|
Оценките за
резултатите от приключилия миналата седмица Национален съвет на
СДС варират в целия спектър – от “гениален ход на хората около
Костов” до “изключително успешен НС за Надежда Михайлова” и някъде
помежду им - “замазване на проблемите”. Първите две преценки са
на повечето от присъствалите на форума и на журналисти. Към
третото мнение се присъединява мнозинството от форумите в интернет
и неорганизирани граждани.
Причината за
разнобоя е очевидна – на някои е по-изгодно да се консервира
статуквото, защото засега не се задават нито извънредни
парламентарни избори, нито извънредна национална конференция.
Значи няма закъде да се бърза.
-
Надежда
Михайлова получи от висшия форум онова, което поиска – подкрепа за
водената от нея политика на “прозрачност, принципност и диалог”
-
Иван Костов
укроти страстите около предизвикания от “Труд” скандал с фондация
“Демокрация”, като се въздържа от директни критики за политиката
на партията, но и не я подкрепи
-
Никола Николов
бе сложен във фризера да отлежава като независим депутат
Що се отнася до
вълнуващия НИС въпрос, дали СДС е спечелил или загубил местния
вот, формулировките могат да влязат в съновници и трепетници как
следва да се тълкуват партийни сънища и трепети. Защото от
фундаментално грешния извод бяха направени няколко също толкова
сбъркани заключения.
Според лидера на
СДС, чиято формула залегна в документ, гласуван с огромно
мнозинство, “СДС не загина, не се разцепи, а се утвърди като
най-голямата дясна сила”.
Погледнато
съвсем сериозно,
тази
формулировка е най-лошата оценка,
която може да
бъде дадена за политиката на СДС след парламентарните избори през
2001. При това изречени от самия отговорник за водената политика,
тоест, от нейния лидер. (Било напомнено на Надежда Михайлова по
време на заседанието на НС, когато попитала кой командва парада –
НИС, парламентарната група или фондация “Демокрация” – че това, по
всичко личи, е самата тя, защото освен председател на СДС, е и шеф
на ПГ, както и член на управителния орган на фондацията. Но това
са странични въпроси.)
Какво трябва да
означава, че
СДС се е утвърдил като
най-голямата дясна сила?
Нека попитаме
първо от каква отправна точка се прави подобно сравнение? По кое
време преди пролетта на 2001 се е срутвал до по-ниски проценти, за
да се отчете като успех утвърждаването? И понеже никой не
отговаря, вземаме целия период от съществуването на формацията от
1990 до наши дни, всички предизборни, следизборни, опозиционни,
управленски, коалиционни и прочие периоди на възход и падение и
заключаваме:
СДС винаги е
бил най-голямата дясна политическа сила
И никога -
по-малка. Не като членска маса, а като процент симпатизанти.
СДС е в опозиция
повече от две години и не бе припознат като алтернатива на
срутващото се мнозинство, а тъкмо обратното – след парламентарните
избори през 2001 плавно загуби близо две трети от поддръжниците
си, гласували тогава.
СДС никога не е
декларирал, че целта на тези избори е да се надборва с партията на
Стефан Софиянски, определена по време на кампанията от Н.
Михайлова пренебрежително като “малка”.
Ако кандидатът
на БСП не бе изпреварил в мажоритарен вот кандидата на СДС и негов
лидер, този “успех” не можеше да бъде отчетен, защото на балотажа
щяха да се явят Софиянски и Михайлова.
“СДС не
загина”,
твърди лидерът на партията. Ако още мърда, поне с нищо не показа,
че има жизнен потенциал за правене на дясна политика, защото за
това почти не е ставало дума на последния НИС.
“СДС не се
разцепи”,
рапортува Михайлова. Но това може да се възприеме и като евфемизъм
на отказ да се прави политика, където може да се случат остри
дебати. Разцепването на електората обаче е налице и това може да
се види много ясно в процентите от местните избори. Едно
квалифицирано мнозинство от две трети сини симпатизанти отказа да
даде доверието си за СДС.
Ясно до
посиняване!
Големият
проблем на СДС обаче не е само лидерски,
не е само
организационен, не е дори само морален. Големият проблем на СДС
днес е липсата на политическа визия. Дори не чак на визия, а на
най-обикновена, делнична политика, която дава друг прочит на
дневния ред, зададен от жълтите, друго обяснение, друга
перспектива. Добрата политика е като добрия жест – неговият
извършител остава незабелязан. Форумите, партийните сбирки и
кадровите рокади не пълнят първите страници на вестниците и не
забавляват шоумените. Такава политика обаче е много осезателна във
всекидневието. Нека дамите и господата от НИС да не привиждат
проблема в лекторите, които “управомощени неясно от кого на
партийни обучения поставяха под съмнение политиката на СДС” (по Н.
Михайлова). Може би защото самата политика или нейната липса бяха
съмнителни.
Ако допуснем, че
лекторите са объркали партийния елит, отклонили са го от
правилната политика, то надали са имали възможност да заблудят
сините привърженици дори само по технически причини. Това говори
зле и за самите обучаеми, които пък много лесно са се подвели.
Само че и това не е истина: никакви лектори, вестници, телевизии и
радиа не биха могли да внушат чувството на тотална безпомощност на
синьото ръководство като опозиционна сила. За демократичните
нагласи на някои в ръководството на СДС говори фактът, че е
търсена сметка защо е допуснат вестник “Седем” на сергията да мъти
главите на електората. Чуват ли се какво говорят тези хора за едно
частно предприятие, каквото е вестникът?
За да се
оправдават с нещо, за какво друго. С Орешарски, Костов, фондация
“Демокрация” и ланския сняг.
Две години и
кусур партията просто не правеше никаква политика,
което все пак е
по-добре, отколкото да прави лоша политика. Ето само един пример
от редките опити за влизане в ролята на алтернатива на
управляващите и опонент на БСП: позицията на СДС по въпроса за
затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” преди година.
Тогава сините изглеждаха като поддържаща група на БСП със солист
Румен Овчаров, отлично разбирайки, че става дума за условие за
присъединяването на България към ЕС. Заигравайки на полето на
популизма, те оставиха НДСВ да изглежда като единствен носител на
европейския проект на България. Днес, когато въпросът бе поставен
отново, те просто си замълчаха.
Ако искаха да се
харесат на широките народни маси, те трябваше поне на парче да им
обясняват от позицията на десни политици зациклянето със здравната
каса, със зърното, с парното, с горивата и прочие като проблеми на
монополи, които винаги и при всички обстоятелства ще раждат едни и
същи круши дивачки, както и да им викат на сергията. Просто тази
политическа стока не се търси, колкото и да свалят цените. Да се
обяснява, че проблемът на жълтите е само кадрови, че при
поставянето на “добри професионалисти” ще цъфнем и ще вържем, е,
меко казано, набор от арсенала на БСП или нашенските синдикати.
Всъщност СДС наистина ли е
дясна партия
или го дава по
инерция, разчитайки на някакви привидности за дясно. Когато СДС
защитаваше реституцията, връщането на земите, създаването на
някакви зачатъци на частен бизнес и си разичстваше терен, окупиран
от посткомунистическите образувания, имаше естествена база от
заинтересовани за личното си битие хора. Това е фундаментът, на
който разчитат партиите по цял свят, не на заклинания. Но тези
неща в по-голямата си част вече са минало. И вместо да ни
занимават с гласуване на резолюции, цепения и отлюспвания, нека
отговорят на по-важни въпроси.
Днес коя е
базата на СДС, чии интереси защитава, ако не на своите кадри, как
вижда България след 1, 2, 20 или 30 години?
Пък сетне ще
питаме що ще Тошко Добрев в рекламираната от синьото ръководство
опция “принципност и диалог” и къде е в цялата работа
“прозрачността”.
Защото колкото и
да се повтаря тая “прозрачност”, нито нещата ставата по-ясни, нито
по-сини.
|
