ОЩЕ

18-09-2002

14 август 20024 Симеон почти привърши

с обединението на нацията

сновната мисия на царя да обедини нацията вече е изпълнена. Отпадна и висящият въпрос около какво точно трябваше да се обединяваме.  Очевидно, че тази ценност е самата фигура на Сакскобургготски. Грапавините на националния пейзаж се заглаждат. Почти неразличими са вече границите между управляващи и опозиция, между натоварени с отговорност и безметежно съществуващи, между виновни и невинни, между добро и зло.  Рейтингът на единствената смислена опозиция СДС е на привършване. Дебатът около важните проблеми за поправка на конституцията изглежда крайно уморително занимание. Симеон успя да постигне и да надмине тягостното впечатление за безвремие, характерно за ерата на експремиера Любен Беров. Налице са същите играчи – БСП и ДПС, същите “национални капиталисти”, същите медийни модератори, същите “интелектуалци”, същото плавно падане в бездната. Новото е наличието на цар, който макар и като премиер, успя да сплоти около себе си блестящи безличия, които получиха четвърти шанс за масово разграбване на остатъците от държавната софра.

дивително е как народното съзнание се самосъхранява от угризението, че изборът на 17 юни 2001 е бил грешен. Могат да се чуят невероятни интерпретации на тема “царят е невинен”. Като например: : “Той е истински българин, кръстил е децата си с български имена”, “Той не е забравил българския”, “Царицата и княгиня Калина носят ризи с българска бродерия”, “Царят е аристократ, а ние сме простаци”, “Симеон прави всичко, за да ни помогне, обаче всички му пречат”. Като опозиция на “добрия цар” добре се котира и демонът на републиката Иван Костов. Като хит на сезона сред колеги журналисти върви сказанието, че експремиерът си имал вземане-даване с невръстни наркоманки. Изглежда тъпо? Напротив, пласира се. Могат да го потвърдят трима журналисти от бившата “Демокрация”, които го чуха с ушите си в кафенето на Художествената академия. Как така се постига такова повсеместно притъпяването на усета за истинност, е тема из областта на психоанализа.

о-интересно е каква всъщност е целта на т. нар. обединяване на  нацията, което в конкретния български случай означава умъртвяване на гражданския инстинкт, съсипване на наченките на гражданското общество, нефункциониране на институциите. За да отговорим на този въпрос, може да приложим класическото правило “Кой има интерес”. Последните новини навеждат на мисълта, че в страната с пълна сила тече широкомащабно активно мероприятие за намаляване шансовете ни за НАТО. Ако се проследи само т. нар. дебат около унищожаването на ракетите СС-23, ще се види как такъв изобщо не се състоя. От нищото се материализираха екологични агитки, чиято цел бе единствено да шашкат населението. Неубедителното  представяне на екоминистърката Долорес Арсенова само усили страховете. Другият текущ скандал около купуването на “Булгартабак” и руската връзка накара няколко българи от чужбина, минаващи през родината като туристи, да възкликнат “Как е възможно една приватизационна сделка да занимава толкова дълго медиите?” Те завалийките изобщо не подозират, че тук се говори иносказателно. Представителят на Москва рече нещо, но ние си знаем накъде бие. Пък и в последно време те много-много не го усукват. Или сядате да говорим за нашите претенции, или ще видите руски пазари за цигари друг път. През това време премиерът гледа богобоязливо да не сгняви руската мечка и се прави, че работи по инвестиционната политика с новите ни приятели от Близкия Изток. И за да не се разберат тънкостите от совалките му, журналистите бяха натирени като просякинчета от хотел “Хилтън”. Нещо някъде става, но какво, един Господ знае. Някак нелепо е сега да се пита къде отидоха няколкото милиона долара от Вашингтон отпреди няколко месеца за борба с корупцията, раздадени по министерства,  под обещаващото название “Прозрачно правителство”. Народът мига на парцали, улисан в грижи около парното и прехраната, затъващ все по-дълбоко в безнадеждния цикъл на оцеляването.

 това се случва непрекъснато 12 години в перидични цикли от по едно-две лета. Единствено правителството на ОДС изкара пълен управленски мандат, но малко след втората година стана недиалогично с избирателите си и недоверчиво в тяхната способност да схванат смисъла на реформите. Сините не успяха да създадат чувство за перспективност и увереност, че лишенията си струват. Те не усетиха овреме тихия тътен сред собствените си симпатизанти, че по градове и села извън столицата върви  корпориране с мутри и съмнителни бизнесмени.  Липсата на смелост и решителност за  кадрови промени свърши останалото. БСП и ДПС видяха своя голям шанс в лицето на Симеон, спонсорите развързаха кесиите и работата стана. Царят изпълни блестящо мисията си – той унищожи окончателно доверието в политическата класа и сега битката ще се води на силно стеснен терен, а червените са известни майстори по мобилизация на електоралния ресурс. Приближаването на СДС към статуквото на  безметежната политика и вкарването им в кошарата на светската политическа любезност, ще смъкне още от процентите им. Не случайно шефът на парламента Герджиков подчерта като най-голямо завоевание на депутатите добрите маниери при общуването. Обноските не пречат опозицията да бъде ясна и категорична в своите най-важни послания, но и да опонира на управляващите по темите, които счита за най-важни за нацията.  

очти 3 години ОДС бе във властта без  да има насреща си истинска опозиция. На политическия пазар цареше пълно мъртвило. Нито една важна тема не бе дискутирана от БСП и ДПС. Те предпочитаха да играят с подставени лица и обичайната игра с публиката от страна на повечето медии, които започнаха същинската офанзива едва в края на 2000 година. В този период бе лансирана и версията за “кръга “Олимп”. Никой не може да даде смислен отговор що е това и с какво е накърнило интересите на нацията. Просто такъв кръг няма. Очевидно тъкмо тогава е зреел и планът за вкарването на троянския кон от Мадрид.  Освен отслабеният контакт с избирателите липсата на баланс отляво започна да саморазрушава СДС отвътре.  Дали е било планирано или е действал обикновен инстинкт за политическо оцеляване, може би някога ще стане ясно.

деята на царя за обединяване на нацията обаче ще изиграе същия номер и на НДСВ. Липсата на съразмерна на останалите политически сили опозиция ще разкъса съшитите  от разнообразни интереси части на царската партия. Вече и с просто око могат да се видят оформилите се групички и съзаклятия. Каквото и да се случи през ноември в Прага, този процес ще продължи да ерозира формацията. БСП вече шие байраците за местните избори догодина. Именно тогава ще бъде времето, когато СДС ще има шанс да се представи като различна партия. Ако се поддаде на песните на сирените да заеме капии в местната власт с цената на безпринципни коалирания, царският проект за национално обединение, а иначе за тотално обезличаване на опозицията, ще изпълни повелите на спонсорите, които искат да останем в зоната на здрача. Като една Швейцария, но без банки, без крави и шоколади, без китни къщички с градинки. Може да си внесем само часовници с кукувици, за ни напомнят на всеки кръгъл час какви страхотни кукувци сме.     

Б. ред.: Статията е предоставена за отпечатване и в "Про&Анти"

От същия автор:

25 юни 20024 Очарованието на безхабериетоа

4 юли 20024 Защо царските депутати трябва да последват Камен Влахов

21 август 20024 Задава се нов политически тотализатор

18 септември 20024 Мравешката конфедерация чака Прага