| |
Дойде време да бъде опровергана
мъдростта на онзи виц, според който в България знаенето на
много езици не помагало. Така си мислели двама полицаи, към
които се обръщали гостуващи в столицата чужди туристи. Защото
самите пазители на реда говорели криво-ляво само матерен, та
чужденците така и не можели да се оправят из софийските
сокаци.
Такова впечатление прави и
премиерът Сакскобургготски, който, казват, бил полиглот, при
това ползва и български, но много рядко и само с няколко добре
усвоени фрази. Ако понякога рече да се отклони от тертипа,
може да се получи известно объркване, но все пак горе-долу му
се разбира.
Грешките в българското
управление до идването на Симеон често се обясняваха именно с
незнаенето на чужди езици от властимащите и липсата на
експерти от Лондонското сити. Според анализатори три са
основните причини за сбъркания преход - българското ни
потекло, бедността, петте века турско робство и непознаване на
етикета при общуване в кралски и дипломатически среди. Тези
празнини обаче бяха попълнени и днес се радваме на истински, а
не на доморасли юпита.
Да не говорим за Симеон, който
изпълнява абсолютно всички условия, говори се дори, че нямал
български паспорт.
Паралелно с издирването на
гражданството на нашия премиер Симеон Сакскобургготски започна
битка за установяване на авторството на идеята за 800-те дни.
За първи път в публичното пространство тезата бе лансирана от
самия Симеон Втори на поляната пред двореца “Врана” в
красивата утрин на 6 април 2001, когато той все още не бе
решил дали ще става президент, дали премиер, ще има ли партия,
няма ли да има, ще участва ли в парламентарни избори и ако да,
кой ще е отговорникът за прокарването в практиката на тези
въжделения. И прочие подробности. Както и да е, но в едно
Негово Величество бе твърдо убеден: тези 800 дни са срокът,
след който животът на българите ще се промени коренно
посредством несимволично увеличаване на благата плюс по 5000 и
8000 лв. на калпак.
Защото хората на България били
най-голямото богатство.
Те заслужават да бъдат обичани и
дори глезени. Това бе есенцията от словото. Да, обаче
премиерът вече не иска да е авторът на 800-те дни. Той като че
ли даже ги мрази и само при споменаването им почервенява от
справедлив гняв. Какво като е споменал това число? Може да го
е казал, но да не го е осъзнал. Може да са го подвели. Да не
би да го е заверил нотариално като авторска собственост? Все
пак той призна, че идеята била от някакъв учебник по
икономика. Икономика на какво обаче? И кому е хрумнало да я
сложи в царския текст? Никой не знае.
Пръв се осмели да осветли
загадката Венцеслав Димитров, несполучил да стане царски
депутат, но близък по онова време с Н. В. по линия на Галя
Дичева, осъществяваща контакта между Симеон и народа. Един ден
малко преди изборите, както си седели край камината в дома на
Венци, той взел да се тревожи, че времето лети, а никой още не
го е питал за икономическо попълнение на екипа. А Галя му
рекла, че царят вече си бил подбрал екип. Какъв екип, викнал
г-н Димитров, като аз ги знам всичките, пък те не ми се
обадиха да ми се похвалят.
Мъка!
Бившият депутат никога не би
съчинил такава глупост за оправяне след 800 дни и предположи,
че зад нея твърдо стои Стоян Ганев. Стоян обаче също не се
предаде, но предположи, че царят сам си ги е изчислявал.
Една от най-големите познавачки
на българския обществено-политически живот екстрасенската
Калиопа рече, че авторът за 800-те дни е човек с инициали В.
К. Медиите веднага призоваха на публичната сцена Владимир
Каролев, млад, енергичен и неподкупен експерт от бившия
предизборен екип, отказал да приеме 1 млн. долара да уреди
подпис от министър. Обаче подчертан сангвиник, което не
хармонирало с представите на царя за умереност и позитивност в
отношенията с околните и очевидно затова оставен да се бъхта в
частния сектор. Този смел икономист и борец срещу корупцията
изказа хипотеза, че В. К. трябва да се чете като С. Р. Но и
Спас Русев отрече да има нещо общо. От 800-те дни се
разграничиха също така Самоковеца и Доктора, както и цялото
правителство и парламентарната група.
И докато се лашкахме в догадки,
появи се истинският В. К. – Владимир Квинт, нещо като
Квинт-есенцията на фабулата, съветски икономист, живеещ
основно в Америка, и рече: “Аз сметнах 800-те дни.”
Всички си отдъхнаха.
Историята е много приятна.
Разхождали се веднъж в Мадрид с царя и Симеон го попитал как
най-бързо могат да се решат социално-икономическите проблеми
на България. Вече в Ню Йорк Квинт се сеща за тези думи,
започва да смята и въз основа на това получава едно число –
малко по-малко от 800, но го закръгля за всеки случай. След
като свършва тази работа, Квинт се оттегля с достойнство.
Както се казва, всичко е добре,
когато свършва добре. Обаче Симеон не остана много доволен от
признанието на Квинт. “Ама кажете, защо непрекъснато го |
