| |
Знаете ли вица-епопея за
плевенската трагедия? В нея се разказва как една битова драма
за една бройка не прераства в ядрена катастрофа.
Всичко започва с малка
несъобразителност. Млада майка къпе бебето си и в този момент
на вратата се звъни. Тя зарязва отрочето в коритото и отваря
на инкасатора. Разменят си по две приказки и тя влиза да вземе
дължимата сума за тока. Междувременно надниква в банята и
вижда, че бебето се е удавило. Тъкмо тогава се прибира
съпругът, старши лейтенант от Народната школа за запасни
офицери, като вижда какво е станало и като преценява
обстановката, застрелва инкасатора и жена си. За нещастие един
от куршумите излита през балкона, рикошира и убива друга
майка, кротко разхождаща рожбата си. Количката с бебето тръгва
по наклонения тротоар и излиза на платното в близост до жп
прелеза. Получава се гигантска катастрофа, влакът дерайлира,
две цистерни с бензин на “Плама” избухват и изправят командира
на провеждащите се в околността военни учения на нокти.
Подозирайки вражеска агресия, той звъни на своя началник,
онзи на друг и така до началник-щаба на Силите от Варшавския
договор. До ядрена война не се стига поради факта, че тъкмо в
момента на позвъняването важният генерал бил в банята и с
насапунисана глава пеел военни частушки.
Преди десетина дни пак в Плевен,
града на бойната слава и взривовете, става нещо, коренно
различно от класическата плевенска трагедия. Става дума за
разстрела на главния сводник в града Марио Иванов-Каратиста
от бившия сводник Цветан Калфов, случка досадно банална, ако
не бяха някои особености на разстановката на действащите лица
по време на случката.
Седят си на масата в лоби-бара
на хотел “Ростов” към 10:30 часа на 6 април, две години след
онзи паметен ден от словото на царя, трафикантът на жива плът
Марио, божият служител отец Костадин Гавраилов и шефът на
Районния съд Валери Цветанов.
Пийват си кафенце.
Сутеньорът е с една ръка, едно
око и метална пластина в главата вследствие несполучлив
опит да постави взривно устройство, което вместо да бастиса
някого, гръмва в ръцете му. За разлика от него архиерейският
наместник си има всичко в изобилие. Гигантски златни гривни,
разкошни пръстени, масивен кръст и други аксесоари украсяват
тленното тяло на този пищен екземпляр от популацията на
човечеството. Другият представител на вида съдията Цветанов
няма отличителни физически белези, но пък има имунитет и е
стигнал до най-високото стъпало на местната съдебна йерархия,
което все пак го отличава от обикновения бюджетен труженик.
Магистратът има други забележителни качества - бил е предлаган
за наказания от колеги и дори е стигнал до отстраняване от
длъжност заради "контакти с престъпни среди, чейндж и търговия
с коли”, както гласи искането пред ВСС на Цветелина
Янкулова, съдия в Окръжния съд в Плевен, Цветанов да бъде поне
наказан. Преди разстрела пред заведението е забелязан джип
“Ландровър”, притежание на бандита Маджар Киров, любезно
предоставен за ползване от същия служител на Темида.
И така, компанията си пийва
кафето и чака да наближи време за обяд. В този момент обаче в
бара се явява вторият сводник Цветан Калфов. Според попа “тоя
изрод е висок 2,20 м и тежи 160 кг”. Започва разправия, отецът
се намесва да потуши колегиалния спор между шефа на бардака и
бившия му съдружник. Всуе, защото едноокият и еднорък
бизнесмен вади сицилиански нож, но Калфов го изпреварва и
застрелва с четири куршума бившия си началник.
Съдията панически изчезва яко
дим през задния вход, в мелето една от келнерките
внезапно е обхваната от чистофайнически бяс, забърсва
отпечатъците от масата и измива чашите, по които може да се
установи присъствието на магистрата.
Самият магистрат потъва в
толкова дълбока нелегалност, че се налага да бъде издирван с
полиция. Разбрал вероятно от пресата, че е разконспириран,
началникът на съда се появява пред обществеността, за да “даде
показания”.
Тук се явяват яки противоречия
между действащи лица и свидетели. Последните твърдят, че
Валери Цветанов е бил на точното място в точното време с
точната компания. Цветанов отрича, че изобщо познава
господата от мястото на инцидента. После признава с думите:
”Няма да позволя да ставам жертва на войната между съда и
МВР.” Защото междувременно отецът се е изказал: “Аз в този
момент (след убийството – бел. ред.) само бутнах Валери Цветанов,
Ралица, барманката, един непознат клиент и казах – бягайте.”
Тази плевенска трагедия не
предизвика верижна реакция от оставки, не наруши
|
