ОЩЕ

09-08-2002

2 юли 20024   За прислужниците и за "Демокрация"

звестно е, че всяка революция изяжда децата си.

ещо подобно може да се случи и с работещите в “Демокрация”. Вчера на гости на редакционния колектив, който в момента се намира “в състояние на престой” (юридическа фигура), бе Борислав Щерев, един от адвокатите на фондация "Демокрация" и личен съветник на изпълнителния директор на вестника Теодора Халачева, набедена за мениджър на изданието. Той съветваше г-жа Халачева как по правилен правен начин да се разправи с онези от колектива, които изразяваха съмнения в нейните качества като такъв. Не беше ясно защо адвокат на работодателя ще дава правни съвети на наемните работници, но ние се възползвахме от “човещината му” (той така ни каза, когато изразихме недоумението си за видимия конфликт на интереси).  

огато го попитахме обаче с какви средства разполага издателството и дали ще ни плати дължимите суми, човещината на г-н Щерев видимо намаля и той се обърна към задалата въпрос колежка със следните забележителни слова: “Вие госпожо, като ви гледам, сте на средна възраст, а следователно сигурно имате прислужница. Майка ми например има. Та възможно ли е, питам ви,една прислужница да пита работодателя си с какви пари разполага.” След тези думи той обясни как продуктът “Демокрация” бил лош и следователно няма място на пазара.

скаме да кажем на този господин, че през всичките 12 години “Демокрация” бе вестникът, който най-аргументирано и последователно защитаваше принципите на демокрацията, а следователно и пазарната логика. Има вестници с по-малък тираж от синьото издание, но чрез добър мениджмънт се удържат на въпросния пазар. И понеже имаме големи подозрения, че шапката, оглавявана от г-жа Халачева и неколцина съгледвачи (които рядко сме виждали) е изяждала заплатите на поне 15 човека, правили всъщност “продукта”, не приемаме аргументите му, камо ли арогантното му поведение.

е вметнем само, че поне част от журналистите са инвестирали прекалено много чувства и са загубили доста възможности за по-големи пари (доброволно, разбира се). За нас сложните юридически игрички да се намери формата, че да бъдем максимално ощетени, ни кара да се чувстваме безкрайно омерзени. По статут сме наемни работници, но все пак сме медиа, която даваше малко повече от онова, което е вписано в трудовия договор.  

асега оставаме с най-добри пожелания към нашия бивш работодател.