15-12-2003

Доживяхме: политически лидер, председател на основна опозиционна партия, да бъде заплашен, за да промени поведението си в унисон с икономическия интерес на заплашващите. Драстична е прямотата, с която е преследвана целта. Стряскаща е смелостта да се появи наяве "посредникът" при съпруга на Надежда Михайлова и да обяви без никакви скрупули и притеснения ултиматума: или спирате да ровите около създаденото със "Софийски имоти" дружество, или семейството ви ще си има проблеми.

(В семейството има и деца.)

Такъв скандал не може да заглъхва по рецептата "всяко чудо за три дни", защотото и подобна наглост е безпрецедентна. Заплахата не е просто срещу Михайлова и не е само срещу нея - въпросът е ще бъде ли измъкната Софийската община от прегръдката на престъпно натрупания капитал (впоследствие легализиран) или статуквото ще бъде циментирано без оглед на средствата. Включително и с оръжието на страха, който трябва да парализира всяко противодействие. Играе се ва банк - с директни заплахи, което е знак, че залогът е непрежалимо голям и заслужава да се рискува. Но заплахите са знак и за същината на залога; за механизмите, по които са постигани досега икономическите резултати на сенчестите групи в общината; за тяхната решимост да бъде предотвратено - пак с цената на всички средства, осветяването на тези механизми. От Съюза на свободните демократи твърдят, че и към тях са отправяни предупреждения по телефона от същото лице, от чието име е заплашвано семейството на Надежда Михайлова.

Този скандал не е просто криминален, той има огромни обществени и политически измерения. В качеството си на партиен лидер Надежда Михайлова може светкавично да отиде при президента, а главният секретар на МВР с готовност отскача до намиращата се през две улици партийна централа, за да чуе лично какво се е случило. Обикновените предприемачи нямат подобен комфорт, не могат да си осигурят прием при държавния глава, нито при Бойко Борисов, за тях заплахата и рекетът са нормалните препятствия на средата, които "някак си" преодоляват. Ако въобще все още искат.

Най-важната последица от скандала би трябвало да бъде оттеглянето на синята партия от общинската коалиция. Веднъж обявил се за гарант на прозрачността и морала, СДС е длъжен да направи това политическо действие. След като партньорите в лицето на "Гергьовден" на Дилов и Демократическата партия на Праматарски са приели за нормално създаването на смесено дружество в ущърб на общината; не съзират нещо нередно в трескавото бързане на досегашния шеф на "Софийски имоти" Тошко Добрев (и общински съветник от тяхната листа) да учреди дружеството между двата тура на изборите; намират за естествено оценителите на 11-те общински парцела да се произнесат в деня на формирането на дружеството; не се смущават от факта, че съдебният състав разглежда документите същия ден и се произнася на следващия, противно на обичайните правораздавателни темпове...

Изреждането може да продължи, достатъчно възмутителни факти и цифри бяха изнесени от медиите за сделката, която според ДП и "Гергьовден" била в интерес на софиянци. А преоблечените силоваци от близкото минало са наричани от Дилов и Тошко Добрев сериозни инвеститори, които работят за столичани. Добрев дори се закани да сезира прокуратурата, за да изчисти тя образа му. И сигурно има основания да се надява - обвинителната институция често е била последното и най-скъпо средство за тази цел. Само че евентуалната законосъобразност на смесеното дружество (каквато Тошко Добрев чака да бъде обявена от прокуратурата), погълнало най-атрактивните столични парцели, изобщо не доказва, че то е защитило общинския интерес. При това лъсналото нахалство на учредителите начело с Добрев не е единствената нецелесъобразна сделка с неговото участие и под неговото ръководство.

След като Дилов и Праматарски смятат, че могат да управляват общината върху такива "принципи" и да работят с бизнес партньори като осмеляващите се да плашат с физическа разправа, то би ли могъл СДС да реагира по друг начин, освен да ги принуди да напуснат общинската коалиция или сам да излезе от нея? И има ли друга възможна реакция, която да бъде подсказана от здравия политически смисъл и морал? И не е ли този ход единствено възможният особено след като пост фактум се видя, че създаването на коалицията с "дядо и внуче" в нощта на първия тур на изборите е било грешка?

Странно, но за СДС подобни въпроси, оказа се, не били риторични. Напротив, трябвало да се изчака "становището на комисията", която разследва сделката, обяви вчера говорителят на партията. И ето, че Стефан Софиянски, а не Надежда Михайлова най-напред обяви, че не може да има коалиция с политици, които играят ръка за ръка със съмнителния капитал. СДС отново предпочете да остане на заден план - някой друг да нарече нещата с истинските им имена, някой друг да заеме правилната политическа позиция, някой друг, поне на думи да покаже, че наглостта и срастването на властта (била тя местна) с мафията не могат да останат безгранични.

Е, някой все пак го направи.