|
|
11 юли 20024Войната
между съдебното министерство
и съдебната власт |
|
|
Г |
лавният прокурор се
занимава с политика!”, драматично обяви министър Станков в
предаването
"В
десетката” на
bTV
преди две седмици и оттогава темата за конфликта между съдебното
министерство и прокуратурата постоянно ангажира общественото
внимание. Министърът бе поканен за коментар на предлаганите от
правосъдното ведомство изменения в Закона за съдебната власт и на
проверката, която прокуратурата започна срещу заместник-министъра
Димитров по повод постъпването на жалба от гражданин срещу него
като ловешки съдия през 2001 г. От разговора стана ясно, че
предложението на министерството за реформа на съдебната система е
толкова напредничаво, че прокуратурата не може да се примири с
него и затова се е втурнала да проверява инициаторите му с
надеждата да ги принуди да отстъпят от идеите си. И го прави
бързо. Веднага след като е получила жалбата. Но какво бихме си
казали, ако вместо незабавно да реагира на подадения сигнал, тя се
беше забавила? Дали тогава нямаше да я упрекват, че се занимава с
политика? И защо министерството реагира толкова нервно на
започнала, но незавършила проверка? Не е ли по-нормално за една
чиста съвест спокойно да изчака прокурорите да се произнесат има
ли престъпление и виновен ли е член на министерския екип и едва
след това да ги обвинява в непозволено политическо пристрастие? И
всъщност прокуратурата ли се меси в политиката или министерството
упражнява политически натиск върху нея? |
|
И |
ма два начина едно
управление да стане непрозрачно. Единият е като го покрием с
всепроникваща и беззвучна мъгла. Лошото е, че той буди опасното
любопитство на подозрителните, забелязали мъглата. Вторият начин,
който е и по-ефективен, е да имитираме прозрачност, като сътворим
непроницаема бъркотия и захвърлим нуждаещия се от мистифициране
въпрос в нейното тресавище. След известни обречени опити да я
проумеят и най-любопитните се отказват. |
|
И |
менно това се
случва с министерството и съдебната власт. |
|
В |
началото на
всичко сякаш беше законопроектът за изменение на Закона за
съдебната власт. И понеже обществото не само не би подкрепило, но
дори и не би се заинтересувало от правителствена инициатива без
претенции за реформа, той бе обявен за реформен. Тъй като
настоящото правителство претендира да работи експертно и
демократично, той веднага бе обявен за продукт на широк обществен
дебат и консултации с представители на заинтересованите кръгове.
Простосмъртният наблюдател трябваше да си направи извода, че по
законопроекта е постигнато всеобщо съгласие. Само че и
"консултираната” съдебна власт, и
експертните среди сякаш се изненадаха, когато го прочетоха. Откъм тях
и откъм опозицията се зададе водопад от критики, с които именно
започна същинското обществено обсъждане на промените, посрещнато без
особено въодушевление от министерството. И дойде време, в което в
предаване на BTV
заместник-министърът Димитров взе да твърди, че нормите в проекта
били всъщност от 1998 г. (питаме се какво правят действащи норми в
законопроект?!!), че той само систематизирал и детайлизирал
сегашната уредба без радикално да я изменя (питаме се какво стана
с претенцията за реформа?!!), че то и в настоящия текст на закона
имало противоконституционни разпоредби (питаме се това прави ли
новите разпоредби конституционосъобразни?!!!). |
|
В |
печатляващо ревнивата и
войнствена позиция, която министерският екип зае в защита на творбата
си, заплашва да го идентифицира и с реформата по начало, и със
законопроекта в частност. Нуждата от реформа, която е безспорна, се
смеси с необходимостта тя да има само и единствено съдържанието,
придавано й от министерството, по което вече е доста спорно. И за да
може дебатът да се разцентрова и измести от съдържанието и на
реформата, и на проекта, изведнъж се заговори за война – война между
властите (изпълнителна и съдебна), война между институциите
(министерство, следствие, прокуратура и т.н), война между личностите.
Защото войната, дори да я няма, дори да се е разразила от пуснат
миксер в чаша вода, е война, ще рече, фойерверка, която предизвиква
яростни коментари в печата, електронните медии, опашките пред касите
за плащане на тока и седенките на скучаещите безработни след като
световното първенство по футбол свърши. |
|
З |
ащото във войната има
добри и лоши – героите-мъченици от министерството, олицетворение на
реформата, в непосилна битка със злата ретроградна вещица
Прокуратурата, която ще бъде единствено виновна, ако реформата се
провали. Защото на съдебната власт не може да се забрани да участва в
дебата, но не й е позволено да преследва политически министерския
екип. Следователно, тя би могла да бъде изолирана от дебата, като бъде
обвинена, че го политизира. А в контекста на ,,оня списък” на
проверявани бивши министри кой би повярвал, че наистина не го прави?
|
|
Т |
ака дебатът се претовари
с изкуствено създадено напрежение, обезличи се, защото обществото
престана да го разбира и в един момент сякаш спря. Защото въпросът
дали дебатът се политизира е различен от въпроса за какво дебатът по
същество се отнася. А именно вторият въпрос сякаш е неудобен за
управляващите. Довърши го, или по-скоро го погълна, предложението на
министерството за конституционни промени, което качествено преобрази
самата концепция за реформа, защото разшири неимоверно контекста й. И
така, с нея стана като с овцата на Сартр, която била интересна или
само с месото, или само с вълната си. Самата овца обаче не вълнувала
никого. |
|
М |
еждувременно хаосът бе
успешно допълван от настъпателно подхвърляните изявления на
правосъдния министър къде за единството на властите, къде за мястото
на Прокуратурата. Тези изявления не могат да не създават безпокойство.
Те засягат конституционна материя – пряко и преждевременно,
изпреварвайки обсъждането на конституционните промени. Тяхната цел
сякаш е да намекват, че предстои ревизия на досега непоклатимо
изповядвания от всички политически сили конституционен принцип на
разделението на властите. |
|
Т |
ук ми се иска да обърна
внимание на следното. Свързването на понятието единство, което
извън контекста носи изключително позитивни внушения, и разделение,
което извън контекста е синоним на ,,разкол”, с името на Монтескьо в
министерските изказвания е направо удивително. Не защото Монтескьо не
започва учението си с тезата, че всички власти имат общ произход, а
защото тази теза е толкова странична, неоригинална и второстепенна, че
много малко хора й обръщат внимание. При това тя дори не е теза на
Монтескьо, а на предхождащите го теории за държавата. |
|
П |
итаме се, след като
единството на властите не се свързва типично с мислите на Монтескьо,
свързва ли се с нечии чужди мисли? О, да! С мислите, въплътени не в
някакъв философски труд, а в двете Конституции, действали в България
през печалния комунистически режим. Защото теорията за единната власт
е тоталитарна теория, изградена в противовес на западната, създадена
от люде с отблъскваща и потискаща известност, чиито имена винаги ще
служат за всяване на страх. |
|
И |
зглежда някак неуместно
параноично да подозираме министерския екип в помисли, гравитиращи
около онова време и онези идеи, от познанието за които за съжаление
все още гузно се пазим. Но как да разбираме думите на министъра, които
той не пояснява, защото вероятно счита за еднозначни? Можем само
добронамерено да предполагаме, че неговото “единство” не е
“единството” на онези Конституции, а някакво друго единство, което
оправдава претенцията, че две понятия, емблематични за две враждебни
едно на друго учения, са част от обща концепция. Но как да го
повярваме, когато, зачитайки се в законопроекта и заслушвайки се в
критиките, че отчасти е противоконституционен, виждаме как единството
на министъра враждува с принципа за разделението на властите. Бихме
могли и без повече да се тревожим, просто да ,,поверваме”, че цялата
бъркотия е просто поредното недоразумение на това управление, и да се
засрамим, задето толкова недоверчиво виним министъра, че чете и
Монтескьо, и сегашната Конституция като рогатия – Евангелието. |
|
Н |
о колкото и да вярваме
на властимащите, не трябва да забравяме, че добрите намерения, както е
известно, не всякога отвеждат в Рая и рядко са убедително оправдание,
когато действията се окажат погрешни. А аз се съмнявам, че този екип
знае къде ще бъде отведен от добросъвестните си намерения. Съмнението
прерасна в опасения, когато той се захвана с въпроса за конституционни
промени. |
|
Д |
оброто управление се
познава по доброто, което е сторило, по злото, което е избягнало, и по
осъщественото в сравнение с осъществимото. Тези критерии са приложими
само ако управляващите разполагат с предварително и подробно
разработена концепция, насочена към недвусмислено определена цел и
снабдена с адекватна програма за изпълнение. За съжаление досегашната
и настояща дейност на министерството, въпреки настоятелните му
твърдения за наличие на такава концепция, а също и яростното
защитаване на един посредствен законопроект, говорят единствено за
незряла претенциозност, конфликтност и трудно обяснима фрустрация,
присъщи на една по-ранна възраст. Такава политика изобщо не може да
бъде квалифицирана като добра или лоша, защото просто не е политика, а
хаос от недобре обмислени инициативи. |
|
П |
о тези белези тя
безпротиворечиво се вписва в общия контекст на правителственото
поведение, което създава впечатление ту на трескаво, ту на мудно,
повече неориентирано отколкото целенасочено, удивително самоуверено и
обидчиво вместо предпазливо и отговорно, с вкус към хазартния риск и
все по-натрапчиво внушаващо идеен недостиг и тъжна липса на
самоуважение. |
|
|