|
“Красотата ще спаси света”,
възкликнал един мъдрец. Обаче не обяснил какво точно разбира под
красота и оставил въпросът да се интерпретира според модата на
времето. В политиката нещата обаче са по-избистрени. За красив се
смята онзи лидер, който макар и да не притежава достатъчно
физическа красота, успява да превърне мечтите в реалност, да
ускори течението на времето въпреки съпротивата на
обстоятелствата, да принесе трайна полза на обикновения гражданин
и селянин. В очите на повечето българи Симеон ІІ изглеждаше красив
в своя царски имидж, ефектът на ореола го правеше по-умен и
съвършен от останалия политически елит, колкото и този елит да
полагаше грижи да изглежда бляскав и с подобаващи маниери.
|
Орешарски също бе представян като
красив в политически смисъл от ръководството на “Раковски” 134,
въпреки че изглеждаше малко неестествен в еснафския калъп на
битовата добродетел, както го представяха имиджмейкърите по
медиите. Парадоксално, но след като те снеха от него доверието си
за добродетелност, за мнозина Пламен стана по-симпатичен и дори
по-хубав, може би защото изглежда естествен в огорчението си от
откритието, че е бил просто част от игра.
Още по-интересен, макар и по-масов,
|
 |
|
Наскоро една блондинка се
побъркала. След като работила шест години в публичен дом, тя съвсем
случайно научила, че на всички останали им плащат, за това,
което вършат. |
е случаят с
лидер, който притежава и красота, и смелост, но някакси не успява
да повдигне духа на хората.
Причината според някои експерти е в усещането, че уж всичко си е
на мястото, но нещо не е наред. Някакъв незабележим детайл от
ситуацията подсилва това вътрешно убеждение за фалшименто. Лидерът
на СДС смело се противопостави на корупцията, раздели се със своя
фаворит в кметската надпревара и високо развя флага на синята
идея. Но ентусиазъм не последва. В този жест имаше нещо, което не
си е на мястото. Дали идва от спомена за нейната реакция, тоест
липсата на такава, около заиграването на г-н Денев с г-н
Манджуков? Или тайните срещи с лица от жълтия кръг? При
по-задълбочено вглеждане става ясно, че май сме свидетели на
имитация с цел оцеляване на лидерския пост. Тази способност е
придобита в течение на еволюцията за оцеляване и се среща при
всички видове. Виждали ли сте окраската на някои животни,
имитираща очи. По този начин създанието може и да спи, но с
измамните зрителни органи успява да държи на разстояние врага.
Хищникът обаче също развил способността да различава истинските от
фалшивите очи в полза на своето оцеляване. Хомо сапиенсът в
социалното си битие доусъвършенствал изкуството на лъжата. Някои
български политици, даже повечето, особено се отличиха в
занятието, понеже често не разполагат със собствената си воля, тя
е заменена от колективен бъркоч от интереси, влизащ в пряк сблъсък
с интересите на т. нар. народ. Той обаче също започнал да
придобива усета за нещо нередно поради дългата практика да бъде
лъган. Колективното излизане на ръководството на кръжока за млади
таланти в политиката начело с Боршош пък напомня явлението “мнима
смърт”, при което видът се прави на умрял, за да се спаси в
подходящия момент.
Понякога измамната красота не може
да се установи с обикновения инструментариум на интуицията. В
аржентинския зоопарк например истинска атракция предизвикала
мечка, чиято козина била оцветена в нюанси на лилавия цвят.
Посетители чакали с часове, за да зърнат приказното творение на
природата. Но се оказало, че природата няма нищо общо с окраската
на мечока. След като изследователи тръгнали да проучват феномена,
от администрацията на зоопарка си признали, че цветът се дължи на
лекарство, с което лекували животното от дерматит. И веднага
интересът отслабнал. Така де, всеки може да си боядиса котката в
какъвто си ще цвят, но това няма да предизвика ефекта на природно
чудо, а на екстравагантност за изтъкване личността на стопанина.
|
