|
Голям дебат се завихри около изложението на
президента Първанов за българското участие във войната срещу
Садам: колко пъти е споменал “НАТО” и “евро-атлантическа
интеграция”, колко ловко е заобиколил преките отговори и как добре
ни е пласирал на международния пазар. Всъщност в словото на
Първанов няма нищо, което би могло да заинтригува българския
потребител, защото то не е предназначено за продан в родината.
Главната цел на бившия лидер на БСП и междувременно
сегашен президент на републиката, е отколешната мечта на партията
му да влезе в Социнтерна. Важно условие да стъпят първановчетата
върху лъскавия килима на европейския соцгламур е да се харесат на
канцлера Герхард Шрьодер, важен фактор в начинанието. Така че да
се търсят мотиви в полза на България, да се пресмятат плюсовете и
минусите от участието на страната в коалицията по разоръжаването
на Ирак на местен терен, е доста революционно тълкуване на
президентското изявление вчера спрямо семплите стремления на
президента. То е все едно да се признае, че някога в историята си,
барем един път, лидерите на тази партия са действали за
интересите на България. Такова чудо в сто и кусур-годишната
история на БКП, БСП, или както и да се е наричала, просто няма.
Преди Германия и Франция да се опънат на САЩ по
иракския въпрос, социалистите като новоизлюпени натовци взеха
решение на семинар в Рибарица да подкрепят САЩ и без резолюция на
Съвета за сигурност на ООН. Това бе толкова неочакван ход, че успя
да заблуди маса коментатори, които съзряха в поведението им едно
ново и обещаващо начало. Пък то не било така.
Откъде да знаят нашите социалисти, че Шрьодер и
Ширак ще заемат позиция, рязко контрастираща със заетата от тях в
китното тетевенско село? Много се изложиха! Представяме си как ги
е привикал Първанов подир туй, какво им е говорил и как са
червенеели ушите на младия лидер, призван да придаде модерен
германо-френски имидж на руско-съветската партийна формация.
За пустия Социнтерн преди 6-7 години те ухажваха
председателя на БСДП Петър Дертлиев, разчитайки на силата на
човешката суета, канеха го на всеки конгрес и го титулуваха “баща
на българската демокрация”, “най-мъдрия
(след
Лилов)
човек на прехода”, естествено, по същата причина – без неговата
благословия те не можеха да припарят до европейската организация
на социалистите. Дертлиев обаче също познаваше лицемерния им нрав
и си даваше сметка, че влязат ли вътре, с ухажването и всички
екстри покрай него е свършено. Затова докато бе жив, той
използваше всичките си контакти в Европа, за да не ги допусне и до
статута “наблюдатели”, което те скоро няма да му простят.
Социалдемократите сега обаче не са никаква пречка за устрема на
БСП към Социнтерна.
Днес новият обект за ухажване се нарича Шрьодер и
около него са съсредоточени усилията на левицата да му се харесат.
И затова след Рибарица без никакви угризения те врътнаха кормилото
и се кротнаха в познати води. Защото усукването около германския
канцлер, ако той имаше различна позиция по Ирак, щеше да постави в
малко неловко положение БСП по отношение угаждането на Путин. А
така как хубаво се получи – всичките заедно в един кюп.
На този фон не е много трудно да се догадим каква
позиция ще заеме Първанов, респективно Станишев, по искането на
Държавния департамент на САЩ днес да прекъснем дипломатическите си
отношения с Ирак и да експулсираме посланика на Садам от България.
Защото Шрьодер е отказал. И въпреки че външната политика на
страната ни според конституцията се осъществява от правителството,
няма да е излишно да му се направи една препънка от страна на
президента, та да видят немските и френските социалисти колко сме
солидарни.
Това, че излъчваме сигнали като развалена
радиостанция, това, че Сакскобургготски е предостатъчен за
излагането на България, не е толкова важно, щом партията ще има
файда.
Можем да си направим сметката още сега какво ни
чака, ако тази партия вземе и изпълнителната власт, а външен
министър стане Георги Пирински. Тогава Симеон Рилски може и да
бъде похвален за външната си политика, ако и да няма нищо общо с
нея, освен че от време на време говори точно обратното на
министрите си. После обаче се поправя. |
