Рени Нешкова

24 март 2003, 19:00

Да потърсим нашия Джеферсън

Дебатът за гражданското общество, който се води в “Позиция”, ми се струва особено важен, даже жизненоважен. Видя се, че сами трябва да си оправим колата, а не да викаме Едвин Сугарев. Ако можем, да му помогнем.

Изборите за местна власт са нещо особено важно, ако искаме да тръгнем отнякъде към такова общество. Поради своята централизация българското общество е почти мъртво в периферията. Наличието на малки самоорганизирали се общности много трудно могат да генерират практики, които да оказват реален натиск върху властта. Социализмът на преразпределението успя да мутира в нови форми и да направи от българите хора без перспектива, със смачкано самочувствие и с визия от днес за

	?
Третият президент на САЩ Томас Джеферсън (1801-1809)	???

вчера. Струва ми се особено важно не да се питаме какъв точно искаме да бъде нашият кмет, а да искаме децентрализирана власт. Който подкрепя тази идея, е нашият човек. Но той трябва да бъде още представител на партията, която споделя такава идея, защото въпросът може да се реши в парламента. Прав е Но още по-лошо е, че към нея гравитират и елементи от други партии, включително и от СДС. Това обяснява защо 13 години нямаше воля за такава децентрализация, защо се пусна т. нар. работническо-мениджърска приватизация и т. н. Трябва да бъдат издигнати политици, които имат волята за промени, ясно ги формулират и посочат начина, по който смятат да го направят.

Голям късмет извадили американците с републиканеца Джеферсън. Преди точно 203 години той бил избран за президент. Според някои историци неговото избиране можело да се смята за втора американска революция. Идеите му били простички – той вярвал в свободата, но и в силата на американския народ. Имал три схващания, които смятал да наложи в политиката на Щатите. Ето ги така, както са описани от Андре Мороа, умен и далновиден французин, но не успял да наложи идеите си на своите сънародници:

Джеферсън искал на всяка цена да наложи децентрализираното управление. Всяко движение, което целяло да затвърди централната власт в ущърб на щатската, той смятал за “прикрит тероризъм”. Бил убеден, че местното управление е по-добро, защото хората разбират по-добре “дребните дела”, в които чувстват личен интерес, отколкото “големите дела”, в които те лесно се оставят да бъдат мамени. Джеферсън казвал: “Нашата страна е твърде голяма, за да могат всички дела да бъдат разглеждани от централното управление. Избирателите не могат да упражняват никакъв надзор, а това насърчава покварата, разточителността и разсипничеството.”

Втората му идея била да се даде голяма свобода и подкрепа за създаването на земеделска цивилизация.

Третото му схващане било: пълномощията, възложени от Конституцията на Върховния съд, са опасна власт: “Онова, от което се страхувам най-много, е мощното федерално правосъдие… Как може да се назовава републиканско онова правосъдие, в което голяма част от върховната власт е независима от народността?”

Всяка власт, която не се намирала под постоянния надзор на народите, му се струвала узурпация.

Прав е бил, 200 години след него ние го доказахме. Време е обаче да престанем с експериментите, които отдавна са приключили и резултатите са пред очите на всички.