Един познат се върна за Коледа от чужбина и
сподели, че слушал радио, гледал телевизия, чел и някои вестници,
за да се ориентира горкият в ситуацията, но нищо не разбрал.
Успокоихме го, че и ние толкова разбираме, въпреки че живеем тук
непрекъснато.
Но все пак сме с крачка пред него. Защото докато
той отдава своето неразбиране на дългото откъсване от родината,
ние сме наясно, че не това е причината. Тя е много по-дълбока.
Не става дума дори за последното издание на “Всяка
неделя”, където притичал по чехли до студиото скулптор громеше
безпощадно обидил го преди четири години журналист. Но тук нещата
си имат ясна логика – телевизионният водещ явно се бе засегнал от
предаване по едно частно радио и му хрумнало да ползва
националната телевизия като собствена. И защо не, след като
данъкоплатецът така и така спонсорира тази държавна институция, не
е нужно да му се подмазват излишно. Виж, частният спонсор е друго
нещо – той дава и контролира едновременно. Защото този род
бизнесмени нямат нужда от разширяване на пазара на стоките си – те
обикновено са или монополисти, или в неразривна връзка с
държавата, тоест с политиците. Техният “капитализъм” не може да
вирее без опеката на държавата или без подкрепа от съответните
медии. За целта са нужни издатели и журналисти не прости
изпълнители на поръчки, а хора в особени отношения със своите
работодатели.
Естествено, политиците също трябва да отговарят на
някои условия. Да вземем примерно лауреатът на най-високото
държавно отличие орден “Стара планина” експремиерът Димитър Попов.
По всичко личи, той наистина бе подбран за министър-председател
много внимателно от кръга Луканов и отговаряше на всички
необходими условия – имаше какво да крие от миналото си, а
следователно и причини да провежда “мирния преход” по спуснатия
сценарий.
Този именно мирен преход наистина бе началото,
защото като опитен съдия Попов успя да осъди на смърт
обществената енергия и да стопира истинския дебат накъде отиваме.
Вторият удар дойде малко по-късно с идването на Беров. При него
“мирният преход” бе най-мирният възможен, защото нищо не се
случваше наяве. Поради тази причина неговото премиерстване остана
в историята като първото “безвремие”. Последваха още.
Сега е настъпил тотален мирен преход, който
очевидно ще ни довърши. Напълно неадекватният цар-премиер буди
повече жал заради детската си безпомощност и мъки със словото. С
поддържаща, но значителна за фабулата, роля в пиесата отново се
изявяват медии. За външния наблюдател те изглеждат много странни,
както и хората малко налудничави. Но ние си знаем, че всичко е
научно, вързано е в академична последователност. И идването на
г-н Лужков е точно на мястото си. Хубавото от тези посещения е, че
може леко да се вдигне процентът на желаещите час по-скоро да
влизаме в Европа.
Върви обаче обяснявай после на чужденците тези
тънкости. Ами има си причина да гледаме оцъклено и да се държим
здраво за АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица изток”.
Все пак има едно обяснение, което може да им
направи по-достъпна медийната картина. Ето избран откъс от
проектобюджет 2003:
-
БНТ - 41 млн. лв.
(без
реклами и пр.);
-
БНР - 32 млн. лв.
(без
реклами и пр.);
-
за всички институти на БАН - 54 млн. лв.
-
за цялото висше образование, включително военното -
220 млн. лв.
Само
да не спомене някой в тази връзка обществения регулатор СЕМ! Ще
паднем от смях. |