Онова, което не е нормално, е лицемерието на политическите лица от всякакъв калибър на трите управляващи партии и на президента, което превърна избирането на новия главен прокурор в кафкиански сюжет. От седмици сме в парадоксалната ситуация всички медии да пишат и говорят, че следващият главен прокурор е доц. Борис Велчев, без самият той да е изрекъл и дума на потвърждение, на отрицание или поне да е информирал, че някой е говорил с него. Представителите на политическите сили пък от седмици се надпреварват да уверяват, че няма никакви договорки, но... разбира се, доц. Велчев е изключително честен и добър специалист по наказателно право, добавяха задължително. Сюжетът "избор на нов главен прокурор" се извиси до фейлетон в неделя, когато по-непосредственият в изразяването на позиции Любен Корнезов от БСП почти се закле пред Лили Маринкова, че не е могло да има никакви политически договорки за кандидатурата, защото... законовата процедура не го позволява. Борислав Ралчев пък с овладяна до съвършенство адвокатска увъртяност обяснява неуморимо дни наред пред вестниците как хем "не може фигурата на главния прокурор да дойде от нищото като херувимче", хем няма политическо решение за един или друг човек, тъй като изборът не може да бъде политически.

По същото време, докато медиите съобщаваха, без да могат да се позоват на информационен източник, че наистина миналата седмица при президента лидерите на управляващите партии от тройната коалиция се обединили около кандидатурата на Борис Велчев, Първанов отклони напористите репортерски въпроси, без дори да се опитва да прояви въображение: "Спрягат се различни имена, но аз не мога да ги коментирам, защото това означава да подскажа идея на Висшия съдебен съвет, който единствен има правото да номинира и решава." Държавният глава обаче се надява да одобри "предложение за кандидат, който е признат професионалист, почтен, авторитетен и енергичен".

Логично...

Единствено Меглена Кунева и бившият премиер Симеон Сакскобургготски коментираха като нещо логично да бъде обсъждан в политически контекст главният прокурор. Кунева открои разликата между политически и партиен избор и не скри позицията си, че след като борбата с престъпността и за спазването на законността е политика, то няма нищо позорящо в политическия избор, обратното - от него произтича ангажираност и отговорност. Изборът на новия главен прокурор се следи внимателно и от Европейската комисия, и от държавите в Европейския съюз, потвърди Кунева онова, за което сами се досещахме. И няма как да е иначе, след като прокуратурата е основният фактор за реформирането (или блокирането) на прословутата досъдебна фаза на наказателния процес, заемаща неизменно първо място по упреци в мониторинговите доклади по глава "Правосъдие и вътрешен ред" на еврокомисарите. А бившият премиер Симеон Сакскобургготски вчера лаконично призна отдавна известното, без да посочи естествено името, за което са се споразумели с президента, премиера Станишев и Доган: "Спрели сме се на кандидат за главен прокурор." Царят само лаконично коментира, че наследникът на Никола Филчев трябва да е "най-добрият" и че "всички се надяват да е така", но "решението ще бъде на Висшия съдебен съвет и на отговорните за избора органи".

...но неконституционно

Наистина, както казва Кунева, от политическия избор произтичат ангажираност и отговорност, но тогава, когато партиите и президентът се споразумяват публично. Отричането, криенето и мънкането, с което беше съпроводена от тяхна страна появата на името на Борис Велчев, показва, че може би има нещо, което искат да скрият. Очевидно притеснението не е заради личността на Велчев. Обратното - би трябвало да са горди, особено президентът, че са открили професионалист в наказателната материя, приеман еднозначно положително от юридическата гилдия. Постигането на консенсус между политическите сили и Георги Първанов дори би трябвало да се приветства от обществото, защото прокуратурата е институцията, чрез която държавата провежда своята наказателна политика.

В същото време политиците не смеят да признаят своята ангажираност с кандидатурата и дори с обсъждането на въпроса, защото прокуратурата като част от съдебната власт формално е независима от останалите власти. По тази причина само ВСС може да номинира, обсъжда и избира както главния прокурор, така и всички магистрати - прокурори, съдии и следователи.

Тази двойственост на прокурорската институция е заложена в сбърканото конституционно устройство на съдебната власт, което приравни обвинителната власт с генералния безпристрастен арбитър - съда, въпреки разликата във функциите им. Оттук произтича оскърбителният за обществото парадокс на сегашната ситуация, в която политическите сили и дори държавният глава са принудени да отричат ангажимент относно номинирането на главен прокурор въпреки очевидните общественополезни знаци, които би дал такъв ангажимент.

Има ли муха в супата?

Консенсусът, макар и непубличен, не може да бъде сам по себе си укорим, ако сме сигурни, че зад него не се крият сметки за поставяне на наследника на Филчев под зависимост от партии или икономически лобита. За жалост не знаем какво се крие зад договорките. Не знаем какво е поискал Доган, за да подкрепи общата кандидатура, не знаем какво очаква Сакскобургготски, съгласявайки се номинацията да е на президентски съветник, не знаем чувствата на БСП, на която при други условия би "се полагало" да посочи наследника на Филчев.

Не знаем и какъв е консенсусът за бъдещето на самия Никола Филчев. Или поне публично не знаем, но всички, които се интересуват от темата, са чували "по ъглите" поне десет слуха, някои от които вероятно ще се окажат достоверни (например, че Доган ще излъчи зам. главен прокурор за борба с корупцията, а Филчев ще стане посланик в някоя затънтена страна, за да не произвежда спектакли тук, и т.н.). Всички тези уговорки зад консенсуса поставят на риск смисъла от него. Може да се окаже, че не е имало друг начин за осигуряване на необходимия кворум във ВСС, но може и да се окаже, че компромисите са прекалено големи, за да се надяваме на истинска промяна. Тя, за добро или лошо, ще зависи в много голяма степен и от личността на бъдещия главен прокурор.

Защото прокуратурата се нуждае от радикална реформа на методите на управление. Те може и да не изискват законодателни решения, но налагат скъсване със сенчестите кукловоди, за които службите на МВР би трябвало да имат достатъчно информация. Ако политическите сили и президентът наистина искат действен главен прокурор, нека постигнат консенсус и за създаването на условията за това.