Online от 1 юли 2002

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

Изваждането на България от списъка на 30-те държави, дали съгласието си за участие в коалиция за разоръжаването на Ирак, е факт. Въпреки уверенията на зам.-външния министър Любомир Иванов, че е станала техническа грешка, въпреки твърденията на Станимир Илчев, председател на парламентарната комисия за външна политика, че сме извън списъка поради часовата разлика и страната отново ще бъде включена в него. Надали прекалена заетост е попречила на Соломон Паси да отговори вчера на въпроса как се казва държавникът, отговорен за излизането на България от списъка. Той просто пусна заместникът си да се поти пред публиката.

Защото този човек, който, види се, е по-добре нищо да не прави,  комай е шеф на външния ни министър и някак си неудобно се получава да преплуваш реката и да се удавиш като власите накрая на Дунава.

Президентът Първанов каза, че не е бил информиран от Буш за времето, когато ще започне атаката над Ирак. Но Симеон е бил информиран още нощес. А при всичката си заетост, предната нощ президентът на САЩ Джордж Буш е разговарял два пъти с него. Вторият път - очевидно да се увери в нещо, което не му е станало дип много ясно от първия път. И докато нашите дипломати се кълняха пред медиите, че ние сме в списъка, че ако са ни изтървали, грешката ще се поправи, Сакса вече е решил на своя глава проблема. Затова и световните агенции, които публикуваха списъка, където България фигурира, малко подир туй се коригираха, защото според говорителя на Държавния департамент ние липсваме сред 30-те държави. Първанов никога не е крил идеалите си да угажда на Русия, но в този конкретен случай той няма пръст в страхливия и потаен нощен маньовър на шефа на Паси. И не е прав нашият президент да се сърди на Сакса, че България се оказала в списъка на коалицията. Вярно, тя се оказа, обаче вече не е.

И министър Свинаров, горкият, бе принуден да го потвърди днес като каза, че сега-засега не сме в коалицията, но ще станем, ако тя си направи статута и войната дотогава не е свършила.

Паси почти нищо не можа да каже,  беше пресипнал тази сутрин. Не му е било радостно да чуе, че докато ние пак се кютнахме в безличната сива зона, Върховната Рада (парламентът) на Украйна е дала съгласието си страната да  изпрати в Кувейт батальон, който да воюва на страната на коалицията.

Срам, срам, ама какво да се прави, като царят не е възпитаван да се съобразява с един билюк институции, купища депутати, Паси, Илчев и като връх на всичкото някаква опозиция. Че и журналисти. Той си верва, познава играта и като дедо си Фердинанд Лисицата няма проблеми да вкара страната в най-неизгодната позиция за момента. Можехме да преглътнем лицемерните му пози на добродушен аристократ, жертвал се за народа си, ако не се бе случило баш сега, след 100 години самота в този забравен балкански кът някой да пита за нещо България и от това да зависи нещо за нейното бъдеще.

Така че Първанов и Станишев могат да са спокойни, насреща е Сакса.