|
|
Всъщност тази идея бе подхвърлена малко след като
Негово Величество склони да стане премиер. Една от стъпките бе
разпускане на парламента в момент на неудържима криза и насрочване
на
избори за Велико народно събрание, уж за да се поправи конституцията
за нещо съвсем друго. По този начин би било постигнато така
необходимото протакане на реформите, отклоняване на вниманието от
неизпълените обещания за незабавни, несимволични и прочие
увеличения на доходите и най-важното – ще се появи възможността
Сакскобургготски да осъществи детската си мечта да стане цар
наистина. Изглежда невероятно? Не чак толкова.
Да си представим следната хипотетична ситуация:
Жълтите се догаждат, че няма никакъв що-годе
благоприличен начин да им се размине за големите лъжи и с помощта
на други заинтересовани от хаоса партии свалят правителството со
кротце с един най-обикновен делничечен вот на недоверие. Никой не
ще да поеме отговорността да управлява, съставя се временен
кабинет и се насрочват избори за ВНС. Междувременно медиите са
овъргаляли де що има политик в катран и перушина, омърляли са
политическия пейзаж и са предизвикали естествено отвращение към
политическото изобщо и по принцип.
С едно изключение: Симеон Сакскобургготски. Защото
той е само временно изпълняващ длъжността политик и то поради
огромна отговорност към българските работи и беззаветна обич към
народа. Но иначе си е цар. Над цялото мазало се извисява в унисон
с народните настроения неговата тъжна аскетична фигура,
овенчана от бледия му лик с прибелен към висинето
поглед. “Изложихме се и пред царя”, рече тия дни една
женица по едно частно радио. Според нейното виждане, “Костов
трябва да бъде съден не за аферата “Сафарио” ли беше, ами дето си
уреди дъщерите”. Бойко Борисов, който внезапно се самотрансформира
в антигерой, за да го заобичат още повече, бе още по-директен. Той
обвини за големите несполуки в държавата разделението на властите,
защото така се обособявали много върхове – на единия връх -
президента, на другия – съдът, на третия – шефа на парламента, а
на четвъртия – Слави Трифонов. Кво да се прави.
Царят, то се знае, не е споменат като връх в тази
поредица. Защото той не е връх, той е просто върхът.
Колко му е да убеди електората в тази проста и
лесна за осъзнаване истина? Народен човек, земен, добър, че и
красив, да му се не види. Не му пука от властимащите. Седял в
министерството, само за да бди над подчинените си. Тези дни разкри
тактиката си: “Не ми се мисли какво ще стане с момчетата като си
ида”. Какво да се прави, трябва да гони бандитите, обаче тази
конституция…
Налице са вече част от необходимите условия да се
иска ВНС – всички политици са маскари според читателите,
слушателите, зрителите, Бойко Борисов, Слави Трифонов и др.
Разбира се, без да се брои онова изключение.
И така, Конституционният съд решава, че основният
закон не дава никаква възможност за реформа в съдебната система,
оправия в МВР, приватизацията и повдигане на жизненото равнище.
Всички искат, обаче не може. Симеон изглежда все по-угрижен,
защото е невинен.
А нещата в съдебната система наистина стават все
по-абсурдни, Филчев – все по-активиран. Мозъчният тръст около него
дори не си прави труда да измисли нещо по-артистично,
по-съразмерно, ами направо – прас с бухалката по главата. Дори
Петканов престава да се шегува с репортерките. Промените очевидно
просто са наложителни. И ей го, задава се Великото народно
събрание. Какво пречи то да си действа редом с обикновеното -
така, както предложи и г-н Валери Найденов.
Избираме си го ВНС с мандат два-три месеца, може и
малко повече, за да свърши оная работа, която обикновеното не би
могло, защото конституцията е правена от велико, а не да угажда на
обикновеното.
И така, започва най-новото време в българската
демокрация.
Седят си великите депутати, най-добре във Велико
Търново, за да не се пречкат с другите, обикновените, работят си
кротко и академично. Често се случва да замръкват и да правят
заседанията на свещ, щото светинята АЕЦ през това време не
произвежда нужното количество атомна енергия поради заговор на ЕС
и САЩ, разкрит от “Стандарт” и “Монитор”, но късно.
По някое време изглежда, че държавата съвсем се
олюлява, защото Филчев е подхванал маскарите изкъсо. Той вече е
извадил от склада тежката артилерия и за около 200-300 политици се
готвят наказателни производства. Гърмят бомби на всяко кьоше,
отвличат няколко депутати от левицата за откуп, срутват посред бял
ден с булдозер вилата на народна представителка от жълтите. “Труд”
излиза на всеки кръгъл час, но пак не смогва да задоволи нуждата
на народа от правда и светлина. В акцията се включват БНТ,
БНР, Митко Цонев и СЕМ.
Следва продължение. Ето го:
Депутатите от обикновеното народно събрание са
отчаяни. Викат народа на помощ с едно допитване – да се върне ли
смъртното наказание плюс един допълнителен въпрос – република или
монархия? Българите, които жадуват за мъст, решават естествено в полза на монархията
и на смъртното наказание чрез обесване и публично
гилотиниране на всички политици.
И, разгеле, нали във Велико Търново си заседава
истинско ВНС, донасят му народната воля за гласуване.
Може за разкош да се инициира един широк обществен
дебат, лично модериран от Иван Гарелов поради неговата панорамност
откъм всякакви политики. Не пречи да се упражни и като водещ в
една монархическа телевизия. Хора като него всякогаж се търсят.
Ако обаче нещо засече в двете паралелни народни
събрания и не се стигне до гласуване по този въпрос, най-добре
царят да мисли за резервен вариант. Ако не се сеща, ще му
предложим един сигурен и окончателен. |
