степен националната идея, запечатват в
съзнанието основните национални ценности и идеали. Много са важни
тези първи впечатления на младите нации, те формират техните
модели и примери.
На тази сцена България блести със своето отсъствие. Духът на
времето е прониквал навсякъде, в родината е протичал също процес
на национално освестяване, започнала е народна борба за
диференциране и противопоставяне на гръцките домогвания -
етнически и духовни. Българинът е отворил душата си към
европейската просвета и образование като отличие от отоманската
среда и знак, желание за идентификация с европейската цивилизация.
И все пак българите остават недоверчиви, скептични към първите
свои "образи невъзможни", опитващи се да формулират националната
идея. За пръв път народът припознава свои народни водачи по време
на църковните борби, исторически твърде късно. И това забавяне е
имало съдбоносни последици.
По време на своето национално формиране народът е бил оставен в
полето на влияние на една велика сила, без съперник върху
народното въображение. Това е била Руската империя, силата,
превърнала се в попечител на християнското население и крояща
планове за нова Византия начело с руски император. Там, където
другите народи имат най-светите си чувства, запазени за своите
народни герои, мъченици и идеали, в колективното съзнание на
българите се настанява със страшна сила образът на Русия. Много
по-късно нашите възрожденци и будители постепенно създават и наш,
български пантеон от герои и мъченици, но не успяват да изместят
дълбокото сакрално значение на Дядо Иван.
Противоречието между идеята за
Отечеството и тази за Русия се проявява скоро след Освобождението,
още при първите опити за независима национална политика. Стамболов
дава завършена политически формулировка на националната идея. И
тогава с цялата си острота се оформя сблъсъкът с руските имперски
интереси и обществото е поставено пред избор. Тогава за пръв, но
не за последен път, българи-идеалисти, поборници за българската
свобода, отиват под бесилото заради руски интереси - уникално
явление поне за Балканите. Медиите и кръчмарските демагози
превръщат Стамболов в най-мразения политик на България -
"кръволока, тиранина, чудовището". След 100 години нещата се
повтарят отново, и за съжаление не като фарс.
В днешна Русия висша ценност
продължава да бъде стария прочит на същия имперски интерес.
Историята на България от Освобождението и до днес показва, че
Русия е готова безмилостно да експлоатира за свои цели
русофилството на българите до последния българин. Българите са
единствения исторически оцелял народ в обсега на Руската империя,
който не притежава имунитет срещу имперските й домогвания. Една
аберация, която още по-ясно очертава опасността: Есть такого вида
СПИДа!
Българският възрожденски идеал
формулира по най-пълен и достатъчен начин националните задачи и
националния интерес. Той е за западно цивилизовано бъдеще,
човешки права, демокрация, рационалност, просвещение. Народното
движение СДС (а не НИС!) представлява съвременна реализация на
тези идеали. Както казахме, претворяването на възрожденските
идеали в реална политика неминуемо води до един дълбок конфликт в
душевността на българите - досега неразрешения конфликт между
сакралното значение на Русия и също толкова свещеното значение на
Родината. Този конфликт е бил усетен с наистина голяма
проницателност от К. Леонтиев, който предубедено описва българите
като много различни от останалите балкански християни
(по памет)-
практични, недоверчиви и приземени, чиито хоризонт стига до
поминъка, къщата, образованието на децата и обличането в немски
сюртук(!). Леонтиев ги нарича "еснафите" на Балканите и вижда в
тези народни вкусове една враждебна среда за руските имперски
интереси.
Нека да не говорим за възрожденския, по същество западен проект за
развитие на България, който беше унищожаван и преиначаван от
съветската пропаганда толкова десетилетия. Вкусовете и желанията
малко са се променили от онова време. Независим поминък, дом,
образование за децата, остават и днес едни от най-устойчивите
желания на българите. Масовата емиграция на читавите българи към
страните, в които те биха могли да осъществят тези свои мечти, е
едно потвърждение.
Този минималистичен набор от идеали и предпочитания представлява
ядрото на една ценностна система, която може да бъде използвана
именно за извеждане, доказване и изчисляване на националния
интерес. Прости, рационални, информирани съображения водят до ясни
позиции по най-важните проблеми днес - АЕЦ, членството в НАТО,
отваряне на досиетата, промени в Конституцията,
външнополитическата ориентация. Позицията на онези българи, за
които говори Ночевски, е ирационална, тя не търпи просветено и
аргументирано обсъждане. Тази позиция апелира към клишета, към
огнищата на архаични и сакрални табута в колективната психика.
Разликата не е в ценностите, разликата е в метода.
В днешно време тази ценностна система допълнително е смутена. За
да реализират своите ясни и прости желания, хората трябва да
притежават известна гражданска култура, за да се ориентират в
сложното градско общество с неговите институции и правила. Все
повече стават милионите, особено в Третия свят, които остават
извън съвременната цивилизация, пълнят огромни гета в съвременните
градове, лишени от възможност да се реализират, да работят, да
разбират даже съвременния живот. Тези гета стават развъдници на
безделие, престъпност, погроми и тероризъм. По-рано в този
topic
срещнах едно много живо описание от Боян Д. на живота в краен
панелен комплекс на София, което болезненно ми напомни именно
гетата от Третия свят, в които се отглеждат не-граждани и не-селяни
вече много поколения. В България този процес не е още отишъл
далеч, но неговите начални фази вече се разпознават. По мое мнение
тук не става дума за сбъркани ценности, по-скоро за хора-жертви на
медийния терор и на клишетата на ченгесарската антисистема, с
неразвита и неадекватна рационална система, с която да
структурират действителността си. Годините на прехода показаха с
пределна яснота колко уязвимо е обществото към този вид терор,
когато липсват или са смачкани механизмите на гражданското
общество.
(Разбира се, има и една значителна
талибанска порода българи, болшевики и ченгета, изпълнени с
яростна омраза към Западната цивилизация. Активните служители на
ченгесарската химера, манипулаторите на обществото. Те наистина не
принадлежат към българската нация, какъвто и смисъл да влагаме в
това понятие.)
***
Националната държава е рожба на
индустриалната революция. Преди това властта на суверените е била
безкрайно раздробена. Пътешественик от онова време пише, че се
налагало да сменя законите така често, както конете си.
Изискванията на индустриалната революция ражда нациите като
пространства с еднакви закони и свободна търговия.
В раждането на нациите, най-вече
западноевропейските, е заложен и един силен трансцендентен
компонент. Казано с термините на немския романтизъм, националната
държава се възприема като инструмент, осигуряващ на етноса, или
народа, възможност за гещалт - на националната идея, култура,
съдба. Тази идея превръща националната държава в свещена крава. Тя
създава и богатството от ценности, както национални, така и
общочовешки, които отличават предимно цивилизованите нации.
Освен идентификация с ценности,
националната държава изработва и упражнява механизми за
мобилизиране на човешките си ресурси и упражняване на властта,
като и тук различията между нациите са огромни. Основните идеи на
националните държава - суверенитет, независимост
– в огромна степен
се оказаха компрометирани след разпадането на колониалната система
от множеството нови нации, чужди на европейските разбирания. Те
бяха използвани за целите на студената война, основно от
съветската пропаганда. Демагогията и цинизма замениха европейската
идея за нация като място на законност и свободно предприемачество,
не говорим даже за по-мистичните компоненти и общочовешки
ценности. Малки и големи тирани усъвършенстваха методите за
запазване на властта. Днес по-голямата част от държавите в Третия
свят се управляват от бандитски и мафиотски елити. Те използват
закрилата на международните закони и суверенитета, за да грабят и
малтретират народите си. Българската ченгесарска антисистема е
пример на такъв елит и за такава технология на властта. Засяването
на публиката с идеи като антисемитизъм, антиглобализъм, шовинизъм
принадлежат към техникитте, с които този антиелит се държи за
властта. Ночевски е съвсем прав, че имаме една деградация на
националната идея към една антихристиянска, безчовечна, дяволска
технология за запазване на властта. Големият смисъл на
глобализацията е в унищожаване на тези гнезда на престъпност и
безчовечност по света.
Националните държави вече са спънка
пред развитието на прогреса и производителните сили, те са
изпразнени и от високите идеи, съпътствали тяхното раждане.
Тихичко започва тяхното демонтиране в Европейския съюз. Ще минат десетилетия,
преди този процес да завърши, но идеята за национална държава вече
е мъртва. Аз говоря за тенденции, за това, че "духът", който е
създавал нациите, днес изчезва, а технологията на властта остава
същата, поради което нациите лесно падат жертва на демагози и
мафиотски елити. Нациите ще продължат да съществуват още дълго
като инструменти за управление. Но на хоризонта вече се виждат
контурите на нов ред, който ще предложи локално многообразие на
интереси и култури, съчетано с глобална законност. Една могъща
християнска държава със съхранен идеализъм си е поставила за цел
да преведе човечеството през този труден път. Много хора, съвсем
разбираемо, са уплашени от тези промени. Но и статуквото не може
да се запази за дълго. Истинският въпрос е - какви са
алтернативите на глобализацията. За да не се експлоатира това
чувство на несигурност - пак за целите на мафиотските елити
-въпросите за глобализацията трябва да се дискутират
конструктивно, а не с ресантиман, от канавката на историята... |